(превод), 98. То премести няколко души от нашите по-главни деятели из кръчмите в полицията, из редакциите в пушкарията и из един град в други и сякаш чегато с вол-шебен жезал махна и унищожи освобождението на българския народ! Хр. Ботев, Зн,
1875, бр. 5,154.
ВОЛШЕ`БНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Вълшебник. Секий месец редовно ту този, ту онзи от събратията му го клеветяха пред съдовището на инквизицията като съзаклетник, нечестив или като вол-шебник. Н. Михайловски, ПА (превод), 2.
ВОЛШЕ`БНИЦА ж. Остар. Книж. Вълшебница. Волшебницата са обещала да приготви подмладителния сок. Н. Михайловски, ОИ (превод), 66. Когато конят на царя им стъпваше във водата [на реката], една страннообразна и дрипава жена, която приличаше на волшебница, впусна ся на-преде му. Г. Кръстевич, ИБ, 400.
ВОЛШЕ`БСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Вълшебство. Волшебството на Цирцея направило тези хора по-хубави, отколкото бяха по-напред. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 99-100.
ВОЛЮ`М м. Остар. Голяма книга, том.
— Фр. уоюте. — Друга форма: в о л у м.
ВОЛЮМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Уред за определяне, измерване обема на течности, газове и твърди тела; волумометър.
— Фр. уо1ите1ге.
ВОЛЮМИНОМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Уред за определяне на обема и относителното тегло на тела, които не могат да се потопяват във вода.
— От фр. уо1итепот&ге.
ВО`ЛЮ-НЕВО`ЛЮ нареч. Книж. Обикн. вмет. Въпреки нежеланието, независимо от волята; щеш не щеш. — Те до един ще влязат в колектива. Навън ще останат само най-едрите земевладелци, но и те, лишени от наемна работна ръка, волю-неволю, ще се примирят и ще дойдат при вас. А. Гуляшки, Л, 468.
Когато дойде пролетта, те отново ще те изпреварят, ще те оставят с пръст в устата и ти, волю-неволю, ще чакаш. Ст. Марков, ДБ, 362. Ще трябва — волею-неволею — да търпи съветите на тоя., опекун, да слуша неговите уки и поуки. М. Кремен, РЯ, 418. Оня на свой ред притисна, Асенчо и той се принуди — волею-неволею — да сподели съдържанието на „епопеята“ и с него. Г. Русафов, ИТБД, 240-241.
ВОЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Желая, искам някого или нещо. — Я, колко за мене, казвам ти, че по бих волил да срещнем мечка у гората, отколкото твоя поп низ път. М. Георгиев, Избр. разк., 147. — Та що е твоят любовник / пред мене и пред властта ми? / Пред тебе, аго, нищо е, / но за мен, знаш ли, всичко е: воля аз него, та него... П. Р. Славейков, Избр. пр I, 339. Един ми е, брате, ясен месец на небето — / една бе ми свато-Джуровата черка у село, /.. / Бог я даде да я гледаш и от душа да я волиш. Елин Пелин, Съч. V, 107-108. Бальо си Вела залибил, / либил я Бальо, волил я, / токмо ми девет години. Нар. пес., СбНУ XXV, 33. воля се страд. и взаим. — Мутен Искар между нас се вие. / Въз баиро он че се отбие, / ако двама, Яно, го помолим, / ако двама от сърце се волим. Елин Пелин, Съч. V, 121.
ВО`ЛЯ, мн. (рядко) -й, ж. 1. Една от основните психически способности на човека съзнателно да управлява, да регулира поведението си, да насочва действията и постъпките си в съответствие с предварително поставена цел. Твърде често навикът е много по-силен и от волята, и от разума. Л. Каравелов, Съч. П, 17. Той диреше смъртта, но инстинктът на самосъхранението, по-силен от всяка воля в тоя момент, го спаси. Ив. Вазов, Съч. ХХ1П, 164. Повече по навик, отколкото с усилие на волята си, Марин забърза към стадото си, прибра го ца зрвет, сам се подслони под едни скали. И. Йовков, СЛ, 115. Затворникът поиска да избегне погледа, но нямаше сили да извие главата си. Сивопепелявите очи на директора парализираха волята му. Кл. Цачев, ГЗ, 144. // Силна проява на тази способност като индивидуално човешко качество, духо-вна, нравствена сила като подтик за извършване на някакво действие, за постигане на някаква цел, обикн. свързано с преодоляване на пречки и трудности. Моят син., прояви в тая история воля и храброст, но все ми се струва, че това е нищо в сравнение с подвига на тая мъничка Юлия!... П. Вежинов, СО, 174. Той дремеше в някой кът, без воля да се повдигне, прикован за земята от невярна сила. Г. Караславов, Избр. съч. I,
90. И той фърли поглед любовен, приветен / към тоз труд довършен, подвиг многоле-тен, / на волята рожба, на бдението плод. Ив. Вазов, Съч. I, 188.
2. Желание, предпочитание. Не можеше да забележи човек по нейното спокойно и бяло лице,.., че тя е нещастна в това съпружество, станало не по нейна воля. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 21. Не можел селянинът да напусне по своя воля господаря си, селото, земята, която обработва. Д. Талев, ПК, 206. Човек се ражда, без да желае това, и умира против волята си, но когато е далеч от родината, той умира с отворени очи. М. Марчевски, ОТ, 14. — Скитник станах по моя воля и не честта си изгубих, а сърцето си, когато се върнах тука. Р. Стоянов, М, 31. — Е, щом искаш спомен от майка си, нека е волята ти. Кр. Григоров, ПЧ, 157. Всеки [от болярите] си имаше нещо на ум, всеки вярваше, че народната воля — в друго време тъй пренебрегвана и потъп
