Page:RBE Tom1.djvu/435

От Читалие
Версия от 22:36, 24 ноември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


АСИМЕТРИ`ЧНО. Нареч. от асиметричен; несиметрично, несъразмерно. Полата се закопчава асиметрично.

АСИМЕТРИ`ЧНО СТ, -тта, .лш.няма , ж. Качество на асиметричен.

АСИМЕТРИЯ, мн. няма, ж. Отсъствие или нарушение на симетрията или хармонията, съразмерното разположение на частите на едно тяло, един предмет, обект; несимет-ричност, несъразмерност. Противоп. симетрия.

— От гр. daDWiexpia.

АСИМИЛАТИ мн., ед. (рядко) асими-лат, м. Бот. Органически вещества, които се образуват в растенията като краен продукт на фотосинтезата и се използуват за храна на всички клетки. В повечето растения скорбялата е 30-50% от всички получени вещества.. Съставът и съотношението на асимилатите се мени в зависимост от условията, при които се извършва фотосинтезата. Биол. X кл, 16.

АСИМИЛАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Спец. Прил. от асимилати и от асимилация (в 1 знач.). Асимилативен процес.

АСИМИЛАТОР м. Полит. Завоевател, който провежда политика на асимилация по отношение на покорен народ. Факт е също така, че в някои среди от нашия народ, .. , българският език бе изместен от гръцкия, макар, разбира се, нашите орачи и копачи да запазиха своя роден език, който не можа да бъде асимилиран нито от жестоките турски асимилатори, нито от гръцките фанариоти. Т. Павлов, МИБ, 44.

АСИМИЛАТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Полит. Прил. от асимилатор. Паисий зове на борба срещу гръцките асимилаторски стремежи, за запазване на народността. Лит. X кл, 94-95. Асимилаторска политика. Асимилаторски гнет.

АСИМИЛАТОРСКИ. Полит. Нареч. от прил. асимилаторски. Действа асимилаторски.

АСИМИЛАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Биол. Който се отнася до процеса усвояване на органични вещества, асимилация (в 1 знач.). Като сочен и узрял есенне плод, заграбил от соковете на земята, минал през сложните асимилационн процеси в живота на стеблото, плодът се отронва и пада съвсем неочаквано в момента на совята най-пълна зрелост. Т, 1954, кн. 5, 12.

2. Полит. Който се отнася до асимилация (във 2 знач.), политическо претопяване. С нескритата си съпротива срещу асимила-ционната гръцка пропаганда този буден и упорит българин си спечели силната омраза на гръцките владици. Г. Дръндаров, ВЗ, 20. Траките са били подложени на асимила-ционни процеси след завладяването на земите им от римляните, които разрушили етническата им самобитност и устойчивост. Л. Петров и др., БКН, 11. 3. Езикозн. Който се отнася до звуково упо-добяване, асимилация (в 3 знач.) Ако в средисловието на думата има повече от две съседни шумови съгласни, различни по звучност, те също се уподобяват, като последната съгласна от групата има асимилацио-нно въздействие върху всички:., 'гроздче' [гростче]. АГ I, 206. Асимилационна способност на организмите. Асимилационен орган. Асимилационна промяна на съгласен звук.

435

асиметрично

АСИМИЛАЦИОННО нареч. Спец. По начин да се осъществи асимилация. В тези случаи съгласните[в, в']., действат асими-лационно, така както и останалите шумови съгласни. АГI, 209.

АСИМИЛАЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Биол. Присъщ на живите организми процес, при който растенията образуват органични съединения от неорганични, а повечето от останалите живи организми усвояват готови органични вещества, необходими за изграждането на тъканите им и за развитието и съществуването им.

2. Полит. Претопяване, поглъщане на една народност от друга или на един език от друг (обикн. на по-малобройната или на зависимата, покорената народност). Наред с дискриминацията на християните турската феодална власт се домогвала и до асимилация на българския народ. За тази цел били предприети на няколко пъти масови помо-хамеданчвания на българското население. Ист. X и XI кл, 103-104.

3. Езикозн. Уподобяване на един шумов съгласен звук със съседния звук в една и съща дума както по отношение на учленяването му, така и в акустично отношение, напр. преминаване ва „з“ в „с“ под влияние на „к“ в изкуство. Противоп. дисимилация. Асимилацията по звучност е жив звуков закон в съвременния български език. А Частична асимилация.

4. Минер. Вид магматичен процес, при който магмата стопява и приема в състава си веществото на съседните й скали.

5. Прен. Книж. Пълно усвояване на познания, идеи, схващания.

О Прогресивна асимилация. Езикозн. Уподобяване на шумов съгласен звук на обратния по звучност съгласен под влияние на предходен звук с обратна звучност. Случаи на прогресивна асимилация [в българския език], когато уподобяването се извършва под влияние на предходната съгласна, се откриват най-често със съгласните [в, в'] в позиция след беззвучните съгласни [т, с, х]: свой [сфой].., свеж [сфеш]. АГ I, 206. Регресивна асимилация. Езикозн. Уподобяване на шумов съгласен звук на обратния по звучност съгласен под влияние на следващ звук с обратна звучност или в края на думата. Редуването [на звучни и беззвучни съ

асимилация