АВТОКРАДЕ`Ц, мн. -дци`, м. Крадец на автомобили или на части и оборудване от автомобили; автобандит, автоапаш, автоджамбазин. Хванаха автокрадец след 1,5 година издирване. ДТ, 1999, бр. 71, 48. Автокрадците са се върнали отново към поръчковата система, нов., 2000, бр. 159, 1.
АВТОКРА`ЖБА ж. Кражба на автомобил или на части и оборудване от автомобил. Нелицензирани застрахователни компании .. са се захванали с автокражби. 24 часа, 1998, бр. 323, 1. Оперативни работници подозират мъжа за съучастие в автокражби. ДТ, 1999, бр. 313, 48.
АВТОКРА`Н м. Спец. Самоходна машина за повдигане и преместване на големи тежести; автомобилен кран. За облекчение труда на работниците е доставен специален автокран „ЗСИ“, който вдига тежест до 3 тона. ВН, 1958, бр.* 2185, 1. Разтоварването на вагоните на първо време можеше да стане къде на ръка, къде с автокран. Д. Кисьов, Щ, 376.
АВТОКРАНИ`СТ м. Специалист, който работи на автокран. И понеже нямаше свободни камиони в гаража, направиха ме автокранист. Нова работа, интересна. Хем си шофьор, значи, хем пък кранист. С. Северняк, ОНК, 49.
АВТОКРА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до автокран. Автокранова апаратура.
АВТОКРА`Т м. Книж. 1. Лице с неограничена държавна власт; самодържец. Той превел и драмата Кремуций Корд, написана от Н. Костомарова на руски, уж от времето на римския тиранин император Тиверий, но със строга тенденциозност и един вид сатира за руските автократи. З. Стоянов, ХБ, 241.
2. Автократор.
— От гр. αὐτοκρατής ’имащ неограничена власт; самовластен’.
АВТОКРАТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Автокрация.
АВТОКРАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до автокрация; автократически. Автократична държава.
АВТОКРАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Книж. Автократичен. [Камарата на депутатите] отхвърли с 496 гласа против 46 едно предложение на социалистите, с което се упрекваше правителството, че разпилява парите на данъкоплатците, както за поведението на републиканското правителство пред автократическия цар. Бълг., 1902, бр.* 451, 4.
АВТОКРАТИ`ЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. автократически; автократично.
АВТОКРАТИ`ЧНО. Книж. Нареч. от , автократичен; автократически.
АВТОКРА`ТОР м. Истор. Титла на византийските императори, която означава самодържец. През 915 г. той [Симеон] сам се титулува „самодържец на всички българи“ на византийците заповяда да го наричат „автократор“. А. Гуляшки, ЗВ, 645.
— Гр. αὐτοκράτωρ.
АВТОКРА`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до автократор. Автократорска титла.
АВТОКРА`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до автократ.
АВТОКРА`ЦИЯ ж. Полит. Държавно управление, при което едно лице разполага с неограничена власт; самодържавие, автократизъм.
— От гр. αὐτοκραία. Друга форма: автокра`тия рус.
АВТОКРИ`ТИКА ж. Книж. Самокритика.
АВТОКЪ`ЩА ж. Търговско предприятие за продажба на автомобили. По време на акцията [на полицията] са проверени 32 автокъщи. ДТ, 1999, бр. 82, 32. Нощем [полицаят] работи като пазач на автокъща. 168 часа, 1999, бр. 40, 32.
АВТО`Л м. Хим. Тип автомобилно смазочно масло. За смазване на търкалящи лагери се употребяват само рафинирани минерални масла, като сепараторното, .., автоли и други видове масла с различен вискозитет. Ст. Михайлов и др., ГМ, 71.
— От фр. + лат.
АВТОЛА`МПА ж. Лампа за автомобилен фар.
АВТОЛА`ТРИЯ мн. няма, ж. Остар. Книж. Обожаване на самия себе си, самообожаване.
— От гр. αὐτός ’сам’ + λατρεία ’обожаване’.
АВТОЛА`ТЪР, -ът, -а, мн. -три, м. Остар. Книж. Човек, който обожава само себе си. Голяма врява вдига / една чета от груби самохвалци, / .. Драскачи и шаркачи забавачи / и преписвачи .. Тези автолатри, / тез самомнителни мъжаги, жадни / за почести, за шум, за прославлене. Ст. Михайловски, Мис. 1895, кн. 3-4, 186. Тежко` ми, ако гинех във съмненя / и чаках да ми подаде десница / за помощ тоя автолатър груб! К. Христов, Избр. ст., 297.
АВТОЛИ`ЗА мн. няма, ж. Биол. Биологичен процес, при който белтъци, тъкани или клетки на животински или растителни организми се разпадат под влияние на ферменти, които се съдържат в самите тъкани. Когато добитото прясно и топло месо се остави да зрее при неблагоприятни условия, настъпва така наречената автолиза или запарване на месото. П. Даскалов и др., ТК, 15.
— От гр. αὐτός* ’сам’ + λύσις ’разпадане’.
АВТОЛИ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни.
