то пътува на автостоп (във 2 знач.); авто-стопьорка. До шосето стояха две автосто-паджийки.
АВТОСТОПАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до автостопаджия и до автостоп (във 2 знач.). Приказките на Ицко за разни автостопаджийски мацета му бяха дошли до гуша.Й. Попов, СЛ, 9. Ав-тостопаджийско махане с ръка.
АВТОСТОПАДЖИЯ, -ията, мн. -ни, м. Човек, който пътува на автостоп (във 2 знач.); автостопьор, автостоповец. — Автостопаджия — каза кондукторът. — За-газил е горкият, гледай как маха ръце. Я. Антов, СбХС 1976, 332.
АВТОСТОПОВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Автостопаджия; автостопьор.
АВТОСТОПЬОР м. Разг. Автостопаджия; автостоповец.
АВТОСТОПЬОРКА ж. Разг. Автосто-паджийка. Разхлаби възела на вратовръзката си .. — вече не държеше как ще изглежда в очите на възможните автостопьорки. Съвр., 1975, кн. 2, 222.
АВТОСТРАДА ж. 1. Автомагистрала; автобан, аутобан, магистрала. Пътищата за автомобилно движение (автомагистрали и автостради) се използуват изключително за бързоходни моторни коли, леки и товарни. Л. Манчев, П I, 57. 2. Разг. Широк автомобилен път. Пътят на мнозина минаваше през Бояна, а на други — през Копитото. А в същото време по сер-пентините на планинската автострада летяха леки коли. ВН, 1960, бр. 2607, 1.
— От ит. autostrada. — Друга форма: аутострада.
АВТОСТРАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до автострада.
АВТОСТЪКЛО, мн. -а, ср. Стъкло за автомобил; автомобилно стъкло.
АВТОСУГЕСТИЯ ж. Псих. Самовнушение.
АВТОСЪСТЕЗАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м.
Състезател по автомобилен спорт. — Откога националните автосъстезатели започнаха да се движат със скоростта на волска кола, драги! Закъсняваме. Б. Балабанов, ИП, 158.
АВТОТЕНЕКЕДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Лице, което се занимава с изработване или поправяне на ламаринената част на автомобили. Чух бай Мирчо в трамвая да разменя телефон на мозайкаджия за телефон на автотенекеджия. Л. Янов, СЗ, 46. — Съдията трябва да има хубава лека кола. Без лека кола той ще е уязвим при делата на бензинджии и автотенекеджии, които се разкарват с фордове и мерцедеси. С. Трайков, М, 37.
АВТОТИ`П м. Печат. Отпечатък, приготвен чрез автотипия.
238
автостопаджийски
— От гр. аг)то<; ’сам, собствен’4- xtmoi; 'отпечатък1.
АВТОТИ`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни. Печат. 1. Който е възпроизведен чрез автотипия. Автотипен отпечатък. 2. Който е предназначен за автотипия. Ав-тотипна хартия.
АВТОТИ`ПИЯ, мн. няма, ж. Печат. Начин на печатане чрез пренасяне на образ, рисунка или снимка върху цинкова плоча ръчно или фотомеханично.
— Друга форма: аутоти`пия.
АВТОТИ`ПНО. Нареч. По автотипен начин.
АВТОТОМИЯ ж. Биол. Рефлекторно откъсване на крайниците или други придатъци и части на тялото при някои животни за самозащита или под влияние на силно дразнене. Като защитно средство може да се разглежда и автотомията. Някои сухоземни.. при нападение от страна на други животни откъсват опашката си, която впоследствие регенерира. Л. Христов, 3, 111.
— Гр. аътотоцга.
АВТОТРАКТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който се отнася до автомобили и трактори. Автотракторни двигатели. Автотракторни лагери. Автотракторни части. Автотракторен парк. 2. Който е предназначен за производство на автомобили и трактори. Автотракторна промишленост. Автотракторен завод.
АВТОТРАНСПЛАНТАЦИЯ ж. Мед. Присаждане на част от тъкан или орган, взета от друго място на тялото на същия човек с цел отстраняване на дефект на кожата. Най-добре се удава автотранспланта-цията; и при нея имат значение биохимичните качества на средата. Б. Кърджиев, ОПА, 345.
АВТОТРАНСПОРТ м. 1. Транспорт, който се извършва с автомобили; автомобилен транспорт. Товарен автотранспорт. 2. Само ед. Ведомство на автомобилния транспорт. Служещ в автотранспорта.
АВТОТРАНСПОРТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е свързан с автотранспорта. Автотранспортно предприятие. Автотранспортна работилница. Автотранспортна служба. Автотранспортни средства.
АВТОТУРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Туристическо пътешествие с автомобил.
АВТОТУРИ`СТ м. Лице, което практикува автотуризъм. Двадесет и един първокласни къмпинга по Черноморието са на разположение на българските автотуристи. О, 1977, кн. 11,31.
АВТОТРАСЕ, мн. -та, ср. Трасе, път за автомобили; автомобилно трасе. Още един проект крояло споменатото холандско ведомство — да се заплаща преминаването
автотрасе
