Page:RBE Tom1.djvu/221

От Читалие
Версия от 20:41, 24 ноември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


пристигане на материални ценности и др.

— От ит. avviso.

АВИЗО2, мн. -а, ср. Воен. Лек военен кораб за разузнаване.

— От исп. barca de aviso.

АВИО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: авиационен, самолетен, напр.: авиопарк, авиопромишленост, авио-разузнаване, авиоснимка, авиошкола и др.

— От лат. avis 'птица' през фр. avion 'самолет*.

АВИОБАЗА ж. Летище заедно със складовете към него, техниката и персонала за обслужване на летателните апарати; авиационна база.

АВИОБЕНЗИН, мн. няма, м. Чист рафиниран бензин, който се използува предимно в авиационни мотори; авиационен бензин. По всички бензиностанции се продават обикновен бензин, газьол и авиобен-зин. ВН, 1960, бр.2860, 3.

АВИОБОМБА ж. Бомба, която се носи и се пуска от самолет.

АВИОГРАДЧЕ, мн. -та, ср. Комплекс от жилищни сгради в близост до гражданско или военно летище, изграден за служителите на летището и техните семейства. До автобуса имаше доста време и аз излязох на околовръстното шосе, както наричаха шосето от града до авиоградчето. Н. Антонова, Н, 60.

АВИО ДЕСАНТ м. Сваляне на войски и техника за военни действия в тила на противника с помощта на летателни апарати; въздушен десант.

АВИО ДЕСАНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, Прил. от авиодесант. Авиодесантни войски.

АВИО ДИВИЗИЯ ж. Дивизия от въздушните, авиационните войски.

АВИОЗАВОД м. Завод за производство на самолети; авиационен завод. Модернизацията на нашите МИГ-29 ще се извършва в авиозавода „Г. Бенковски“ в Пловдив. ДТ, 1999, бр. 343, 32.

АВИОКОМПАНИЯ ж. Транспортна фирма за организиране и извършване на самолетни превози на пътници, товари, поща и др. по определени въздушни линии; авиационна компания. Търсим купувачи на авиокомпания „Балкан“ от началото на март. ДТ, 1998, бр. 37, 6. Чартърите на „Балкан“ ще се изпълняват от нейна дъщерна фирма. Ще отделим в самостоятелни фирми и други дейности на авиокомпанията. С, 1999, бр. 2532, 12.

АВИОКОНСТРУКТОР м. Конструктор на самолети и други летателни апарати; авиационен конструктор. Има ли нещо по-хубаво за авиоконструктора от летежа със скоростта на звука и от превръщането на хилядолетните копнежи на човека по звездите в действителност! НТМ, 1962, кн.З, 20.

221

авизо2

АВИОКОНСТРУКТОРСКИ, -а, о, мн.

-и, прил. Който се отнася до авиоконструк-тор. Авиоконструкторски планове за хеликоптер.

АВИОЛАЙНЕР м. Голям пътнически самолет. 40 минути след като във въздуха се е вдигнал авиолайнерът на държавния глава, в небето се отправил и резервният самолет, който следва президентския. ДТ, 2000, бр. 242, 24.

АВИОМЕДИЦИНА ж. Дял от медицината, който изучава нормалните отклонения и болестните нарушения на организма в условията на полет; авиационна медицина.

АВИОМЕДИЦИНСКИ, -а, -о, мн. и,

прил. Който се отнася до авиомедицина. Авиомедицински институт.

АВИОМЕХАНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Специалист, който поддържа в изправност или поправя авиационни апарати. Не изоставаха и авиотехниците и авиоме-ханиците. Те денонощно работеха по самолетите, за да осигуряват безаварийни полети. НА, 1959, бр.3426, 2.

АВИОМЕХАНИКА ж. Дял от механиката, който изучава равновесието и движението на летателните апарати; авиационна механика.

АВИОМОДЕЛ м. Модел на летателен апарат, използуван за обучаване или спорт.

АВИОМОДЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до авиомодел Авио-моделни състезания. Авиомоделен кръжок.

АВИОМОДЕЛИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Практическо изучаване на авиационното дело чрез самостоятелно изработване и изпробване на модели на летателни апарати. Дисциплини като авиомоделизъм и морски моделизъм, радиотелеграфия, радио-конструкторство и други .. са пряко свързани с политехническото обучение. А Увличам се по спорт и авиомоделизъм.

АВИОМОДЕЛИСТ м. Лице, което се занимава с авиомоделизъм. Сам Юрий Гагарин е бил авиомоделист. К, 1963, кн. 1, 40. В редовете на ДОСО редовно се подготвят хиляди стрелци, радисти, .., авиомоде-листи, морски моделисти и др. ВН, 1959, бр.2562, 1.

АВИОМОТОР м. Мотор, двигател на самолет.

АВИОМОТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до авиомотор.

АВИОН м. Остар. Книж. Самолет; ае-оплан. За разлика / от Александър Маке-онски / (над люлката му / виел кръг орел!)/ .., над мене / немски авион/ревел. О. Орлинов, СССР, 10.

— Фр. avion.

авион