всуетността да споделям това мнение. И. Адженов, ВК (превод), 134.
ВСУ`КВАМ1, -аш, несв:, всу`ча, -еш, мин. св. всуках, св., прех. Рядко. Поглъщам нещо като суча, бозая, всуквам се, всуча се страд.
О Всуквам / всуча с майчиното си мляко.
Усвоявам, научавам нещо от рождение. Но с майчиното си мляко всуках аз / презренъе към бедите... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 174. „До седем години аз растох при майка ми в манастир, с млякото й наедно аз всуках и нейния яд връз Симеона.“ Е. Мутева, РБЦ (превод), 107.
ВСУ`КВАМ2, -аш, несв:, всуча, -еш, мин. св. всуках, св., прех. Диал. Усуквам, увивам нещо около друго, всуквам се, всуча се страд.
ВСУ`КВАМ СЕ несв:, всуча се св., непрех. Диал. 1. Засуквам се около нещо.
2. Навъртам се, завъртам се около някого с желание да взема участие в нещо, да сторя нещо. Пятина ся всукаха, двамина го грабнаха, в земята го метнаха. Н. Геров, РБЯ I,
172.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСУ`КВАНЕ1 ср. Рядко. Отгл. същ. от всуквам1 и от всуквам се.
ВСУ`КВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от всуквам2 и от всуквам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСУ`ЧА1. Вж. всуквам1.
ВСУ`ЧА2. Вж. всуквам2.
ВСЪ`ДЕ нареч. Остар. и диал. Всякъде, навсякъде, навред, вред. Кой не знае ония малки ханчета, които са нашарили всички по-големи пътища не само между градовете,.., всъде, дето на пътника е потребно да се поспре малко, да си почине,.., или пък да сръбне нещичко за дълга пътя? Хр. Макси-мов, СбЗР, 15. Момък девойка любй от сърце,/тайно от къщи избягаха двама, / .. / Де се не скитаха те по света,- / злата им чест ги преследваше всъде. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 51. Накъдето да си обърне человек очите по света, всъдие види пред себе много и всякакви нечта. И. Груев, Ф (превод), 1. Истина е, че рало и мотика хранят с§ета, но това не е за всъде и за всякога. И. Груев, КН 4 (превод), 19.
— Други форми: с ъ д е (диал.) и в с ъ д у (остар.).
ВСЪДЕХО`Д м. Техн. Безрелсово превозно средство с гъсенични вериги или колела, предназначено да се движи както по всякакви пътища, така и без път, в труднопроходими места; вездеход, всеходка. Ако тръгнем с хеликоптер, той може да се разбие в първия скрит в мъглите хълм, затуй се отказваме от него и след няколко дни умуване решаваме да проникнем в тундрата с всъдеход. Й. лРадичков, НД, 128. Всъдехо-дите с дистанционно радиоуправление ..
могат да бъдат не само самодвижещи се прибори за наблюдение. Вече има предложение да се снабдяват те с приспособления, които напомнят механичните ръце, повтарящи точно движенията на ръцете на оператора. М. Ганева, ГМ (превод), 185-18о. — Да лети, да плава, да се движи по права и пресечена местност, в царевици и бостани, през реки и ливади, навсякъде. Нали е всъдеход! Моля комисията да го прегледа. Цв. Чалъков, ЗИК, 57.
ВСЪДЕХО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от всъдеход. Безконечният винт може би най-добре ще разреши задачата за създаване на всъдеходно превозно средство .. Първите изпитания са показали, че той [моделът за такова средство] може да се движи в силно разкалян терен. К, 1963, кн.
9, 36.
ВСЪДУ` нареч. Остар. Всъде. Бунтовните песни станаха модни и проникнаха всъду. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 114. Человече-ската природа е всъду еднаква; и африкане-цът съчувствува и обича, мрази и ненавижда, гордее ся тъй също, както белий человек. ИЗ, 1877, 1882, 406. — Остави, сестро, рече Евстатий, да бъде волята господня,.. Невинен съм. — О не! Не! Ще дойда с тебе... В тъмницата, на бесилката... Всъду. П. Р. Славейков, ЦП I, (превод), 63. Голямата суша е загрижила всички. Злободневният въпрос всъду е нетърпимата горещина. БД, 1909, бр. 13, 2.
ВСЪ`ЩНОСТ нареч. 1. В действителност, реално (а не както изглежда или се представя). — А, ето ви къде сте се скрили! .. Но понеже всъщност търсеше не нас, а нещо друго, той бръкна в един шкаф и извади огромна кутия пури. Б. Райнов, ТП, 107. — Преизпълниш ли плана, ще получиш повече пари,.. Всъщност нищо справедливо нямаше в цялата тази работа. Ч. Шинов, БС, 29. За върховен държавен орган се смятал сенатът, чиито решения всъщност само узаконявали волята на императора. Ист. V кл, 1980, 225. Няма разум, има взрив на стаявана завист,.., векове е трупана тази омраза на посредствения към талантливия, на безличния към знатния, на бездарния към вдъхновения. „Да бием гражданите!“ — всъщност не е повик на селото против града, а срещу интелигентността и духовността. Г. Данаилов, ДС, 179. Това си е всъщност .. деспотизъм, какъвто го няма и в страни, дето са на власт явни консерватори. Т. Влайков, Съч. III, 55.
2. Като частица, а) За усилване, подчертаване на точността на твърдението; именно, наистина, така че. Стачката да се прекрати .. Всъщност това е и последното решение на общия стачен комитет. К. Странд-жев, ЖБ, 12. Всъщност „поле“ е терминът, обединяващ всичко, което може да кажем за гравитацията. ПЗ, 1981, кн. 10, 15. б) За
