20-21. Зад брезите залез аленее/тихо шушнат люшнати листа. Ас. Босев, МД, 87. От кръв аленее снегът. Хр. Смирненски, Съч. I, 99.
АЛЕНЕЯ СЕ несв., непрех. Имам ален цвят, изпъквам с аления си цвят; аленея. Цветана и сега се смее, устните й се аленеят. И. Йовков, ПК, 43. От двете страни на пътеката са нацъвтели много цветя: и синчец .. и лайкучка.. А таме и пуплек се аленее. Т. Влайков, Пр I, 203. Аленеят се лехи с грижливо гледани цветя. Кр. Кюлявков, СПП, 51.
АЛЕНИНА, мн. няма, ж. Качество на ален; ален цвят.
АЛЕНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от ален.
АЛЕНКИ, -нка, -нко, мн. -нки, прил. Диал. 1. Умал. от ален; аленичък. — Ами това цвете как се вика, мамо?. . ; а това ален-кото — виж го колко хубаво мирише — то пък е карамфил, от ранния. Т. Влайков, Пр 1,194-195.
2. Като същ. аленко ср. Нещо, обагрено в яркочервено.
АЛЕНО. Нареч. от ален; яркочервено, пурпурно. Когато огненото кълбо се подаде иззад тях [облаците], те се обагрят алено и златно. П. Спасов, ГЛЗЗ, 150.
АЛЕРГЕН м. Мед. Фактор (вещество, храна, лекарство и др.), който предизвиква алергия. Алергените са вещества, които, въведени в организма, имат способността да предизвикат образуването на специфични антитела. Ил. Петков и др., КВБ, 33. Острият бронхит може да бъде и от алергично естество, т. е. промените в лигави-цаята да се предизвикат от вдишване на алергени. М. Василев и др., ВБ, 51. Когато лигавицата на носа е раздразнена от дим, изпарения, вируси или алергени, тя произвежда прекомерни количество слуз. Леч., 1992, бр. 42, 7.
— От гр. аМ.о<; 'чужд, другЧ epyov 'работа, дело* през нем. Allergen.
АЛЕРГИЗИ`РАМ, -аш, несв. и се., прех. Мед. За вещество, храна, лекарство и др. — Предизвиквам алергия в организма.. Лекарства, които алергизират /повишават чувствителността на организма спрямо тях/, могат да се използуват за местно лечение само при нужда. Н. Тонкин, НЗЛ, 30. Белтъците алергизират много повече от жълтъците. Род., 1999, II, 19.
АЛЕРГИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Мед. Ставам алергичен към някаква храна, вещество, лекарство и др.
АЛЕРГИЗИ`РАНЕ ср. Мед. Отгл. същ. qm алергизирам и от алергизирам се. Сурови яйца не бива да се пият поради опасност от алергизиране и внасяне на инфекции. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 123.
аленина
20 Речник на българския език, т. I
АЛЕРГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. 1. Който се отнася до алергия. Алергично въздействие върху организма. Алергична мигрена.
2. Който не понася въздействието на някои външни фактори или погълнати вещества и е склонен към алергия или получава, има алергия от тях. Тя е алергична към цвета на тополите. • Обр. Алергичен съм към лицемерието.
АЛЕРГИЯ ж. Мед. Особен начин на реакция — непоносимост на организма (на човек или животно) спрямо някои храни, вещества, лекарства или външни въздействия вследствие на което обикн. получава обрив, зачервяване на кожата, очите и др. Това свойство на организма и на кожата при някои лица да реагират по-особено и различно спрямо действието на разнообразни дразнители, които на огромното мнозинство хора не причиняват никакви болестни реакции, .. се нарича алергия — променен начин на реагиране. Ил. Петков и др., КВБ, 33. Алергията днес се схваща като израз на реакция на нервната система. Б. Кърджи-ев, ОПА, 212.
— От гр. aAAoq 'чужд, другЧ epyov 'работа, дело'.
АЛЕРГОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Дял от имунологията, който се занимава с алергичните заболявания и реакции. На последния европейски конгрес по алергология .. бе проведена разгорещена дискусия върху прилагането на кортикостероидите за лекуване на алергични заболявания. 3, 1969, кн. 1,6Ч
АЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за кон — възчервен, червеникав. И един ден, сутринта рано, яхнали своите добре охранени алести коне, те заминаха за Дъбин. Т. Влайков, Съч. III, 280. Минаваха файтони с черни и алести коне, с офицери, с жени, облечени в коприна. Д. Габе, МГ, 47. В тая минута тълпата се разтика и даде път на файтона, влачен от два великолепни алести жребци. Ив. Вазов, Съч. XXV, 199. Смехът звънна по Найдините устни, алестите коне се залюляха. А. Каменова, ХГ, 94.
АЛЕУТИ мн., ед. (рядко) алеут м. Коренните жители на Алеутските острови и на остров Беринг, които говорят език, родствен на ескимоския. Мнозина мислят, че але-утите съставляват коренното население на Командорите. Пог., 1988, бр. 37, 6.
АЛЕЯ, -ееш, мин. св. няма, несв., непрех. Поет. Аленея. От заник-слънце озарени, / алеят морски ширини. П. К. Яворов, Съч. I, 60. Лудее буйната игра. / Гърди пъхтят, лица алеят... Ив. Вазов, Съч. III, 214.
АЛЕЯ СЕ несв., непрех. Аленея се. Наоколо от фесове червени / алей се урвата, като на нива мак. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн.2, 166. През клоните на гъстата градина / алей се ивицата керемиди, / обраснали със
305
алея
