Page:RBE Tom1.djvu/380

От Читалие
Версия от 19:45, 4 декември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


Ватерлоовм. Наполеон.

— Гр. avxovo^aaia ’преименуване’.


АНТРАКНОЗА ж. Бот. Болест на някои растения (тикви, лен, лоза, бобови растения и др.), която образува особени петна по листата им. Лнтракноза по бостаните. Антракноза по краставиците.

— От гр. aviSpa^, -ако<; ’въглен’ + vоаос, ’болест’.


АНТРАКОЗА ж. Мед. Белодробно заболяване поради продължително дишане на въздух, наситен с въглищен прах.

— От гр. av0pa^ ’въглен’.


АНТРАКС м. Мед. Заразна болест у животните и човека, причинявана от бацил, който образува спори, запазващи се живи до 300 и повече години; синя пъпка, въглен. Синята пъпка (въглен, антракс) е болест, която засяга всички видове домашни животни. НТМ, 1961, кн.9, 25. Ваксинирани са против антракс говедата и овцете във всички застрашени райони. РД, 1950, бр.171,2.

— От гр. avi9pa£, -ако<; ’въглен, жар’.


АНТРАКСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Мед. Прил. от антракс. В някои случаи заразяването може да стане и през устата — ако се яде недобре изварено месо от заболели животни или чрез дишане на въздух, който съдържа антраксни спори. НТМ, 1961, кн.9, 26.


АНТРАКТ м. Време между действия на театрално представление, между части на концерт, бал и др.; пауза. Чу я [Маша] как в последния антракт / критикуваше навън с познати / постановката на трети акт... Ел. Багряна, ПЗ, 92. Танците спряха. Настъпи малък антракт пред полунощ, щеше да се почне лотарията. Ал. Константинов, Съч. I, 291. — То правилник си има — започне ли представлението, закъснелите изчакват антракта! В. Пламенов, ПА, 12. Антрактът между първо и второ действие беше 10 минути.

— Фр. entracte през рус. антракт.


АНТРАЦЕН мн. няма, м. Хим. Органично съединение, получавано от каменовъгления катран, което представя безцветни кристали с виолетова флуоресценция. Колко лесно е да се озовеш в света на кристалите, да опознаеш острите иглички на гипса .. и плоските многоъгълни кристалчета на антрацена. Д.Лазаров, ОЛЕП, 25-26.

— От фр. anthracene.


АНТРАЦЕНОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от антрацен. Антраценово масло.


АНТРАЦИТ, мн.няма , м. Вид висококачествени каменни въглища с най-висока степен на овъгляване с бляскав сивочерен цвят с жълтеникава отсянка и металически блясък, които имат голяма калоричност. Каменните въглища са известни още под названието изкопаеми горива. Според количеството на въглерода и въз основа на физични и химични белези те се делят на кафяви каменни въглища, черни каменни въглища и антрацит. Геол. IX кл, 47.


АНТРАКНОЗА


АНТРАЦИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Минер. Прил. от антрацит. Група миньори минаха край дома и весело поздравиха, бързайки към своите мини, където копаеха антрацитните, лъскави като смола въглища. Ем. Станев, ПЕГ, 125. В Берковската, Белоградчишката и Софийската част на Стара планина има антрацитни залежи. И. Радичков и др., ГСП, 10.


АНТРАША, мн. няма, ж. Хореограф. В класическия балет — лек скок нагоре, при което танцьорът удря краката си един о друг бързо няколко пъти.

— От фр. entrechat.


АНТРЕ1, мн. -та, ср. 1. Входно жилищно помещение, което служи за изолиране на другите помещения от шум, студ, и др.; преддверие. Симеон отвори вратата и драсна в тъмното антре клечка кибрит. Д. Димов, Т, 227. Отвън къщичката беше невзрачна, но още от антрето пламваше огненочервената пътека върху стълбата, боядисана с бяла боя, имитираща мрамор. В. Геновска, СГ, 55. Пиралкови живееха в зелената къща. От вратата се влизаше в полутъмно антре със закачалка и пукнато мътно огледало. А. Наковски, МПП, 45.

2. Остар. Готв. Първо ядене, поднесено в началото на обяд или вечеря, за възбуждане на апетита; предястие, ордьовър. За антре ни поднесоха черен хайвер, риба, зелена салата, майонеза и др.

3. Театр. Кратка комична или сатирична разговорна сценка или пантомима преди представлението в цирк. Клоунът Алъоша .. развлича публиката със своите остроумни и добре изпълнени шеги, репризи и антре. ОФ, 1958, бр. 4397, 3.

— От фр. entree ’влизане; вход’.


АНТРЕ2 неизм. Остар. За изразяване на подкана, разрешение да се влезе някъде; влез, влезте. Току-що докторът му подаде праха, на вратата се почука. — Антре! — извика докторът. Кандов влезе. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 11-12.

— От фр. entrer ’влизам’.

АНТРЕКОТ м. Готв. Говеждо месо, отрязано между две ребра, обикн. за печене.

— Фр. entrecote през рус. антрекот.


АНТРЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от антре (в 1 знач.); малко антре. Кондарев разбра, че домакинът го кани да влезе. Той мина през двора и по едно антренце се озова в стаята. Ем. Станев, ИК I, 48. Това беше най-източната от четирите наредени една до друга стаи и в нея се влизаше през малко антренце, направо от дворчето. Ст. Марков, ДБ, 121.


АНТРЕПОЗИ`Т м. Остар. 1. Склад при митница, пристанище, гара и др. за пристиг

380


АНТРЕПОЗИ`Т