БЕЗОТКА`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Отсъствие на прекъсване, на спиране в действието на механизъм вследствие повреда. Отделните елементи на уредбата трябва да бъдат взаимно свързани така, че да бъде осигурена безаварийността и безотказността на работата на отворите на яза или язовирната стена. Ил. Илиев, ВТС, 13.
БЕЗОТЛАГА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. 1. Неотложен, спешен. Около тия цербери при училищните врати постоянно се трупаха ученици със знаменателни притисвания, показвайки, че имат безотлагателна нужда да излезат. Ив. Вазов, Съч. X, 152-153.
2. Незабавен. За животът е необходимо, щото обмените на материите или хранението на нашето тяло да върви, без да са запира, защото ако са прекратят тие обмени, то настава безотлагателна смърт. Знан., 1875, бр. 18, 281.
— От рус. безотлагательный.
БЕЗОТЛАГА`ТЕЛНО нареч. Остар. Книж. Без отлагане; незабавно, веднага. Имало необикновено важни работи да ни се съобщат по въстанието, което ще избухне тая пролет. И това е нужно безотлагателно. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 55. Постановеното от съдът определение ся явява на оногова, който ся е тъжил, и безотлагателно ся изпълнява. ВП, 104. Банките ще събират кредитите безотлагателно чрез продажба и на нивите. Д, 1998, бр. 109, 3.
БЕЗОТМЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Който не се отменява, който не може да бъде заменен с друг. Сенатът, който не знаял как по-раболепно да приемне Цезаря, назначил го диктатор и император безотменен. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 346.
БЕЗОТПА`ДЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. За производствен процес с материали — който се извършва, без да има отпадъци. Безотпадъчно кроене. Безотпадъчна технология. Безотпадъчно производство.
БЕЗОТРА`ДА ж. Поет. Безотрадност, нерадост. Аз сядам в лодката на безутехата .. Мой попътен вятър е забравата на всяка земна безотрада. К, 1926, бр. 98, 2.
БЕЗОТРА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Поет. В който няма радост, надежда, отрада; безрадостен, нерадостен, безутешен, мрачен, тъжен. Каква безотрадна действителност! Когато човек се загледа в дълбокото, душата му се натъжава, а умът започва да се съмнява в нравствените идеали, в Бога и в смисъла на живота. Ем. Станев, ИК I, 339. Над мене ще се стъмни, / че морна нощ ще спусне разгърнато крило / и мисли безотрадни, мъчителни и тъмни, / отново ще набръчкат набръчкано чело. Хр. Ясенов, Събр. пр, 21. Душата им за бури пак е жадна! / А тихото море лъщей пред тях / и им тъга навява безотрадна… К. Христов, ПВ, 20.
— От рус. безотрадный.
БЕЗОТРА`ДНО. Поет. Нареч. от безотраден; безрадостно, нерадостно, безутешно, тъжно. Лъхат пустош безпределните кафяви ридове и в тоя предвечерен час шумът на мотора звучи откъснато и безотрадно с една злокобна отчетливост. К. Константинов, ПЗ, 44. И лутаха се неговите мисли, / тъй както в мракът нощний листовете / се лутаха без цел и безотрадно. П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 9 и 10, 577.
БЕЗОТРА`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безотраден; безутешност, нерадост, тъга. В „Безсъници“ откривах песимиста от „Стихотворения“. сирачеството в „Лист обрулен“, безотрадността в „Есенни мотивиобезверението в „Чудак“ и „Нощ“ бяха преминали тук изцяло. М. Кремен, РЯ, 524.
БЕЗОТТО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. 1. За езеро, река — който не се оттича, не се влива някъде. В области със сух климат реките обикновено не достигат до океана, т.е., са безотточни. Ст. Бошев и др., ГГ, 191. В Монголия има много езера, повечето от тях безотточни. Л. Мелнишки, ПП, 62.
2. За местност, област и под. — от който не изтичат реки, които да се вливат в море или океан. Безотточна местност. Безотточна равнина. Безотточни области.
БЕЗОТЧЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн, -тни, прил. 1. Канц. За който не се дава или не се изисква отчет, сметка. Безотчетни пари. Безотчетен фонд.
2. Остар. Книж. Който не може да се обясни, причините на който са неясни; необясним. По някакъв усет природен и безотчетен, той разбра, .., че тая мома е действително българка. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 12. Чети психологията и ще видиш, че любовта е най-безотчетното чувство. Никой не знае .. как дохожда тя и как си отива. Ст. Чилингиров, РК, 192-193. Вече двайсет години откакто го познавам, аз хранех една безотчетна симпатия към тоя безизкуствен поет и детински наивен човек. М. Кремен, РЯ, 499.
БЕЗОТЧЕ`ТНО нареч. 1. Канц. Без да се иска или дава отчет. На тоя комитет се отпуснаха безотчетно десет милиона лева за изучаване, командировки, заседания, пътни, дневни и прочие. Елин Пелин, Съч. IV, 235.
2. Остар. Книж. Без да може да се обясни; необяснимо. Человек с пластическо въображение особено живо приема впечатленията от предмети видни, ..; в него има способност някак безотчетно, инстинктивно да
