3. Който е жаден за удоволствия, наслади. За щастие си алчна, Ево, / а се боиш към сладкий плод да сегнеш, / що твоя бог ти запрети / преди три хиляди години, / наивно дете! П. П. Славейков, Събр. съч.У, 118. И в пламенно безумие десница / извърнала към голите тела/на статуите — алчната царица, / сама в легло, ридаеше: Ела! П. К. Яворов, Съч. I, 164.
4. Обикн. за очи, поглед — който изразява ненаситен стремеж към материални блага, храна или плътско желание, страст; лаком.
— А! Богата работа, мамо, — каза Драгой, като впери алчен поглед в златисточервената чорба. Ив. Вазов, Съч. XII, 54. Той беше едър, висок, .., черновежд, с тъмна кожа на лицето, с едни твърди, алчни и много изпъкнали цигански очи. П. Михайлов, МП, 38. Млада селянка, приседнала на колена до една от купите, държи на гърдите си детенце и го кърми. Турчинът е втренчил в нея алчни очи. Д. Талев, И, 12. Нейната хубост упояваше Петър, но будеше и ревността му .. Струваше му се, че чуждите мъже я гледат с алчни очи. И. Петров, НЛ, 147.
АЛЧИЯ ж. Остар. и диал. Гипс. Чист калций не ся употребява, а повечето ся употребяват неговите съединения, от които по-главни са: .. 3. Симпурокисела вар (SO^CaOy) в търговията известна с имя гипс (алчия). С.Веженов, X (превод), 46. Сярната кислота, като ся съедини с окисът на метал калций, т.е. с варът, съставя сярнокислия вар — сол, която наричат още гипс (алчия). И. Гюзелев, РФ, 19.
— От тур. al?i.
АЛЧНИК, мн. -ци, м. Рядко. Поет. Алчен човек, който жадно, ненаситно взима, граби. Мигар черната мизерия / с празни думи се гаси? /Мигар с жълта жандармерия / алчникът ще се спаси? Хр. Смирненски, Съч. И, 106. Власт нова искат алчници безчет, / едни от нужда, други от охолство, / в „народа“ сеят смут и недоволство. Ем. Попдимитров, CP, 152.
АЛЧНО нареч. 1. С жажда да се притежава нещо; ненаситно, жадно. Хиляди човешки очи се отправяха, жадни за злато, към далечната Луна и я гледаха алчно. Елин Пелин, ЯБЛ, 79. Той хвърли последната си стотарка на масата .. Тя грабна алчно парите и отиде пак в гостната. М. Гру-$ешлиева, ПП, 25. Въпреки усилието й да се покаже равнодушна към стоката, очите и блеснаха алчно, очи, в които Луис проче-ще страшната и безнадеждна страст към отровата. Д. Димов, ОД, 32. 2. Със силно желание за ядене; лакомо. Кубетата, раздразнени от миризмата на пе-месо, лаеха и очите им алчно светеха дор отраженията на пламъка. Ем. Станев, ЯГ,103. Вратата се отвори широко и вът-ge влезе Атанас Пинтов с пушка на рамо и с три големи заека на кръста. . Един от посетителите погледна алчно едрите зайци. Г. Караславов, ОХ I, 353. 3. С плътска страст; страстно, похотливо. Лазар я обхвана през рамената с едната си ръка, после и с другата, притисна се цял към нея и я целуна горещо, шумно, алчно. Д.Талев, ПК, 106. — Чакай ме тогава — отвърна й Димитър, изгледа я пламенно, алчно, и пъргаво се метна в кабриолета. Т. Харманджиев, Р, 73.
алчи`я
АЛЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. 1. Силно, страстно желание за притежаване на материални блага — пари, имот, богатства и под. Откога тая алчност за злато и грабителство? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 58. Божан вървеше и сипваше жито в хамбара си с една трескава алчност и ненаситност. Той събираше класовете, закачени по плета, и зърната, паднали на земята. Елин Пелин, Съч. III, 68. Тази гордост бе върнала юношеския и` [на Ирина] чар, бе прочистила погледа й от мътилката на сметките и алчността. Д. Димов, Т, 554. Разказваше за дългите кървави войни, в които царят хвърляше народа, за да засища алчността си с нови богатства. .. Св. Минков, ПК, 16. — Виждаш ли, Анче, как алчността за имот погубва хората! Ето с този порок у човека, да има повече, отколкото му трябва, да трупа повече и повече за сметка на другите — срещу това се бори социализмът. В. Бончева, АП, 107.
2. Силно желание за храна, ненаситност при ядене или пиене. Огнянов ръваше бързо и лакомо питата, очите му светеха от алчност. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 172. Но като свърши късата си молитва, той изви към Ния сините си очи, светнали от детински нетърпелива, хитра алчност и рече бързо, .. — Сипни ми още половин чашка ... от винцето. Д. Талев, ПК, 94-95. Върху сухите, жълти лица се показват само два реда зъби — и блясъкът на очите отразява алчността на гладни вълци. Л. Стоянов, X, 121.
3. Страст, похотливост. И Ния мисли` някое време за Вардарски, след разговора й със свекървата. Ния също бе забелязала погледите на госта, смущението му, .. Тя познаваше тия мъжки погледи, .., пълни с възхищение, с почуда, с покорно угодничество или с безсрамна алчност. Д. Талев, ПК, 87-88. ^
АЛЧУЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който страстно желае, жадува за нещо; алчен. И бях силен и млад, и бях алчущ/ за живот, и за труд, и за радост. .. Ив. Вазов, БМ I, 109. Ти си тъй прозрачно чиста! / Ни сянка от онуй опиянене.../ Непостижима красота, без плът / безумно алчуща, безкрайно грешна... К. Христов, А, 308. Лазар пишеше дълги писма до познати люде в Цариград,.., молеше ги и ги зовеше да помогнат на Преспа, на бедния и неук, христолюбив
АЛЧУЩ
