Page:RBE Tom1.djvu/445

От Читалие
Версия от 22:37, 24 ноември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


море) и до района му. Астрахански мюсюлмани. • Като определение в сложни термини — названия на типични за Астрахан и района му животни и растения. Астраханско говедо. Астрахански лотос. 2. Остар. Който е направен от астраган; ас-траганен, астраганов, астраханен. Един дебел господин с голям кожух и черна астра-ханска шапка минува из коридора. Ив. Вазов, СНЖ, 20. Вместо оваляния парцал — астраханско калпаче, кокетски кривнато на главата. Ив. вВзов, Съч. IX, 120.

АСТРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до звездите, който е свързан със звездите, напр.: астронавт, астрология и др. — От гр. acrtpov 'звезда'.

АСТРОБИОЛОГ, мн. -зи, м. Спец. Лице, което се занимава с астробиология.

АСТРОБИОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до астробиология; астробиологически, астробио-ложки.

АСТРОБИОЛОГИЧЕСКИ, -а, о, мн.

-и, прил. Спец. Астробиологичен. астробио-ложки.

АСТРОБИОЛОГИЯ ж. Наука, която изучава живота върху другите планети.

АСТРОБИОЛОЖКИ, -а, -о, мн. -и,

прил. Спец. Астробиологичен, астробиологически.

АСТРОБОТАНИКА ж. Спец. Дял от астробиологията, който изучава предполагаемата растителна покривка на планетите и преди всичко на Марс. Курс по астробо-таника.

АСТРОБОТАНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до астро-ботаника; астроботанически.

АСТРОБОТАНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,

прил. Спец. Астроботаничен.

АСТРОГРАФ м. Астрон. Уред за фотографиране на небесните тела. Астрофизич-ните наблюдения понастоящем се правят почти изцяло по фотографичен път с уредите астрографи — това са тръби или телескопи, на които вместо окуляр е поставена фотографическа плака. Астр. XI кл, 1958, 62.

АСТРОГРАФИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Астрон. Който се отнася до аст-рограф; астрографически.

АСТРОГРАФИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,

прил. Астрон. Астрографичен.

АСТРОГРАФИЯ ж. Астрон. Описание на небесни тела.

АСТРОЛАБИЯ ж. Астрон. Употребяван до XVIII в. астрономически уред, с който са се определяли координатите на звездите. С астролабия с призма са определяли географската ширина и времето.

445

АСТРО-

— От лат. astrolabium.

АСТРОЛОГ, мн. -зи, м. Лице, което се занимава с астрология. Придворен астролог определяше щастливия ден за всяко царско тръгване. Й. Йовков, Разк. III, 168. Просветеният султан [Селим III] наредил да бъдат обезглавени и астролозите, които предричали беди на Цариград. В. Мутафчиева, KB, 209. Веднъж получих от някакъв вавилонски астролог в Пенсилвания подробен хороскоп на живота ми, благодарение на който днес мога да ви кажа с положителност какво ще ми се случи след десет години. Св. Минков, БФ, 17. Използува-йки тайнствени таблици при съставянето на хороскопи и правейки непрекъснато справки от стари папируси, астролозите гадаели по звездите. . кои младежи могат да се оженят помежду си. Ал. Гетман, ВС, 110.

АСТРОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до астрология; астро-логически. Астрологично гадаене. Астрологични предсказания.

АСТРОЛОГИ`ЧЕСКИ, а, о, мн. и, прил. Астрологичен.

АСТРОЛОГИЯ ж. Възникнало в древността учение за влияние на небесните светила върху събитията на Земята и за предсказване на съдбата по разположението на звездите. Той беше суеверен, вярваше в сънища, гадаеше си на ръка, занимаваше се с астрология и хороскопи, които му предсказваха велико бъдеще. К. Калчев, СТ, 197-198. Говорехме понякога за зодиите и за предсказанията на прочутия Казамия. Но дошло беше време да се ходи на скеля и затуй сянката на салкъмите и астрологията не ни задоволяваха вече. И. Йовков, ВАХ, 8.

— От гр. астхроЯ,оу(а 'наука за звездите'.

АСТРОЛОЖКА ж. Жена астролог. Ас-троложката Сюзел Браеш .. твърди, че приликата между хората и техните съдби зависи от разположението на звездите в деня на раждането им. ДТ, 1999, бр. 290, 13.

АСТРОМЕТРИЯ ж. Астрон. Дял от астрономията, който се занимава с методите на астрономичните измервания (точното определяне на положението и движението на небесните тела).

АСТРОНАВИГАТОР м. Спец. Специа лист по астронавигация.

АСТРОНАВИГАТОРКА ж. Спец. Же на астронавигатор.

АСТРОНАВИГАТОРСКИ, а, о, мн.

-и. Спец. Прил. от астронавигатор. Събират се икарци и гласуват нов закон, според който тяхната планета — кораб ще се ръководи от двайсет и един членен астрона-вигаторски съвет, избиран за десетгодишен срок. Л. Дилов, МСП, 107.

астронавигаторски