проблеми. В. Мутафчиева, КВ, 17. Шестимата измежду нас бяха обвинени, че провеждали нелегални събрания в едно фотоателие. Там слушали комунистически доклади, чели и писали позиви. На въпросните събрания присъствували по двадесет и пет-тридесет души. Д. Жотев, ПМИ, 31. Във въпросния град, където другарят Николов е директор, бях в дълга командировка. Сл. Македонски, ЕЗС, 135-136.
ВЪПРОСЕЦ, мн. няма, м. Рядко, обикн. ирон. Умал. от въпрос (в 1 и 2 знач.). Един въпросец само ще зададем на хитроумната редакция на в. „Мир“. Бълг., 1902, бр. 456, 4.
ВЪПРОСЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който изразява въпрос, питане. Борис отправи към него студен, въпросителен поглед. Д. Димов, Т, 121. Едва сега разбрах, че тоя поглед ме бе преследвал през целия месец — ту съвсем плах, ту настойчив или въпросителен, ту както последния път, изпълнен с някаква тиха молба. П. Вежинов, ЗНН, 36.
2. Грам. Който служи за означаване или изразяване на въпрос, питане. Правеше впечатление енергичният и страстен тон, с който председателят завършваше всяко изречение, подчертавайки ясно запетайките, удивителните и въпросителните знаци. К. Калчев, ЖП, 305. Въпросително изречение. Въпросителна интонация. Въпросително местоимение.
ВЪПРОСЙТЕЛНА ж. 1. Грам. Препинателен знак след въпросително изречение; въпросителен знак, питанка. На другия ден, когато учителят върна тетрадките, Добри видя, че неговата бе нашарена с червено мастило — точки, запетаи, възклицател-ни, въпросителни — много, и все червени като капчици кръв. Сп. Кралевски, ВО, 138. Грабна разтворената присъствена книга, на която отсреща се червенееше една голяма, едра въпросителна. Д. Калфов, Избр. разк., 194.
2. Прен. Нещо, на което не е намерен отговор, което не е изяснено или е неизвестно. В главата на Христофор се заблъскаха наново неразгаданите въпросителни. Не е обикновено момиче неговата Мона. Но коя е? Откъде е? Как е попаднала във фабриката? Б. Болгар, Б, 32. Все пак за повечето емигранти Буенос Айрес е една голяма въпросителна. Една неизвестност, пълна с щастливи и нещастни случайности. Б. Шивачев, ПЮА, 57.
О Поставям / поставя под въпросителна
нещо. Книж. Съмнявам се в благоприятния изход, в осъществяването или в истиността на нещо. Той има всички остования да постави под въпросителна скорошното завършване на строежа.
ВЪПРОСИТЕЛНО нареч. С въпрос, в очакване на отговор. Той погледна въпросително дъщеря си и зачака с тревога отговора й. Д. Димов, Т, 46. Да повикаме доктор Соколова, мигър? — обърна се тя въпросително към страдающия. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 24. Поглеждам въпросително. Нима във втория по големина град на Индия няма такава обикновена за една гореща страна разхладителна напитка? Т. Кюранов, АП, 95. В кръчмата селяните разправяха за приключенията си, които им създала през последните два-три деня, и ни по-изглеждаха колкото съчувствено, толкова и въпросително, като че искаха да кажат:.., какво ще се случи с вас на планината? П. Делирадев, В, 268.
ВЪПРОСНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Лист с въпроси, на които трябва да се даде отговор при събиране на някакви сведения, данни; формуляр. От окръжния град редовно пристигаха разни въпросници и сведения, които с дни се вардаляха непопълнени по масата му. Ив. Венков, ХКН, 80. Вторият правен паметник е въпросникът, който на 866 г. покръстеният цар Борис отправи до папа Николай, за да му помогне да реши задачите на държавата си. Ив. Хаджийски, БДНН I, 57. Много често му изпращах въпросници, на които даваше отговори. Ив. Димов, АИДЖ, 181. Институтът-музей „Ив. Вазов“ ще проведе литературна анкета за живота и творчеството на народния поет Иван Вазов,. За целта е изготвен въпросник, който е разпратен до редица писатели, общественици и културни дейци в столицата и провинцията. ОФ, 1949, бр. 1498, 1.
2. Списък от въпроси за изпит; конспект. Разтворих въпросника за матура по български език и се опитах да нахвърля план на седемнайстия въпрос. Ем. Манов, МПА,
41. Устните зрелостни изпити ще се провеждат по билети, изработени от преподавателите въз основа на въпросници, които Министерството на просветата и културата ще изпрати на училищата. НК, 1958, бр. 3, 2.
ВЪПРОСЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от въпрос (в 1, 2 и 4 знач.). Имам такава някаква естествена нужда от разни въпроси и въ-просчета. Елин Пелин, Съч. IV, 130. На авторите като че ли им е по-лесно., да раздуват до размерите на драматични колизии обикновени битови въпросчета, за които зрителят още в началото е уверен, че ще завършат благополучно и за двете „борещи се“ страни. Т, 1954, кн. 1, 21.
ВЪРБА ж. 1. Дърво или храст с дълги тънки клони и тесни листа, което расте главно край реки и на влажни места. ЗаНх. Върбите весело се зеленееха и тънките им вейки падаха надолу като разплетени коси. И. Йовков, Ж 1945, 88. Пред него лъсна Ис-къра, очертаха се стволите на върбите и между тях — няколко човешки сенки. М.
