АВТОКРАДЀЦ, мн. -дцѝ, м. Крадец на автомобили или на части и оборудване от автомобили; автобандит, автоапаш, автоджамбазин. Хванаха автокрадец след 1,5 година издирване. ДТ, 1999, бр. 71, 48. Автокрадците са се върнали отново към поръчковата система, нов., 2000, бр. 159, 1.
АВТОКРА̀ЖБА ж. Кражба на автомобил или на части и оборудване от автомобил. Нелицензирани застрахователни компании .. са се захванали с автокражби. 24 часа, 1998, бр. 323, 1. Оперативни работници подозират мъжа за съучастие в автокражби. ДТ, 1999, бр. 313, 48.
АВТОКРА̀Н м. Спец. Самоходна машина за повдигане и преместване на големи тежести; автомобилен кран. За облекчение труда на работниците е доставен специален автокран „ЗСИ“, който вдига тежест до 3 тона. ВН, 1958, бр.* 2185, 1. Разтоварването на вагоните на първо време можеше да стане къде на ръка, къде с автокран. Д. Кисьов, Щ, 376.
АВТОКРАНЍСТ м. Специалист, който работи на автокран. И понеже нямаше свободни камиони в гаража, направиха ме автокранист. Нова работа, интересна. Хем си шофьор, значи, хем пък кранист. С. Северняк, ОНК, 49.
АВТОКРА̀НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до автокран. Автокранова апаратура.
АВТОКРА̀Т м. Книж. 1. Лице с неограничена държавна власт; самодържец. Той превел и драмата Кремуций Корд, написана от Н. Костомарова на руски, уж от времето на римския тиранин император Тиверий, но със строга тенденциозност и един вид сатира за руските автократи. З. Стоянов, ХБ, 241.
2. Автократор.
— От гр. αὐτοκρατής ’имащ неограничена власт; самовластен’.
АВТОКРАТЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Автокрация.
АВТОКРАТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до автокрация; автократически. Автократична държава.
АВТОКРАТЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Книж. Автократичен. [Камарата на депутатите] отхвърли с 496 гласа против 46 едно предложение на социалистите, с което се упрекваше правителството, че разпилява парите на данъкоплатците, както за поведението на републиканското правителство пред автократическия цар. Бълг., 1902, бр.* 451, 4.
АВТОКРАТЍЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. автократически; автократично.
АВТОКРАТЍЧНО. Книж. Нареч. от , автократичен; автократически.
АВТОКРА̀ТОР м. Истор. Титла на византийските императори, която означава самодържец. През 915 г. той [Симеон] сам се титулува „самодържец на всички българи“ на византийците заповяда да го наричат „автократор“. А. Гуляшки, ЗВ, 645.
— Гр. αὐτοκράτωρ.
АВТОКРА̀ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до автократор. Автократорска титла.
АВТОКРА̀ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до автократ.
АВТОКРА̀ЦИЯ ж. Полит. Държавно управление, при което едно лице разполага с неограничена власт; самодържавие, автократизъм.
— От гр. αὐτοκραία. Друга форма: автокра̀тия рус.
АВТОКРЍТИКА ж. Книж. Самокритика.
АВТОКЪ̀ЩА ж. Търговско предприятие за продажба на автомобили. По време на акцията [на полицията] са проверени 32 автокъщи. ДТ, 1999, бр. 82, 32. Нощем [полицаят] работи като пазач на автокъща. 168 часа, 1999, бр. 40, 32.
АВТО̀Л м. Хим. Тип автомобилно смазочно масло. За смазване на търкалящи лагери се употребяват само рафинирани минерални масла, като сепараторното, .., автоли и други видове масла с различен вискозитет. Ст. Михайлов и др., ГМ, 71.
— От фр. + лат.
АВТОЛА̀МПА ж. Лампа за автомобилен фар.
АВТОЛА̀ТРИЯ мн. няма, ж. Остар. Книж. Обожаване на самия себе си, самообожаване.
— От гр. αὐτός ’сам’ + λατρεία ’обожаване’.
АВТОЛА̀ТЪР, -ът, -а, мн. -три, м. Остар. Книж. Човек, който обожава само себе си. Голяма врява вдига / една чета от груби самохвалци, / .. Драскачи и шаркачи забавачи / и преписвачи .. Тези автолатри, / тез самомнителни мъжаги, жадни / за почести, за шум, за прославлене. Ст. Михайловски, Мис. 1895, кн. 3-4, 186. Тежко̀ ми, ако гинех във съмненя / и чаках да ми подаде десница / за помощ тоя автолатър груб! К. Христов, Избр. ст., 297.
АВТОЛЍЗА мн. няма, ж. Биол. Биологичен процес, при който белтъци, тъкани или клетки на животински или растителни организми се разпадат под влияние на ферменти, които се съдържат в самите тъкани. Когато добитото прясно и топло месо се остави да зрее при неблагоприятни условия, настъпва така наречената автолиза или запарване на месото. П. Даскалов и др., ТК, 15.
— От гр. αὐτός* ’сам’ + λύσις ’разпадане’.
АВТОЛЍЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни.
