свят. Ст. Грудев, АБ, 43.
Вътрешен монолог. Литер. В литературно произведение — мисли и преживявания на герой, изразени негласно, беззвучно. Караславов показва силата на своя талант преди всичко в психологическите анализи, в т.н. вътрешни монолози, чрез които разкрива духовната характеристика на своите героини. С, 1952, кн. 4, 199. Често [Сартр] прибягва до известни писателски маниери: вътрешния монолог, едновременност на разказа, разнообразява действието с репортажни елементи. ЛФ, 1958, бр. 5, 4.
Вътрешен телефон. Телефон, свързан с централа, чрез който може да се осъществи непосредствена телефонна връзка в пределите на институт, учреждение и под.
Вътрешен ъгъл. Геом. Ъгъл вътре в триъгълник или многоъгълник, който се сключва от две негови съседни страни.
Вътрешна архитектура. Дял от архитектурата, който се занимава с художествено оформяне и обзавеждане на пространството вътре в сгради с различно предназначение.
За вътрешна консумация. Разг. Казва се за нещо, което трябва да се знае само от хората вътре в някаква среда, някакъв кръг. — Я, я кажи защо ти викат „Въшкаря“ — го занася моят инженер. .. — Сакън да го не пишеш това въшкаво име, че не е за книга! То си е само за нас, така, за „вътрешна консумация“. Д. Дамянов, ПИЩ, 80-81.
Вътрешна медицина. 1. Дял от медицината, който се занимава с органите на човешкия организъм, намиращи се в гръдната и коремна кухина. Вътрешната медицина е основна клинична дисциплина .. Предмет на вътрешната медицина са вътрешните болести. М. Василев и др., ВБ, 6. 2. Този дял като учебен предмет. Тя си спомни, че преди десет години бе работила с професора по вътрешна медицина именно върху такива усложнения на тропичната малария. Д. Димов, Т, 636. // Разг. Учебник по този предмет.*
Вътрешна рима. Литер. Вид рима, при която една или всички римувани думи са пред думата в края на стиха.
Вътрешни органи. Анат. Органи в гръдната и коремната кухина.
Вътрешно лекарство. Лекарство, което се поглъща.
Вътрешно море. Море, което се намира вътре в сушата или между континенти.
Вътрешно триене. Физ. Триене, което възниква вътре в течностите и газовете при нееднаква скорост на движение на различните им слоеве.
Вътрешно ухо. Анат. Основна част на органа на слуха и орган на равновесието у гръбначните животни и човека.
Двигател (мотор) с вътрешно горене. Техн. Тип двигател, който превръща топлинната енергия на горивото (бензин, нафта, петрол) в механична работа. На Хюйгенс принадлежи идеята, която след две столетия довежда до изобретява-нето на двигателя с вътрешно горене. Ма-тем, 1965, кн. 6, 10. Развитието на топлинната техника даде на човечеството възможност да строи мощни двигатели — парни машини и мотори с вътрешно горене. Физ. X кл, 1951, 34. Жлези с вътрешна секреция. Физиол. Група жлези (щитовидна, хипофиз-на, задстомашна, надбъбречни, полови, око-лощитовидни), които отделят непосредствено в кръвта или лимфата вещества-хормо-ни, особено важни за функционирането на организма; ендокринни жлези. Тия вещества от химичен характер, които жлезите с .. вътрешна секреция (ендокринни жлези) отдават на кръвта, бидоха наречени от Бейлис и Стърлинг хормони. Ас. Златаров, Избр. съч. Ш, 224. Между отделните жизнени процеси, които се извършват в организма, има единство и строга съгласуваност. Това се осъществява освен чрез нервната система и чрез редица химични вещества, които се отделят от жлезите с вътрешна секреция. Анат. VIII кл, 127.
ВЪТРЕШНО нареч. 1. По отношение вътрешността на нещо; вътре, отвътре. Противоп. външно. Сградата вътрешно е добре оформена.
2. От вътрешната страна на нещо; отвътре. Противоп. външно. Копчетата се пришиват вътрешно, много внимателно, за да не се виждат конците.
3. По отношение на средата, условията вътре в държава, град, учреждение, предприятие, организация. Трябва ни война, която да обедини всички български племена, да разбие железния обръч на Византия около Новия Онгъл, да спрем развитието на християнството, което Византия^ използува, за да ни подяжда вътрешно. Й. Вълчев, СКН, 115. В края на ХГУ в. България е разяждана вътрешно от междуособици.
4. По отношение на вътрешния, интимен живот на някакъв колектив, с оглед на взаимоотношенията в някаква среда; вътре. Колективът им не е добър. Непрекъснато се ядат вътрешно. А Ние вътрешно ще се оправим, не ни пречете.
5. Разг. С оглед на хората, тясно свързани или запознати много отблизо с живота, работите на някаква среда. Във всестранната кооперация пристигнаха съвсем малко нарядни стоки и на всички им се струваше, че не се разпределят справедливо, а по „вътрешно“. П. Славински, ПЗ, 250.
6. По своята външност, по своето съдържание. Книгата ми вътрешно представлява едно органично цяло, а не случайна сбирка. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 6.
7. Прен. Вътре в себе си, в душата си; душевно. Кардашев вътрешно си каза, че ако би бил депутат, той непременно би си избрал най-далечното място от тая стихия. Ив. Вазов, Съч. X, 75. Молбата ми го смути — друго стихотворение той не знаеше. Вътрешно злорадствувах. Й. Попов, ЧП, 32. Андрей вътрешно кипеше от негодувание, но отвърна сдържано: — Това не зависи от нас, а от Вела. Тя иска ли? П. Славински,
