за наблюдаване на спектрите на небесните тела.
АСТРОСПЕКТРОСКОПИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до астроспектроскопия; астроспектроскопи-чески. Астроспектроскопи`чен анализ.
АСТРОСПЕКТРОСКОПИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Астроспектроскопи`чен.
АСТРОСПЕКТРОСКОПИЯ ж. Спец. Дял от астрофизиката, който изучава спектрите на небесните тела.
АСТРОФИЗИ`К, мн. -ци, м. Учен, специалист по астрофизика. Още през 1930 година астрофизиците бяха стигнали до убеждението, че огромните количества енергия, която Слънцето пилее така разточителноv не могат да бъдат обяснени с протичане на обикновени химични реакции, нито пък с гравитационна енергия. НТМ, 1968, кн. 5, Тези открития [за радиоиз-лъчването] обърнаха насоката на изследванията и астрофизиците започнаха да изследват радиоизлъчването на Слънцето. 3. Паскалев, Пр, 1952, кн. 6, 74.
АСТРОФИ`ЗИКА ж. Спец. Дял от астрономията, който изучава физическите явления и химическите процеси, които стават в небесните тела и в космическото пространство. Съвременната астрофизика изучава и гигантските звездни системи — галактиките, които се състоят от десетки милиарди звезди. ВН, 1958, бр. 1997, 4. Теоретична астрофизика. — Естественонаучен календар, Летоструй, 1876.
АСТРОФИЗИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до астрофизика; астрофизически. Астрофизични наблюдения. Астрофизични изследвания. Астро-физична наука.
АСТРОФИЗИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Астрофизичен. Астрофизичес-ка обсерватория.
АСТРОФИЗИ`ЧКА ж. Спец. Специа-лисука по астрофизика. АСТРОФОТО-ГРАФИЯ ж. Спец. Метод за астрономични наблюдения, който се основава на фотографирането на небесните тела. Астрофото-графията ни показва, че не всички извънга-лактични мъглявини имат формата на спирала. Г. Томалевски, АН, 333.
АСТРОФОТОГРАФСКИ, -а, -о, мн. -и.
Спец. Прил. от астрофотография.
АСТРОФОТОМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Спец. Прил. от астрофотометрия; астрофотометрически.
АСТРОФОТОМЕТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о,
мн. -и, прил. Спец. Астрофотометричен.
АСТРОФОТОМЕТРИЯ ж. Спец. Дял от практическата астрофизика, който изучава методите за измерване блясъка и повърхностната яркост на небесните тела.
447
астроспектроскопи`чен
АСТРОФОТОМЕТЪР, мн. -три, след числ. -тра, м. Спец. Уред за измерване силата на светлината на небесните тела.
АСТРОЦИ`Т м. Биол. Вид клетка в нервната тъкан с многобройни радиални разклонения от клетъчното тяло, която изпълнява главно трофични и опорни функции. Не много отдавна в епифизата бяха открити астроцити — особени клетки, които се намират в цялата нервна система: Ф, 1990, бр. 2, 4.
— От гр. aqxpov 'звезда' + xdtoq 'клетка'.
АСФАЛТ, мн. няма, м. 1. Изкопаема или изкуствена черна смола, която се употребява в строителството за заливане повърхността на пътища, улици, тротоари и др. и в някои клонове на индустрията. От лъсналите лица на негрите капе сякаш разтопен асфалт. Св. Минков, ДА, 25.
2. Пътна настилка от асфалтобетон. Градът Вашингтон ако не най-красив, то поне е един от най-красивите градове, които съм виждал в Европа и Америка. Повечето от улиците му са покрити с асфалт. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 58. Ярките блясъци на уличните лампи и витрини заливат мокрия чер асфалт. Н. Фурнаджиев, МП, 102.
3. Разш. Шосе, път, покрити с такава настилка. Очите безсмислено се взираха в летящата светла лента на асфалта. Б. Рай-нов, ЧЪ, 106. Поне в центъра Токио прилича на всички големи градове, които съм видял. Същите авенюта, същите универсални магазини, същите барове и същата върволица автомобили, които съскат по асфалта. П. Бобев, К, 54.
— От гр. астфаАдсх; през нем. Asphalt. — С. Д. Веженов, Химия (превод), 1872.
АСФАЛТАДЖИЙСКИ, a, -о, мн. и
Разг. Прил. от асфалтаджия. Асфалта-джийска бригада.
АСФАЛТАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който работи по асфалтирането на пътища, улици и др. Асфалтаджии-те се оправдаваха с лошото време и се сбираха в стаичката си на покер. Ал. Томов, П, 8.
АСФАЛТЕН, -а, -о, мн. -и и -тна, -тно, мн. -тни, прил. Асфалтов. Тя се мъчеше да си представи, че пътува по асфалтеното, засенчено с палми крайбрежно шосе на Ри-виерата. Д. Кисьов, Щ, 173. Калните криви улички се превърнаха в широки асфалтни булеварди. Св. Минков, Избр. пр, 75. Ас-фалтен път. Асфалтена писта. Асфалте-на изолация.
АСФАЛТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Покривам с асфалт. От височината се виждаше новото трасе, което кооператорите бяха прокарали пряко през падината и което наскоро щяха да асфалтират. Н. Тихо-лов, ДКД, 59-60. асфалтирам се страд. По
АСФАЛТИРАМ
