открива стройността в състава им и художествено да ги съединява с други картини. Т. Шишков, ТС (превод), 75-76.
БЕЗОТЧЕТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безотчетен.
БЕЗОЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Поет. Безочлив. Козелът се изправи в своя непознат / бюрократичен ръст. И почна / ту да разнася разните сплетни, / ту неудобните му да петни, / ту с похотливост най-безочна / да гони младите жени. Хр. Радевски, Б, 51.
БЕЗОЧИЕ, мн. няма, ср. Голямо нахалство и безсрамие; безочливост, наглост, безсрамие. — Кому говориш ти, бе! Кога ти е отнемал Найден купувачите? Та такова пък безочие не се е виждало в нашия еснаф, откакто се помня човек. Р. Стоянов, М, 3/.
БЕЗОЧЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се държи прекалено нахално и дръзко, безсрамно, който проявява безочие; нагъл, безсрамен. Сега за благодарности нямаме време, защото имаме друга работа. — Нямате друга работа! Никой от нас няма да мръдне оттука — чу ли? А пък щом си такъв безочлив, аз и на такива мога да дойда дохак! Д. Немиров, В, 53. — Ако продължаваш да демонстрираш любовните си афери пред хората и пред мене, ще заведа дело за развод. Не намираш ли, че си станала доста безочлива? М. Грубешлиева, ПП, 225. Има от тях [просяците] и срамежливи и мълчеливи; но има и дебелооки и безочливи. Ил. Блъсков, ПБ, кн. 1П, 88. 2. В който има или който изразява безочие, безсрамие; нагъл, безсрамен. Той не знаеше кое повече го дразни — дали наглото безочливо лице на Личев или пък сърдечността на другия. П. Вежинов, BP, 198. Учител Трайко остана огорчен и силно възмутен от това безочливо държане на Младена. Т. Влайков, Съч. III, 188.
БЕЗОЧЛИВЕЦ, мн, -вци, м. Рядко. Безочлив човек; безочник. По пътя минава ръждивият орангутан. Фъфли нещо през жълтеникавите си зъби, извива право към нас и се хваща за бутилката. — Тя е на другаря — предупреди го просто Юлиус. Безочливецът я остави при мене и си тръгна. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 23.
БЕЗОЧЛИВО. Нареч. от безочлив; нагло, безсрамно. — Ти лъжеш, безочливо лъжеш, защото аз добре видях и чух как се раздели ти с тоя племенник. Д. Калфов, Избр. разк., 349. — Идете си! — извика гневно Орфей. — Не ми е студено!... Не ми трябва вашата дреха. — Ние ще вървим настрана и с нищо няма да ти пречим — отвърна безочливо снажният мъж. Г. Караславов, Избр. съч. V, 291.
БЕЗОЧЛИВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на безочлив; безочие. Младен слушаше и се ядосваше на безочли-востта на хората, които отрупват околните си със скука, без да им става нещо на съвестта. Д. Немиров, Д, 8. На света има много таквизи людие, на които се струва, че имат големи способности, но на дело те нямат ни разум, ни поведение, а само безочливост. Т. Икономов, ЧПГ, 89.
633
БЕЗОТЧЕТНОСТ
БЕЗОЧНИК, мн. -ци, м. Рядко. Безочлив човек; безочливец. — Закача ме, пари ми подхвърля... Мога ли да търпя? Каква съм аз, да търпя на тоя безочник? Елин Пелин, Съч. I, 158. Па еще най-напокон ся и явиха такива неразбрани безочници, които ся помъчиха да отнемат Дженеру славата за изобретението на присяжданието. Й. Груев, ОП (превод), 96.
БЕЗОЧНО нареч. Рядко. Безочливо.
БЕЗОЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безочен; безочливост.
БЕЗПАКОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Който не причинява пакост.
БЕЗПАКОСТНО. Рядко. Нареч. от безпакостен.
БЕЗПАМЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който е лишен от памет, който нищо не помни. Раните му са оздравели, но повече не може да му се помогне. Ще си остане глух, ням и безпаметен. Елин Пелин, Съч. III, 170,
2. Който е в безсъзнание, който нищо не съзнава. Грижните съседки / около нея шетаха, а тя / безпаметна се мяташе в леглото, / нашъпнувайки с устни загорели / несвесни думи и на подкървени / очи со поглед неподвижно вгледан. П. П. Славейков, Съч. I, 161.
3. Който е престанал да се контролира, да се владее и не знае какво върши в момента; обезумял. Стан го настигна с един скок, хвърли се върху му и заудря безпаметен с въжето. Г. Райчев, Избр. съч. I, 146. Смаяна, умилена, безпаметна, тя тръгна с несигурни крачки по алеята край реката. Ем. Манов. ДСР, 392.
4. При който не се проявява разум, разсъдък или съзнание. Боляринът усети, че в гърдите му се надига черната вълна на безпаметен гняв и ярост, която го беше заливала и давила толкова пъти от оная страшна нощ. А. Дончев, СВС, 592. През 1833 година в Търново се появи чума. Мало и голямо изпадна в безпаметен ужас. Г. Дрънд-ров, ВЗ, 20.
БЕЗПАМЕТНО нареч. Книж. 1. Без участие на съзнание, разсъдък, без да се мисли, без да се разбира, като в лудост. След дълго лутане и катерене се добрахме до голите склонове на една височина. На горния й край се мяркаха залутани войници, безпаметно хукнали надолу, търсещи закрила в задните склонове и в горите. М. Кремен, Б, 118. Лицето на момичето беше станало восъчно, очите й шареха безпаметно по разтичалите се из стаята мъже. Д. Ангелов,
БЕЗПАМЕТНО
