чайно чак от Италия и Франция са идвали търговци, за да купуват бубено семе за своите страни. НМ, 1958, бр. 90, 2.
БУБИКОПФ, мн. няма, м. Книж. Вид дамска прическа, при която косата се подстригва отзад и встрани късо като на момче. Аз каквото сторя, тя ми прави контра..: аз си пуснах дълга коса, която се изви над яката ми, тя се острига бубикопф. Г. Краев, A3, 7-8.
— Нем. Bubikopf.
БУБИЦА ж. Диал. Буба1. Гледаме си там нивиците и лозята, храним бубици, търговийка правим, сбираме двата края... Ив. Вазов, Съч. XIX, 12.
БУБИЧКА ж. Умал. от буба1; малка буба1. Лани тяхната майка, копринената пеперуда, снесе петстотин яйчица. Ние ги прибрахме и тази пролет от тях се излю-пиха тези бубички. П. Бобев, ГЕ, 139.
БУБОВЪДНА ж. Специална сграда за отглеждане на буби1 за коприна.
БУБОГЛЕДАЧ м. Книж. Мъж, който се занимава с отглеждане на буби за коприна в стопанство; бубар. Вечер, като се върнеха от работата по къра, и в празнични дни Русин и Тинка се спущаха да помагат на бубогледачите. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 155.
БУБОГЛЕДАЧКА ж. Книж. Жена бу-богледач.
БУБОЛЕЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от буболечка; буболечица.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БУБОЛЕЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от буболече. И всичко оживява от неговото [на слънцето] величествено пог-ледване над планината,..: и житните класове,.., и всички пиленца и буболеченца. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 50.
БУБОЛЕЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от буболечка. Но пустата й човешка душа!.. В нея липсваше развитото нашенско съзнание, затова пък всичките й буболечески инстинкти я теглеха към пролетните полета. О. Василев, ЖБ, 162.
БУБОЛЕЧИЦА ж. Умал. от буболечка; малка буболечка. По листенцата и` [на черешата] се бяха настанили някакви черни безкрили буболечици, забиваха острите си хоботчета в нежната тъкан и изсмукваха соковете и`. П. Бобев, ЗП, 15. Треви, цветя, буболечици, всичко е живо и говори на свой език. Д. Немиров, Б, 123. Сядаме върху мекия троскот, буболечици пъплят по него. И. Радичков, ББ, 178.
БУБОЛЕЧКА ж. 1. Дребно, обикн. твърдокрило пълзящо насекомо. Една калинка!.. Малката кротка буболечка, червена, с черни капчици,.., пълзеше по ръкава на Ганка. И. Йовков, ПГ, 217. Един зелен скакалец стърже двата си дълги крака и ни гледа право в очите, а по земята лазят буболечки и бръмбари. Д. Габе, Н, 41. — Не виждаш ли цвекловите хоботници? Чак тогава петелът забеляза някакви сиви буболечки, които гризяха крехките цвеклови листенца. П. Бобев, ГЕ, 20. 2. Прен. Малък, дребен, незначителен или кротък човек. От прозорчето ти пък видях едно мъничко момченце, такова слабо-ватичко, с тънки ръчички,.. Какво дребничко, буболечка!... Л. Александрова, ИЕЩ, 298. — Знаеш, аз говоря с този... Лазар Ковача, а той ме гледа така.., като че иска да каже: „От такава буболечка съвет не вземам. „ Знаеш ли какво мъжище е? Два метра в плещите. Д. Ангелов, ЖС, 138.
БУБИКОПФ
БУБОН м. Мед. Възпаление на лимфа-тичните жлези (предимно в слабините) при кожни, венерически заболявания, при чума и др.
— Гр. poDpdiv 'слабина'.
БУБОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Мед. Прил. от бубон. Бубонна чума.
БУБОХРАНЕНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отрасъл от селското стопанство, който има за обект отглеждането на буби; бубарство. Широко развитие получи бубохраненето. Ежегодно в републиката се получават над 500 тона пашкули. РД, 1950, бр. 296, 2.
БУБОХРАНИ`ЛИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Книж. Помещение за отглеждане на буби. За да можем да изпълним 138-то постановление.., са необходими бубохранилища, каквито засега нямаме. ОП, 320.
БУБОХРАНИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Рядко. Книж. Мъж, който храни, отглежда буби. Добиването на повече пашкули е важна задача за всички — .. бубохранители. ОФ, 1950, бр. 1724, 2.
БУБОХРАНИ`ТЕЛКА ж. Рядко. Книж. Жена, която храни, отглежда буби.
БУГА м. Диал. Бик. И да знаеш, че всяко имане си има таласъма — може да се яви като куче, като маймуна, като буга. Й. Йовков, ЖС, 94.
— От тур. boga.
БУГАРИ мн., ед. бугарин м. Диал. Българи. Извън абаджийското съсловие в Цариград постепенно се създали и други съсловия: панагюрци, котленци, карнобатци, врачани, самоковци — станали месари или джелепи,.. Едни се наричат бугари, други — болгари, трети — блъгари, па имало и... българи. Хр. Бръзицов, НЦ, 24.
БУГАРКА ж. Диал. Българка. Велико, дулбер бугарко, / Велико, една на мама! /Да знаеш, мило, да знаеш / како йе жалба за младост! Нар. пес., СбБрМ, 401.
БУГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Български. Мошне ми се мили бугарски моми, / весден ми жниет на жесконо сънце. П. П. Славейков, КНП, 116.
980
БУГАРСКИ
