Аз: «Кога ти се искаше това?»
Той: «Струва ми се веднъж в Гмунден.»
Аз: «Само веднъж ли?»
Той: «Не, по-често.»
Аз: «Винаги ли, когато ти правеше wiwi, тя гледаше, може би й е било интересно да гледа как правиш wiwi?»
Той: «Може би й е било интересно да види как изглежда моят Wiwimacher.»
Аз: «Но и на теб ти е било интересно, само че по отношение на Берта?»
Той: «Берта и Олга.»
Аз: «И кой още?»
Той: «Никой още.»
Аз: «Това не е вярно. Сигурно и по отношение на мама?»
Той: «Да, на мама, разбира се.»
A3: «Но сега вече не ти е любопитно. Ти знаеш как изглежда Wiwimacher-ът на Ана.»
Той: «Но той ще расте, нали така?»24
Аз: «Да, разбира се... Но когато порасне, той все пак няма да прилича на твоя.»
Той: «Зная това. Той ще бъде както сега, само че по-голям.»
Аз: «В Гмунден ти беше интересно да гледаш как мама се съблича?»
Той: «Да, и при Ана, когато я къпеха, аз видях малък Wiwimacher.»
Аз: «И при мама ли?»
Той: «Не!»
Аз: «Беше ли ти неприятно да гледаш панталоните на мама?»
Той: «Само черните, когато тя ги купи и аз ги видях и плюх. А когато тя ги обуваше и събуваше, тогава не плюех. Тогава аз плюех, защото черните панталони са черни като Lumpf, а жълтите - като wiwi, и когато ги гледам, ми се струва, че трябва да направя wiwi. Когато мама носи панталони, не ги виждам, защото отгоре тя носи рокля.
Аз: «А когато се съблича?»
