то перушина, обикновено с метален блясък; врани. СогуМае. Тя [сойката] е родственица на гаргата и е голяма почти колкото нея. Може да се каже,.., че сойката е хубавицата в семейството вранови. Ст. Дончев, ПНД, 48.
О Враново просо. Диал. Лайка1; лайкучка, белоочица.
ВРАНОСАМ. Вж. враносвам.
ВРАНОСВАМ, -аш, несв.; враносам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Боядисвам с вранило, с черна боя обикн. коса, вежди, мустаци; черня, почерням. За сиамчанките черните зъби са най-хубави; те са грижат секий ден да ги враносват. Ив. Богоров, КП
1874, кн. 6, 28. враносвам се, враносам се страд. и възвр.
ВРАНОСВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от враносвам и от враносвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от врана (в 1 знач.).
О Врански лук. Диал. Гарвански лук (Ст. Младенов, БТР). Вранско око. Многогоди-шно тревисто растение от семейство лилие-цветни, обикн. с четири заедно разположени листа и плод във вид на синкавочерна ягода; кръстач. Рапз ^иа(^п^Ъ1^а. През есента листата на момината сълза са пожълтели и вместо бели ароматни цветове на нея висят узрели оранжеви ягоди. Такова е и вранското око — малко растенийце, обикновено с четири заедно разположени листа и единствена черна ягода на върха на стъблото. Бтн V и VI кл (превод), 7. Вранска стъпка. Диал. Пукалче.
ВРАНЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от врана (в 1 знач.); вранка.
2. Малкото на врана (в 1 знач.). Сега вранче-тата знаят, а враните да мълчат. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 111.
ВРАНЧО, -то, мн. -вци, м. Диал. Галъов. Вранец, вранишан. Враният кон още лежи над пътя; кърджали го вика и гали според обичая, но вранчо не повдига главата си. К. Ботьов, К (превод), 82. Тя йе йозела пола ченица, /.. / па йе викнала колко можала: / „Яла ми, кончо, яла ми, вранчо, / да та назоба бяла ченица“. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 77.
ВРА СНА. Вж. враствам.
ВРАСТА. Вж. враствам.
ВРАСТВАМ, -аш, несв.; врасна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. враснат и враста, -еш, мин. св. врастох, прич. мин. св. деят. врасъл, -ела, -сло, мн. -ели, св., непрех. С предл. в. 1. За растение — прониквам с корените си надълбоко в земята. Трябваше само да се повгледам в този клек, враснал в сивата пропукана скала, за да разбера, че не е турист,.. Неговият жилав корен се беше врязал в малката каменна пукнатина. Н. Хайтов, ШГ, 8. Тези корени врастват в земята и образуват ограда. ВН, 1960, бр. 2907, 4. Не искам нищо друго: в тежък час, / когато сякаш вече нямам сили, /като това дърво да бъда аз —/в земята врасло, тъничко, но жилаво! Ст. Пенчева, ЛФ, 1956, бр. 2, 3. Пред живота стоиш, озарен / от голямото пролетно слънце, / благославяш дълбокия ден, / всяко врасна-ло в почвата зрънце. Мл. Исаев, ЯД, 33.
2. Прониквам дълбоко и плътно в нещо, като се съединявам с него. Токмачията отговори, че.., добре ще е да се изкачат всички горе, къ$ещо има една враснала в земята канара. И. Йовков, ПК, 167-168. „Воденица-жувеница“ — с гняв си помисли Костадин, като минаваше с коня край самата стена, гдето бяха подпрени два изхабени камъка, враснали в земята. Ем. Станев, ИК I и II,
16. • Обр. Задрямах. И усетих как се сливам със земята, как враствам в нея, как тревите ме покриват и се люлеят над мене. А. Дончев, ВР, 254.
ВРАСТВАМ СЕ несв.; врасна се и враста
се св., непрех. Враствам. Развитието на спорите изисква определен топлинен режим .., който трябва да се поддържа, докато гъбата не се врасне в дървото. ВН, 1961, бр. 3114, 4. Там, където тази грудка се допре до корена, кората му се разрушава, дървесината се разделя на влакна, клетките на паразита се врастват между нея, съединяват се с проводящите снопчета. Ст. Драганов, ФБР, 20.
ВРАСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от враствам и от враствам се.
ВРАТ, вратът, врата, мн. вратове, след числ. врата, м. 1. Част от тялото на човек или животно, която съединява главата с трупа; шия. И днеска дяволски студ, каза Македонски, като си правеше пред огледалото възела на червената кърпа, вързана на врата му вместо вратовръзка. Ив. Вазов, Съч. VI, 52. Откъм портата се зададе възрастен мъж, висок, сух,., и тъпичкият му врат изглеждаше още по-дълъг, с изпъкнала, ръбеста адамова ябълка. Д. Талев, ЖС, 50. Главатарят им [на кърсердарите] бе плещест, набит и с къс врат турчин. К. Петканов, X, 145. Стоян усети между пръстите си дебелия врат на една от хрътки-те и твърдата козина по него. Д. Талев, ЖС, 9. А Мирчо в гора отиде. / Там го са турци хванали, / ръце му назад вързали, / синджир му на врат турили, / на крака му тежки букаи, / че го към Търнов водеха. Христом. ВВ II, 121. Вълкът сам си върши работата си, затова му е и вратът дебел. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 85.
2. Стесн. Задната страна на тази част, съединяваща главата с гърба; тил. По едно време Паун издебна, когато Марко беше наведен зад поставката, и силно го плесна по врата. Г. Райчев, ЗК, 236. Младоженецът
