Page:RBE Tom1.djvu/401

От Читалие
Версия от 22:28, 24 ноември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


беше от славяните да се взима, което им е в повече или можеше да се замени или купи с пенези, а на ромеите, на власите и на ар-банасите по тия места да се оставя само това, което им е нужно до новата родит-ба. Д. Талев, СИ, 197.

АРБАНАСКА ж. Остар. Албанка, ар-банасчанка. ^

АРБАНАСКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от Арбанаси (село много близо до Велико Търново, културно-исторически и архитектурен туристически обект). Арбанаска къща. Арбанаски манастир.

2. Остар. Прил. от арбанас, арбанасец; ар-банашки. Арбанаско население.

3. Като същ. арбанаски м. Остар. Арбанаски език, албански език; арбанашки.

АРБАНАСЧАНИН, мн. арбанасчани, м. 1. Мъж, който е роден или живее в село Арбанаси (Великотърновско). По всички краища на обширната турска империя се срещали арбанасчани, които продавали и купували скъпи стоки. ВН, 1956, бр. 166, 4. 2. Арбанасец, албанец.

АРБАНАСЧАНКА ж. 1. Жена, която е родена или живее в село Арбанаси. 2. Арбанаска, албанка.

АРБАНАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Арбанаски (в 1 знач.).

2. Остар. и диал. Албански; арбанаски. Разбира се, не трябва да се забравя, че арба-нашката къща има свои спицифични черти, които се дължат на нейния чужд произход. Ст. Михайлов, БС, 117. Арбанашко село.

3. Като същ. арбанашки м. Остар. и диал. Арбанаски език, албански език; арбанашки. Марко знае влашки, арбанашки, / Марко знае думи пословички, / Марко знае и Шар-ко си знае. Нар. пес., СбНУ XLIII, 14.

АРБИТРАЖ м. 1. Юрид. Съд от арбитри, избрани от спорещи или договарящи се страни (или назначени по тяхно съгласие според закона) за разрешаване на възникнал или бъдещ имуществен спор помежду им. Студентите от III курс прекараха три седмици в съда и прокуратурата, .. Техните другари от по-горния курс работиха около един месец в арбитража. ВН, 1961, бр. 2942, 4. Държавен арбитраж. // Международна съдеона комисия, образувана по специална конвенция между отделни държави за решаване на външнотърговски и морс-котранспортни имуществени спорове. Дълг на всички правителства е да разрешат чрез арбитраж недоразуменията, които могат да изникнат между тях, да уважават решенията на арбитрите, които сами те ще изберат. Н. Лилиев, Съч. III, 158. 2. Разрешаване на спор от специална комисия от арбитри. И преди европейската война арбитражът е намирал приложение в международния живот. Р, 1927, бр. 242, 3. Ще има арбитраж по делото. 26 Речник на българския език, т. I 3. Съдействие на някого пре разрешаване на спор, проява на някого като арбитър (в 1 знач.). Аз минавам нещо като арбитър по печатарска техника .. Излезе, че Йовков си намислил как да бъде, искаше само да изпита, да намери други, който да го утвърди, .. За много малко нещо можа да му послужи моят арбитраж. Вл. Василев, СбАСЕП, 403. Настъпи мълчание, в което всички съзнаха, че преговорите се провалиха. Блаже се обърна към инспектора и каза с усмивка:

401

арбанаска

— Господин инспекторе, благодаря на арбитража ви. Д. Димов, Т, 262.

— Фр. arbitrage.

АРБИТРАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Юрид. 1. Който се отнася до решаване на спор между лица, институции или държави. Ако всичките почти опити за разрешение международните спорове чрез арбитражно съдилище не дадоха досега никакъв добър резултат, това се дължи единственно на традиционната форма на арбитража. Пряп., 1903, бр. 12, 3. Представителите на търговските предприятия искаха да получават съвсем основателно висококачествена продукция, .. Ръководството на ф-ка „Пролетарий“ обаче не си взе бележка от това и последваха десетки рекламации и арбитражни дела. ВН, 1960, бр. 2608, 2. Арбитражна комисия.

2. Който се отнася до дейност на арбитраж (в 1 знач.). Англия ще свика посланиците в Цариград на конференция, без да пита българското правителство, на което едно арбитражно решение върху въпроса ще бъде наложено от Силите. С. Радев, ССБ I, 435. Арбитражен договор.

АРБИТРАРЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко.Спец. Произволен, немотиви-ран.

— От фр. arbitraire.

АРБИТРИРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Юрид. Извършвам арбитраж.

АРБИТРИ`РАНЕ ср. Юрид. Отгл. същ. от арбитрирам.

АРБИТЪР, мн. -три, след числ. -тра, м. 1. Книж. Лице, обикн. специалист по някакъв въпрос, чието мнение се иска при решаване на някакъв въпрос илил спор. За него се понесли легенди не само като самоотвержен защитник на реколтата и селата, мъдър и безпристрастен арбитър между племенни вождове,.., но и като находчив революционер. Ал. Гетман, ВС, 137. Според договора между България и Сърбия в случай на неразбирателство руският император тярбвало да стане арбитър. Г. Кара-славов, Избр. Съч. IV, 38. А приятелят ми

— /груб и хитър — /го прикани в спора за арбитър: / „Ти ни слушаш разпрата голяма

— /кой е крив/и кой е прав от двама?“ Хр. Радевски, Избр. Пр. II, 151. По въпроса за атомната централа и нейната безопасност се произнасят арбитри.

арбитър