БРАНИ`ТЕЛКА ж. Книж. Жена бранител.
БРАНИ`ЦА ж. Диал. В миналото — закупено стадо овци или черда говеда, които се угояват за клане или се препродават за клане; бранище, суват, сюрия. За това има други хора — браничари, които ходят от село в село, та берат овце, говеда и набират цяла Граница (сюрия), па ги карат в Цариград И. Груев, Лет., 1873, 185.
БРАНИ`ЦКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от браница. Домазлъшка, а не браницка вълна. Т. Панчев, РБЯд, 32.
БРАНИЧАР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. В миналото — човек, който събира овце или говеда да ги угои за клане или да ги продаде за клане; джелепин. Има други хора — браничари, които ходят от село в село, та берат овце, говеда и набират^ цяла браница, па ги карат в Цариград. Й. Груев, Лет., 1873,185.
БРАНИЧАРКА ж. Диал. Жена на бра-ничар.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БРАНИЧАРСКИ, -а, -о, мн. -и, Диал. Прил. от браничар; джелепски.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БРАНИЧАРСТВО, мн. няма, ср. Диал. В миналото — търгуване с овце или говеда; джелепство.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
БРАНИЩЕ, мн. -а, ср. Остар. и диал. Гора, от която е забранено да се сече. Реката до днес нито веднъж не беше прииждала, защото еловият лес над селото пие водата на планината и спира снега. Лесът е бранище, заповедна гора и в него не бива да се чува глас на брадва. А. Дончев, BP, 52. Подир два часа мъчен вървеж из урвести и диви места, той се докопа до първото бранище. Ив. Вазов, Съч. XXII, 157. — Ами що ще правите с бащините на болярите, хусари? Ще изсечете ли бранищата им. Ст. Загорчинов, ДП, 327.
БРАНИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Браница; суват, сюрия.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БРАННИК, мн. -ци, м. 1. Старин. Воин, войник. Той [цар Симеон] помнеше ромейс-кото упорство — и в паметта му плачеха за мъст избитите вожди и бранници. Н. Райнов, ВДБ, 68. Млад воин се ярна между зъберите и приведе стан. Върху шлема му се плъзна огнено сияние и след миг над кулата лумна пламък. Бранникът беше притурил съчки на огнището. М. Смилова, ДСВ, 55. Стъпките им отекнаха в каменните стени и сводестия купол — стори им се, че това е отек от стъпките на цар Са-муила, на неговите войници и бранници. Д. Спространов, ОП, 188.
БРАНИ`ТЕЛКА
2. Член на младежка националистическа военизирана организация със същото име, съществувала у нас в периода 1941-1944 г. Тя уплашено погледна първо офицера, после тънкия рус бранник с изгладена нова униформа, който я прострелваше със злобно посвитите си очи. М. Грубешлиева, ПИУ,
БРАННИЧЕСКИ, а, -о, мн. -и. Прил. от бранник (във 2 знач.). Беше [Оличка] опряла велосипеда до стената, местеше се от крак на крак и кокетираше с момчето, облечено в нова бранническа униформа. П. Грубешлиева, ПП, 147.
БРАННИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Участие в младежката организация „Бранник“. Сега е почнал да рови и против Асенчо. Пък ти знаеш, аз съм ти казвал за това бранничество. Детето с мое знание се записа. Ст. Даскалов, СЛ, 261.
БРАННИЧКА ж. Членка на младежката организация „Бранник“. Пред кмета, .., и отец Спиридонов, .. , стояха две високи браннички. Д. Вълев, 3, 13.
БРАНОСАМ. Вж. браносвам.
БРАНОСВАМ, -аш, несв.; браносам, -аш, св., прех. Бранувам, браня, браносвам се* браносам се страд.
БРАНОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от браносвам и от браносвам се; бранене, брануване.
БРАНТИЯ ж. 1. Диал. Запуснато изоставено лозе или друг имот. Лозе брантия. Бостан брантия.
2. Остар. Стара грозна мома или жена. Това бяха кадъни по сяка вероятност, защото само глас са чуваше, а хора са не виждаха, с изключение на някои стари брантии, които нямаше защо да са вардят. 3. Стоянов, ЗБВ III, 69.
3. Разг. Пренебр. Развратна жена; развратница.
— От тур. birakmak ’изоставям’. — Друга (простонар.) форма: б р а м т й я.
БРАНУВАМ, -аш, несв., прех. Обработвам с брана изорани или засети площи; браносвам, браня. Сега е пролет.. Тук трактор засява пролетни култури, там друг бранува, навред машини, машини. Ст. Станчев, ПЯС, 93. Мястото за памука бранувахме през пролетта. ОП, 295. бранувам се страд.
БРАНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бранувам и от бранувам се. Обикновено явление при есенната обработка у нас е почвата да се оре на буци, да не се разпада на ситни зърна. Ето защо се предвижда след есенната оран да се извърши брануване. Пр, 1952, кн. 5, 53. Слушайте, в цялата околия вече привършват брануването, а вие не сте започнали! А. Гуляшки, ЗР, 270. Предсеитбено брануване.
БРАНУВАНЕ
