може му сниши честта, нито возвиши, минало времето му. БКн, 1895, май, кн. 2, ч. II, 316.
ВОЗВИША`ВАМ СЕ несв.; возвиша` се св., непрех. Остар. Книж. Възвишавам се. Гледайте най-после народите, между които живеете, на кой степен и на каква слава са возвишават сос учението и просвещението им разумно. Люб., СбПер. п I, 20. След малко ся возвиши благият Софроний на патришкий престол. Ч, 1871, бр. 12, 366.
ВОЗВО`ДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. Възвеждам; възводя, возвождам. Очите му, които често возводеше към небето, изпущаха искри от радост. С. Радулов, НД (превод), 4-5.
ВОЗВО`ЖДАМ, -аш, несв., прех. Остар. Възвеждам; възвождам, возводя, възводя.
ВОЗВРАТЯ`. Вж. возвращам.
ВОЗВРА`ЩАМ, -аш, несв.; возвратя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. и диал. Възвръщам. Ви ся стараете да возвратите на народа вехтата му словесна слава сос учението. Люб., СбПер. п. I, 38. Болгарете призваха от Видин Константина и го поставиха царя в Тернов. И имаше мир сос греците и им возврати Месемврия. Хр. Павлович, Ц, 50. возвращам се, возвратя се страд.
ВОЗВРА`ЩАМ СЕ несв.; возвратя` се св., непрех. Остар. и диал. Възвръщам се.
ВОЗГА`РА, мн. няма, ж. Диал. Неприятен, горчив вкус в устата; усещане на киселини в хранопровода. В устата му се повдигаше горчива и блудкава возгара, сякаш нещо отвратително се разлагаше в стомаха му. Елин Пелин, Съч. I, 134.
ВОЗГЛА`ВЕ, мн. -та, ср. Диал. Възглавница???; възглаве. Готвила [Калина], та вечерале. / Па си остави млад Стоян / ножове на возглавето. Нар. пес., СбБрМ, 188. Егиди моме бре моме, / .. / Море ми дойде на соне — / на соне како на яве — / на тая ръка десница, / на това меко возглаве. К. Христов, СК, 58.
ВОЗДА`ВАМ, -аш, несв.; возда`м, воздаде`ш, мин. св. возда`дох, прич. мин. св. деят. возда`л, прич. мин. страд. возда`ден, св., прех. Остар. Книж. Въздавам. Нека воздадем благодарение на сичките тези родолюбиви подарители. Ч, 1871, бр. 12, 371. И воздадохме хвала Господу Богу, че удостои нашето село да стане начало на българското просвещение. П. Р. Славейков, ГУ, 16. А сам [Симеон] отиде на маджарете, и разори докрай сичката маджарска земля, и воздаде им отмъщение за направеното. Хр. Павлович, Ц, 32. — Благодарим ти приятелю, ти си человек достоен. Бог ще ти воздаде! — дорекла София. С. Радулов, ГМП (превод), 55. воздавам се, воздам се страд. Ако струваш добро, воздава ти ся добро за добро, но ако чиниш зло, знай, че ще ти ся отдаде по-голямо зло. А. Гранитски, ПР (превод), 78.
ВОЗДА`М. Вж. воздавам.
ВОЗДАЯ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въздаяние, възмездие, отплата. Научава ни [учението] как са живели нашите праотци на первите векове, .., които са добре или зле поживели, какво воздаяние са приели добрите заради добрините си. Р. Попович, X, 27. Длъжни сме да почитаме Бога и за воздаянието, което възприимаме от него. Хр. Данов, ППК (превод), 15. Или злото биде, или доброто, нито едното, нито другото остава без принадлежащото воздаяние. А. Гранитски, ПР (превод), 56. Тоя „светейши воздушни мъченик“, както го нарича Евагрий, получил най-после своето воздаяние. С, 1872, бр. 32, 252-253.
ВОЗДВИ`ГАМ, -аш, несв.; воздви`гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. воздви`гнат, св., прех. Остар. Книж. Въздигам. Защо да не прилежаем ся, братия, на това свободно и удобно време и училища да поставиме и да воздвигнеме. Люб., СбПер. п I, 23. Неговият [на великия курфюрст] син Фридрих I воздвигнал Прусия на кралевский степен в 1701 лето. Ив. Богоров, ВГД (превод), 186. воздвигам се, воздвигна се страд.
ВОЗДВИ`ГАМ СЕ несв.; воздви`гна се св., непрех. Остар. Книж. Въздигам се. Сичките светила ся виждат, че изгряват на изток и ся воздвигат по небесний свод до една известна точка, от която ся виждат пак, че слазят към запад. Ив. Богоров, ВГД (превод), 368.
ВОЗДВИ`ГНА. Вж. воздвигам.
ВОЗДЕРЖА`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; воздержа` се, -и`ш се, мин. св. -а`х се, св., непрех. Остар. Книж. Въздържам се. Треба да се потрудиме, доколкото е нам возможно, .. от велика ярост да се воздержаваме. Й. Стоянович, ДСС (превод), 40. Най-много от всяко друго треба да ся воздержават от раздразнителните ястиета. С. Доброплодни 3 (превод), 32.
ВОЗДЕРЖА`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Въздържание. Други [младежи] чрез воздержацие са придобили на себе си слава и похвала. Й. Стоянович, ДСС (превод), 46. И сичката сеч се молеше в една черква и готова бе да я брани, доде тече в жилите й една капка кръв, макар че не щеше и да знае ни пост, ни воздержание. Н. Бончев, ТБ (превод), 24. Воздержание дава здраве, якост. С. Радулов, НД, 11.
ВОЗДЕРЖА` СЕ. Вж. воздержавам се.
ВОЗДИ`ГАМ, -аш, несв.; возди`гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. возди`гнат, св., прех. Остар. и диал. Въздигам. А там, дето владее любовта, там дето може человек да се радва и весели на сичко, без да му
