АВТОКРАДЕЦ, мн. -дци`, м. Крадец на автомобили или на части и оборудване от автомобили; автобандит, автоапаш, автоджамбазин. Хванаха автокрадец след 1,5 година издирване. ДТ, 1999, бр. 71, 48. Авток-радците са се върнали отново към поръч-ковата система, нов., 2000, бр. 159, 1.
АВТОКР АЖБА ж. Кражба на автомобил или на части и оборудване от автомобил. Нелицензирани застрахователни компании .. са се захванали с автокражби. 24 часа, 1998, бр. 323, 1. Оперативни работници подозират мъжа за съучастие в автокражби. ДТ, 1999, бр. 313, 48.
АВТОКРАН м. Спец. Самоходна машина за повдигане и преместване на големи тежести; автомобилен кран. За облекчение труда на работниците е доставен специален автокран „ЗСИ“, който вдига тежест до 3 тона. ВН, 1958, бр.2185, 1. Разтоварването на вагоните на първо време можеше да стане къде на ръка, къде с автокран. Д. Кисьов, Щ, 376.
АВТОКРАНИ`СТ м. Специалист, който работи на автокран. И понеже нямаше свободни камиони в гаража, направиха ме ав-токранист. Нова работа, интересна. Хем си шофьор, значи, хем пък кранист. С. Се-верняк, ОНК, 49.
АВТОКР АНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до автокран. Автокранова апаратура.
АВТОКРА`Т м. Книж. 1. Лице с неограничена държавна власт; самодържец. Той превел и драмата Кремуций Корд, написана от Н. Костомарова на руски, уж от времето на римския тиранин император Тиверий, но със строга тенденциозност и един вид сатира за руските автократи. 3. Стоянов, ХБ, 241. 2. Автократор.
— От гр. αὐτοκρατίς ’имащ неограничена власт; самовластен’.
АВТОКРАТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Автокрация.
АВТОКРАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до автокрация; автократически. Автократична държава.
АВТОКРАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Книж. Автократичен. [Камарата на депутатите] отхвърли с 496 гласа против 46 едно предложение на социалистите, с което се упрекваше правителството, че разпилява парите на данъкоплатците, както за поведението на републиканското правителство пред автократическия цар. Бълг., 1902, бр.451,4.
АВТОКР АТИ`ЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. автократически; автократично.
АВТОКРАТИ`ЧНО. Книж. Нареч. от , автократичен; автократически.
АВТОКРАТОР м. Истор. Титла на византийските императори, която означава самодържец. През 915 г. той [Симеон] сам се титулува „самодържец на всички българиа на византийците заповяда да го наричат „автократорА. Гуляшки, ЗВ, 645.
— Гр. αὐτοκράτωρ.
АВТОКРАТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до автократор. Ав-тократорска титла.
АВТОКРАТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до автократ.
АВТОКРАЦИЯ ж. Полит. Държавно управление, при което едно лице разполага с неограничена власт; самодържавие, авток-ратизъм.
— От гр. αὐτοκραία. Друга форма: автокра`тия рус.
АВТОКРИ`ТИКА ж. Книж. Самокритика.
АВТОКЪЩА ж. Търговско предприятие за продажба на автомобили. По време на акцията [на полицията] са проверени 32 автокъщи. ДТ, 1999, бр. 82, 32. Нощем [полицаят] работи като пазач на автокъща. 168 часа, 1999, бр. 40, 32.
АВТОЛ м. Хим. Тип автомобилно смазочно масло. За смазване на търкалящи лагери се употребяват само рафинирани минерални масла, като сепараторното, .. , ав-толи и други видове масла с различен вискозитет. Ст. Михайлов и др., ГМ, 71.
— От фр. + лат.
АВТОЛАМПА ж. Лампа за автомобилен фар.
АВТОЛАТРИЯ мн. няма, ж. Остар. Книж. Обожаване на самия себе си, самоо-божаване.
— От гр. αὐτός ’сам’ + λατρεία ’обожаване’.
АВТОЛАТЪР, -ът, -а, мн. -три, м. Остар. Книж. Човек, който обожава само себе си. Голяма врява вдига / една чета от груби самохвалци, /.. Драскачи и шаркачи забавачи / и преписвачи.. Тези автолатри, / тез самомнителни мъжаги, жадни / за почести, за шум, за прославлене. Ст. Михайловски, Мис. 1895, кн. 3-4, 186. Тежкд ми, ако гинех във съмненя / и чаках да ми подаде десница / за помощ тоя автолатър груб! К. Христов, Избр. ст., 297.
АВТОЛИ`ЗА мн. няма, ж. Биол. Биологичен процес, при който белтъци, тъкани или клетки на животински или растителни организми се разпадат под влияние на ферменти, които се съдържат в самите тъкани. Когато добитото прясно и топло месо се остави да зрее при неблагоприятни условия, настъпва така наречената автолиза или запарване на месото. П. Даскалов и др., ТК, 15.
— От гр. αὐτός* ’сам’ + λύσις ’разпадане’.
АВТОЛИ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни.
