ерването на краката на коня. Казах му, че на момче-о това би могло да напомня за неговите собствени вижения, когато сдържа желанието си за уриниране, [анс потвърждава думите ми с това, че по време на азговора у него се появява такава потребност, и той осочва и други значения на «шума, предизвикан от раката».
«После отново излизаме пред вратата. Когато ми-1ва кола с въглища, той ми казва: «Слушай, въгли-арската кола също ме кара да се страхувам.» Аз. «Може би защото и тя е такава голяма като инибуса?»
Ханс: «Да, и защото е много натоварена и конете >ябва толкова силно да теглят и лесно могат да щнат. Когато колата е празна, аз не се страхувам» Всичко това отговаря на действителността.» И въпреки това ситуацията е доста неясна. Анали-т малко се придвижва напред и аз се страхувам, че ложението скоро ще стане скучно за читателите. :> такива тъмни периоди са често явление във всяка ихоанализа. Скоро Ханс, напълно неочаквано за
с, преминава в друга област.
- * »
«Прибирам се у дома и беседвам с жена си, която
[аправила някои покупки и ми ги показва. Между
i са и едни дамски жълти панталони. Ханс много
ги казва «пфу», хвърля се на земята и започва да
ое. Жена ми казва, че той вече няколко пъти пра-
I така, когато виждал панталони.
Питам го: «Защо казваш «пфу»?»
Канс: «Заради панталоните.»
\з: «Защо? Заради цвета ли, защото са жълти и ти
юмнят за wiwi или Lump/7
(анс: «Lumpf не е жълт, той е черен или бял.»
^посредствено след това: «Слушай, лесно ли се
ви Lumpf\ когато ядеш сирене?» (Бях му казал то-
геднъж, когато ме попита защо ям сирене.)
^з: «Да.»
