може му сниши честта, нито возвиши, минало времето му. БКн, 1895, май, кн. 2, ч. П, 316.
ВОЗВИШАВАМ СЕ несв.; возвиша се св., непрех. Остар. Книж. Възвишавам се. Гледайте най-после народите, между които живеете, на кой степен и на каква слава са возвишават сос учението и просвещението им разумно. Люб., СбПер. п I, 20. След малко ся возвиши благият Софроний на пат-ришкий престол. Ч, 1871, бр. 12, 366.
ВОЗВОДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. Възвеждам; възводя, возвождам. Очите му, които често возводеше към небето, изпущаха искри от радост. С. Радулов, НД (превод), 4-5.
ВОЗВОЖДАМ, -аш, несв., прех. Остар. Възвеждам; възвождам, возводя, възводя.
ВОЗВРАТЯ. Вж. возвращам.
ВОЗВРАЩАМ, -аш, несв.; возвратя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Възвръщам. Ви ся стараете да возврати-те на народа вехтата му словесна слава сос учението. Люб., СбПер. п. I, 38. Болгарете призваха от Видин Константина и го поставиха царя в Тернов. И имаше мир сос греците и им возврати Месемврия. Хр. Па-влович, Ц, 50. возвращам се, возвратя се страд.
ВОЗВРАЩАМ СЕ несв.; возвратя се св., непрех. Остар. и диал. Възвръщам се.
ВОЗГАРА, мн. няма, ж. Диал. Неприятен, горчив вкус в устата; усещане на киселини в хранопровода. В устата му се повдигаше горчива и блудкава возгара, сякаш нещо отвратително се разлагаше в стомаха му. Елин Пелин, Съч. 1,134.
ВОЗГЛАВЕ, мн. -та, ср. Диал. Възлав-ница; възглаве. Готвила [Калина], та вече-рале. / Па си остави млад Стоян / ножове на возглавето. Нар. пес., СбБрМ, 188. Егиди моме бре моме, /.. /Море ми дойде на со-не — /на соне како на яве — /на тая ръка десница, / на това меко возглаве. К. Христов, СК, 58.
ВОЗДАВАМ, -аш, несв.; воздам, возда-деш, мин. св. воздадох, прич. мин. св. деят. воздал, прич. мин. страд. воздаден, св., прех. Остар. Книж. Въздавам. Нека возда-дем благодарение на сичките тези родолюбиви подарители. Ч, 1871, бр. 12, 371. И воздадохме хвала Господу Богу, че удостои нашето село да стане начало на българското просвещение. П. Р. Славейков, ГУ, 16. А сам [Симеон] отиде на маджарете, и разори докрай сичката маджарска земля, и воздаде им отмъщение за направеното. Хр. Павло-вич, Ц, 32. — Благодарим ти приятелю, ти си человек достоен. Бог ще ти воздаде! — дорекла София. С. Радулов, ГМП (превод), 55. воздавам се, воздам се страд. Ако струваш добро, воздава ти ся добро за добро, но ако чиниш зло, знай, че ще ти ся отдаде по-голямо зло. А. Гранитски, ПР (превод), 78.
ВОЗДАМ. Вж. воздавам.
ВОЗДАЯНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въздаяние, възмездие, отплата. Научава ни [учението] как са живели нашите праотци на первите векове, .., които са добре или зле поживели, какво воздаяние са приели добрите заради добрините си. Р. Попович, X, 27. Длъжни сме да почитаме Бога и за воздаянието, което възприимаме от него. Хр. Данов, ППК (превод), 15. Или злото биде, или доброто, нито едното, нито другото остава без принадлежащото воздаяние. А. Гранитски, ПР (превод), 56. Тоя „светейши воздушни мъченик“, както го нарича Евагрий, получил най-после своето воздаяние. С, 1872, бр. 32, 252-253.
ВОЗДВИГАМ, -аш, несв.’, воздвйгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. воздвйг-нат, св., прех. Остар. Книж. Въздигам. Защо да не прилежаем ся, братия, на това свободно и удобно време и училища да пос-тавиме и да воздвигнеме. Люб., СбПер. п I,
23. Неговият [на великия курфюрст] син Фридрих I воздвигнал Прусия на кралевский степен в 1701 лето. Ив. Богоров, ВГД (превод), 186. воздвигам се, воздвйгна се страд.
ВОЗДВЙГАМ СЕ несв.; воздвйгна се св., непрех. Остар. Книж. Въздигам се. Сичките светила ся виждат, че изгряват на изток и ся воздвигат по небесний свод до една известна точка, от която ся виждат пак, че слазят към запад. Ив. Богоров, ВГД (превод), 368.
ВОЗДВЙГНА. Вж. воздвигам.
ВОЗДЕРЖАВАМ СЕ, -аш се, несв.; воздержа се, -йш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Остар. Книж. Въздържам се. Треба да се потрудиме, доколкото е нам возмож-цр , .. от велика ярост да се воздержаваме. Й. Стоянович, ДСС (превод), 40. Най-много от всяко друго треба да ся воздержават от раздразнителните ястиета. С. Добро-плодни 3 (превод), 32.
воздержАние, мн. няма, ср. Остар. Книж. Въздържание. Други [младежи] чрез воздержацие са придобили на себе си слава и похвала. Й. Стоянович, ДСС (превод), 46. И сичката сеч се молеше в една черква и готова бе да я брани, доде тече в жилите й една капка кръв, макар че не щеше и да знае ни пост, ни воздержание. Н. Бончев, ТБ (превод), 24. Воздержание дава здраве, якост. С. Радулов, НД, 11.
ВОЗДЕРЖА СЕ. Вж. воздержавам
се.
ВОЗДИГАМ, -аш, несв.; воздйгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. воздйгнат, св., прех. Остар. и диал. Въздигам. А там, дето владее любовта, там дето може человек да се радва и весели на сичко, без да му
