ведение — длъжност на специалист-научен работник, помощник на професор в научната, лабораторната и преподавателската работа. Редовен асистент. Хоноруван асистент. Главен асистент.
2. Лице, което заема такава длъжност. Професор Бауер,.., искаше да го направи свой асистент и да го задържи при себе си. Д. Ангелов, ЖС, 171.
3. Специалист по съответната специалност, който помага на лекар при операция, на режисьор, диригент и др. п. — Ха-ха-ха! — смее се от сърце докторът.. Той се обръща към сестрите и асистента. Л. Стоянов, X, 149. Най-напред вървеше военен лекар в бяла престилка,.. Асистентите носеха чанти и една лека носилка. И. Радичков, ГП, 41. — Бае Божине, твоето момче е свободно, я ми го прати в амбулаторията да се навърта около мене.. — Добре, бе докторе,.. — Браво! Ето че и аз като всички знаменитости се сдобих с асистент! — ме посрещна весело докторът. Г. Белев, ПЕМ, 78. Асистент на диригента при операта.
О Асистент на знамето. Във войската или в училището — офицер или ученик, който придружава знамето при тържествени случаи. Но той [Ради] беше асистент на знамето, а това го задължаваше да си отваря очите. Ст. Мокрев, ЗИ, 254.
— От лат. assistens, —ntis ’присъствуващ, помагащ’ през нем. Assistent.
АСИСТЕНТКА ж. Жена асистент. Професор Орлов., седеше приведен над микроскопа си .. Асистентката Ана Флорова — негова племенница и първа помощница — също така следеше своя микросоп. Ст. Волев, МС, 5.
АСИСТЕНТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с асистент и с неговата работа. — Аз също бях кандидат за асистен-тското място... Ем. Манов, БГ, 164. Асис-тентска длъжност. Асистентска стая.
АСИСТЕНТСТВО, мн. няма, ср. Длъжност или работа на асистент. През време на своето асистентство той е работил при един виден професор.
АСИСТИРАМ, -аш, несв. и св., непрех.
1. Извършвам работа като асистент. — Колега, — рече му [д-р Милев], — днес аз ще оперирам, а вие само ще ми асистирате. Д. Ангелов, ЖС, 39. В школата асистира Ан-ни Сигл, солистка от Нюрнбергската опера. Т, 1941, бр. 223, 3. Асистирам при изпит.
2. Разш. Помагам на някого при извършване на нещо. Отнесоха ранения четник в амбулаторията. Асистраше ми както винаги дядо Щилян,.. —Дядо Щиляне, острижи го! П. Вежинов, ЗНН, 171. Езерото е само на петдесет крачки от хижата и тъкмо затова предпочитам да го заобиколя малко и да мина отсреща. Там няма кой да ми асистира и да ми плаши рибата. Д. Калфов,
асистентка
ИТШ, 139.
О Асистирам знаме. Остар. Във войската или в училище — придружавам знамето при тържествени случаи. Ето че в рамките на черковната врата израснаха яките, едри гимназисти Боро Струнджев и Боро Мас-ленков — с нови козирки на фуражките и с бели ръкавици — асистираха гимназиалното знаме, носено от великана Ваньо Кочов. И. Вълчев, РЗ, 121.
— От лат. assisto ’присъствувам, помагам’ през нем. assistieren.
АСИСТИРАНЕ ср. Отгл. същ. от асистирам.
АСИЯ, ед., неизм., мн. -ии, прил. Диал.
1. Непокорен, непослушен, размирен (Н. Геров, РБЯд).
2. Като същ. аси`я, -йята, -йят, мн. -йи, м. Бунтовник, размирник. — Тъй като не му даваме верим — данък, — та ни клевети. И пашата отговори: — Нали и вие сте кауре, защо не давате? Ето че сте асии — бунтовници. А. Дончев, BP, 78.
— От араб. през тур. asi.
АСКАНИТ, мн. няма, м. Минер. Вид глина, разновидност на бентонита, която се употребява като обезцветяващо средство в някои промишлени отрасли. Някои пясъци и глини (бентонит, асканит.. и др.) имат свойство да поглъщат., различни вещества, които придават неприятен вкус на водата и я правят негодна за пиене. Л. Дря-новска-Нонинска, ЙСЧ, 3.
— От груз. собств.
АСКАРИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от аскарида.
АСКАРИ`ДИ мн., ед. (рядко) аскари`да, ж. Вид глисти, кръгли червеи с дължина до 40 см, които живеят като паразити в червата на човека и гръбначните животни.
— От гр. аспсарц, —iSoq.
АСКАРИДОЗА ж. Мед. Заболяване у човека и домашните животни, причинено от аскариди. У нас чувствително е намалена аскаридозата у населението. А Аскаридоза у свинете.
АСКЕР м. Остар., сега простонар.
1. Само ед. Събир. Войска. Караулите., помислили от най-напред, че тая многобройна чета не е друго нищо, освен турски ас-кер. 3. Стоянов, ЗБВ II, 52-53. — Руският аскер е много силен — .. — Като мине по улиците някой полк, земята трепери. Д. Талев, ПК, 207. Изпратил е царо султан My pad, / изпратил е турска силна войска, / .. / Що йе било шума по гората, / толко било аскер по земята. Нар. пес., СбНУ XLIII, 128-129. Редовен аскер.
2. Войник. По планинския път маршируват аскери в сини униформи, с червени фесове на главите си. П. Стъпов, ГВ, 152. —Двайсет и три години аскер служа. К. Константинов, ПЗ, 21. — Хамид си дошъл! — пусна
аскер
