БЪРЗЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бързя.
БЪРЗЕШКАТА нареч. Разг. Бързо, бързешком. И китки се подават бързешка-та, и сълзи се ронят по бузите. Ив. Вазов, Съч. VI, 125. — Сега! — извика бързешката селският кехая и се завтече. Ц. Гинчев, ГК, 315. Положението на Калитко ставаше неудържимо. Той се хвана бързешката за един клон,., и тупна на земята. Ив. Хаджимарчев, ОК, 333.
БЪРЗЕШКИ`М нареч. Диал. Бързо.
— От Ст. Младенов, български тълковен речник..., 1951.
БЪРЗЕШКОМ нареч. Разг. С бързане, бързо; бързешката. Ванко кимна на механика и избърза навън. Изкачи бързешком стълбите на дирекцията и спря задъхан пред вратата. М. Грубешлиева, ПИУ, 21. Момичките,.. — пъргави, неспокойни, пъстри като цветя. Притичват до чешмата за вода и бързешком се връщат. Н. Стефанова, РП, 101. Той ги хванал развълнуван за ръка, въвел го мълчешката в собствената си стая, затворил я бързешком, па зел да му говори с пресичан глас шушнешката. К. Величков, Пссъч. VIII, 279.
БЪРЗИНА1, мн. няма, ж. 1. Качество на бръз; скорост. — Как ги правиш тези работи? — попита той. — Магия някаква ли употребяваш? — Всичко е бързина, сръчност! — отвърна Сенко. А. Каралийчев, С, 188. Всички се обърнаха към прозорците. Човекът тичаше с невероятна бързина. М. Грубешлиева, ПП, 113. Кой не хвали арабските коне, които по хубостта на ръста, по бързината на бяг., са прочути из цял свят. С. Бобчев, ПОС (превод), 238-239. Колата с шеметна бързина се понесе по Ломското шосе. К. Митев. ПБ, 101. Влакът навлезе в гарата, намали бързината, спря. А. Гуляшки, МТС, 327. Нахлуването и настъплението на Тракия ставаше с една невероятна стремителност и бързина. И. Йовков, Разк. III, 100.
2. Бързане. Чакай де! Такива работи не стават с бързина. В. Друмев, И, 15. Това значи, че в някой момент на бързина или залис забравил и плика да надпише с черковни букви. Ив. Вазов, Д, 102. Бай Ганьо от бързина, види се, беше забравил да тури в дисагите закуска. Ал. Константинов, БГ, 26. В бързината полицаите не бяха успели да вземат нито оръжието, нито дрехите си. Те гледали само живота си да спасят. Сл. Трънски, Н, 193. Често селяните се оставят на дюлгерите, които, от бързина, изкарват работата калпава, и за сетне им излиза училището много по-скъпо. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14,73. О С голяма бързина. Желез. При транспортиране на стоки, пратки — за много кратък срок. С малка бързина. Желез. При транспортиране на стоки, пратки — за по-продължителен срок. Пратката не ми е необходима веднага. Може да я пратите с малка бързина.
БЪРЗИНА2 ж. Диал. Бързей. Не дигай се на високо, Йовано-Иованке, / Като риба по бързина. Нар. пес., СбНУ, XXII-XXIII, 21.
БЪРЗИ`ЦА1 ж. Само в съчет.: Бърза бързица. Нар.-поет. Жена, която умее да раооти или да върви бързо. Кой та, рекъл, синко, научи тъй бързо да тъчеш?“ Пък тя рекла: „Кой ша ма научи? Сама самица, бърза бързица. Нар. прик., СбНУ XXVII, 326.
БЪРЗИ`ЦА2 ж. Диал. Растение, чиито плодове зреят за кратко време. Зеле бързица. Лук бързица.
БЪРЗИЧКАТА нареч. Рядко. Разг. Бързичко.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЪРЗИЧКО. Нареч. от бързичък. — В гърлото, ей тука, една кост се спряла... — Не плаши се, сестро! Туй често се случва. Бързичко си яла. Ран Босилек, Р, 59. Вървяха бързичко и се оглеждаха на всички страни. Момчета, по-бързичко си гледайте работата. Д. Кисьов, Щ, 100. Вече трети час двамата калугери яздеха по прашния път.. Възрастният постоянно подканяше: — По-бързичко, Игнатий! Няма да стигнем за обяд! Ст. Дичев, ЗС I, 64. Аз бях получил вече спасителна инерция и бързичко се отдалечавах от опасната сграда. Г. Данаилов, ДС, 275.
БЪРЗИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от бърз; който е до известна степен бърз.
БЪРЗО нареч. 1. С голяма скорост при движение, действие, дейност, процес и др. Противоп. бавно. Вратата на аптеката шумно се отвори. Един мъж бързо се втурна вътре, без да затвори след себе си. М. Грубешлиева, ПП, 87. Двамата още не се бяха наместили удобно на седалищата и колата внезапно тръгна — .., припряно и бързо. П. Вежинов, СО, 181. Дъхът й се спираше, сърцето й силно и бързо биеше. Елин Пелин, Съч. III, 48. Звездите на небето бързо и безпокойно трепкаха. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 150. Камбаната биеше все така бързо и непрестанно. Елин Пелин, Съч. Ш, 89. • Удвоено бързо-бързо. За усилване. Приказваше бързо-бързо, ядеше си наполовина думите, но аз му разбирах. Й. Йовков, ЖС, 152.
2. За кратко време, в кратък срок. Настъплението на врага към София стана бързо: повръщането му се извърши още по-бързо. Ив. Вазов, Съч. VIII, 147. В първите дни на април из многобройните лагери,.., бързо и навсякъде с§ разнесе слухът, че е сключено примирие. Й. Йовков, Разк. I, 93. Ще ида нейде, дето бързо се печелят пари. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 142. // Веднага, тутакси,
