Page:RBE Tom1.djvu/445

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


море) и до района му. Астрахански мюсюлмани. • Като определение в сложни термини — названия на типични за Астрахан и района му животни и растения. Астраханско говедо. Астрахански лотос.

2. Остар. Който е направен от астраган; астраганен, астраганов, астраханен. Един дебел господин с голям кожух и черна астраханска шапка минува из коридора. Ив. Вазов, СНЖ, 20. Вместо оваляния парцал — астраханско калпаче, кокетски кривнато на главата. Ив. Вазов*, Съч. IX, 120.


А`СТРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до звездите, който е свързан със звездите, напр.: астронавт, астрология и др.

— От гр. ἄστρον ’звезда’.


АСТРОБИОЛО`Г, мн. -зи, м. Спец. Лице, което се занимава с астробиология.


АСТРОБИОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до астробиология; астробиологически, астробиоложки.


АСТРОБИОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Астробиологичен. астробиоложки.


АСТРОБИОЛО`ГИЯ ж. Наука, която изучава живота върху другите планети.


АСТРОБИОЛО`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Астробиологичен, астробиологически.


АСТРОБОТА`НИКА ж. Спец. Дял от астробиологията, който изучава предполагаемата растителна покривка на планетите и преди всичко на Марс. Курс по астроботаника.


АСТРОБОТАНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до астроботаника; астроботанически.


АСТРОБОТАНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Астроботаничен.


АСТРОГРА`Ф м. Астрон. Уред за фотографиране на небесните тела. Астрофизичните наблюдения понастоящем се правят почти изцяло по фотографичен път с уредите астрографи — това са тръби или телескопи, на които вместо окуляр е поставена фотографическа плака. Астр. XI кл, 1958, 62.


АСТРОГРАФИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Астрон. Който се отнася до астрограф; астрографически.


АСТРОГРАФИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Астрон. Астрографичен.


АСТРОГРА`ФИЯ ж. Астрон. Описание на небесни тела.


АСТРОЛА`БИЯ ж. Астрон. Употребяван до XVIII в. астрономически уред, с който са се определяли координатите на звездите. С астролабия с призма са определяли географската ширина и времето.

— От лат. astrolabium.


АСТРОЛО`Г, мн. -зи, м. Лице, което се занимава с астрология. Придворен астролог определяше щастливия ден за всяко царско тръгване. Й. Йовков, Разк. III, 168. Просветеният султан [Селим III] наредил да бъдат обезглавени и астролозите, които предричали беди на Цариград. В. Мутафчиева, KB, 209. Веднъж получих от някакъв вавилонски астролог в Пенсилвания подробен хороскоп на живота ми, благодарение на който днес мога да ви кажа с положителност какво ще ми се случи след десет години. Св. Минков, БФ, 17. Използувайки тайнствени таблици при съставянето на хороскопи и правейки непрекъснато справки от стари папируси, астролозите гадаели по звездите .. кои младежи могат да се оженят помежду си. Ал. Гетман, ВС, 110.


АСТРОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до астрология; астрологически. Астрологично гадаене. Астрологични предсказания.


АСТРОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Астрологичен.


АСТРОЛО`ГИЯ ж. Възникнало в древността учение за влияние на небесните светила върху събитията на Земята и за предсказване на съдбата по разположението на звездите. Той беше суеверен, вярваше в сънища, гадаеше си на ръка, занимаваше се с астрология и хороскопи, които му предсказваха велико бъдеще. К. Калчев, СТ, 197-198. Говорехме понякога за зодиите и за предсказанията на прочутия Казамия. Но дошло беше време да се ходи на скеля и затуй сянката на салкъмите и астрологията не ни задоволяваха вече. Й. Йовков, ВАХ, 8.

— От гр. ἀστρολογία ’наука за звездите’.


АСТРОЛО`ЖКА ж. Жена астролог. Астроложката Сюзел Браеш .. твърди, че приликата между хората и техните съдби зависи от разположението на звездите в деня на раждането им. ДТ, 1999, бр. 290, 13.


АСТРОМЕ`ТРИЯ ж. Астрон. Дял от астрономията, който се занимава с методите на астрономичните измервания (точното определяне на положението и движението на небесните тела).


АСТРОНАВИГА`ТОР м. Спец. Специалист по астронавигация.


АСТРОНАВИГА`ТОРКА ж. Спец. Жена астронавигатор.


АСТРОНАВИГА`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от астронавигатор. Събират се икарци и гласуват нов закон, според който тяхната планета — кораб ще се ръководи от двайсет и един членен астронавигаторски съвет, избиран за десетгодишен срок. Л. Дилов, МСП, 107.