ствен. Противоп. материален, веществен. Ней се струваше, че тя е нещо безтелесно, превърнала се в дим и сянка. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 145. Богомилите си представляваха бога същество невидимо и безтелесно, само учаха, че бог е человекообразен. Р. Каролев, УБЧИ, 113.
БЕЗТЛЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Нетленен.
БЕЗТРАГА ж. Диал. Неизвестност, неизвестно място. Некуде далече, извън земю-ту, у безтрага, расла една голема ябука. Нар. прик., СбНУ XLIX, 360. О В (у) безтрага, отивам, намирам сей др. Диал. Много далече, в неизвестно далечно място (отивам, намирам се и др.) (Н. Геров, РБЯ). Иди <в> безтрага; безтрага да хванеш. Диал. Грубо. Махай се, върви, където щеш (Н. Геров, РБЯ).
БЕЗТРЕВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. По който няма трева. Безтревни площи. О Безтревно хранене. Зоотехн. Хранене на добитък без сочен, зелен фураж.
БЕЗТРЕВОЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Рядко. Който не е смущаван от тревоги; спокоен, необезпокояван. Той живееше в своята тиха, безтревожна, спокойна атмосфера. Ив. Вазов, Съч. IX, 60.
БЕЗТРЕВОЖНО. Рядко. Нареч. от безтревожен; спокойно, необезпокоявано.
БЕЗТРЕПЕТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който не е обхванат от трепет, от силно вълнение. Море, не ме замайват твойте бури, / .. / безтрепетен пред тебе аз стоя. К. Христов, В, 7. 2. Който не изразява трепет, вълнение. Всички тези качества Сарафов изрази чрез гласа си — тих, спокоен, безтрепетен, но твърд и с голяма вътрешна сила. Ст. Грудев, ББ, 97. Те вървяха бавно, затропали с тояжки, хванати един за друг .. И техните безтрепетни лица на скопци угасяха светлината, убиваха последната радост, разсипваха в пепел живота. К. Константинов, ПЗ, 192.
БЕЗТРЕПЕТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. За светлина, пламък — който не трепти, не мига. Този чужд град, смътно обикнат, /.. , / дето вечер фенерите никнат, / с бледожълти, безтрепетни пламъци. Е. Багряна, ВС, 16.
БЕЗТРЕПЕТНО1. Книж. Нареч. от безтрепетен1; без трепет, без вълнение, без страх. А наоколо вилнееше страшната и безмилостна смърт. Не тая смърт, която очище безтрепетно посрещат в битките. И. Йовков, ПК, 92. Децата безтрепетно приближаваха до него да гледат кехлибарения му цигарник в устата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 69.
БЕЗТРЕПЕТНО2. Книж. Нареч. от безтрепетен2; без трептене, без трепкане, мигане. Ради все се боеше да гледа нагоре в съвсем черното лунно небе. Там, .., безтрепетно грееха хиляди звезди. Г. Томалевски, АН, 208ч
БЕЗТЛЕНЕН
БЕЗУКОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който не може да бъде укорен, порицан за поведението си, действията си, тъй като прави нещо точно както трябва; безупречен, изряден. В личния си живот Т. Г. Влайков беше безукорен, делата му — чисти и безкористни. А. Каралийчев, С, 245. Той все още е големият поет, безукорният човек и неопетненият общественик. М. Кремен, РЯ, 499.
2. Който се отнася до човек с такива качества. Вий знаяхте, о синове смели, / що е чест и безукорно име. Ив. Вазов, Съч. I, 137. Безукорна честност.
3. Който не предизвиква, не заслужава никакъв укор поради това, че в него няма грешки, осъдителни прояви; безупречен, неопетнен. Безукорно минало. Безукорно поведение. Безукорна служба. / / Който е без недостатъци; безупречен, отличен. Безукорен стих. Безукорен превод.
БЕЗУКОРИ`ЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Безукорен. Той изтъкна вярната служба и безукоризнената честност на покойника. Хр. Смирненски, Съч. III, 142. По-подир ний ще видим, че .. , Франк-лин добива известността на безукоризнен человек. С. Бобчев, ЖФ (превод), 33.
— От рус. безукоризненнми`.
БЕЗУКОРИ`ЗНЕНО нареч. Остар. Книж. Безукорно. Ту хорото заприличваше на безукоризнено правилен полукръг, ту се завие около себе си. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 80. Солон узаконил,. . за съдници да са избират само тези архонти, които безукоризнено са изпълнили своята длъжност. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 160.
БЕЗУКОРИ`ЗНЕНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Безукорност. Морал значи вярност докрай, преданост, безукоризне-ност, дисциплина. Св, 1927, бр. 6, 2.
БЕЗУКОРНО нареч. 1. Без да предизвиква, да заслужава укор, без грешки; безупречно. Момчето се държеше безукорно, със сдържано достойнство. Д. Талев, С 11, 23. Петканов изпълняваше задачата си безукорно. К. Калчев, ЖП, 368. 2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася ; извънредно, изключително. Всичко беше на място, всичко безукорно чисто. Ст. Чилингиров, РК, 61. Леглата са безукорно бели. Л. Стоянов, X, 113.
БЕЗУКОРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество, проява на безукорен; безупречност. Надявам се, че със същата безукорност ще служите и при моя заместник. X. Русев, ПС, 108.
БЕЗУКОРНОСТ
