Page:RBE Tom1.djvu/305

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


20-21. Зад брезите залез аленее / тихо шушнат люшнати листа. Ас. Босев, МД, 87. От кръв аленее снегът. Хр. Смирненски, Съч. I, 99.


АЛЕНЕ`Я СЕ несв., непрех. Имам ален цвят, изпъквам с аления си цвят; аленея. Цветана и сега се смее, устните й се аленеят. Й. Йовков, ПК, 43. От двете страни на пътеката са нацъвтели много цветя: и синчец .. и лайкучка .. А таме и пуплек се аленее. Т. Влайков, Пр I, 203. Аленеят се лехи с грижливо гледани цветя. Кр. Кюлявков, СПП, 51.


АЛЕНИНА`, мн. няма, ж. Качество на ален; ален цвят.


А`ЛЕНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от ален.


А`ЛЕНКИ, -нка, -нко, мн. -нки, прил. Диал. 1. Умал. от ален; аленичък. — Ами това цвете как се вика, мамо? ..; а това аленкото — виж го колко хубаво мирише — то пък е карамфил, от ранния. Т. Влайков, Пр I, 194-195.

2. Като същ. аленко ср. Нещо, обагрено в яркочервено.


А`ЛЕНО. Нареч. от ален; яркочервено, пурпурно. Когато огненото кълбо се подаде иззад тях [облаците], те се обагрят алено и златно. П. Спасов, ГЛЗЗ, 150.


АЛЕРГЕ`Н м. Мед. Фактор (вещество, храна, лекарство и др.), който предизвиква алергия. Алергените са вещества, които, въведени в организма, имат способността да предизвикат образуването на специфични антитела. Ил. Петков и др., КВБ, 33. Острият бронхит може да бъде и от алергично естество, т. е. промените в лигавицата* да се предизвикат от вдишване на алергени. М. Василев и др., ВБ, 51. Когато лигавицата на носа е раздразнена от дим, изпарения, вируси или алергени, тя произвежда прекомерни количество слуз. Леч., 1992, бр. 42, 7.

— От гр. ᾶλλος ’чужд, друг’* + ̆εργον ’работа, дело’ през нем. Allergen.


АЛЕРГИЗИ`РАМ, -аш, несв. и се., прех. Мед. За вещество, храна, лекарство и др. — Предизвиквам алергия в организма .. Лекарства, които алергизират /повишават чувствителността на организма спрямо тях/, могат да се използуват за местно лечение само при нужда. Н. Тонкин, НЗЛ, 30. Белтъците алергизират много повече от жълтъците. Род., 1999, II, 19.


АЛЕРГИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Мед. Ставам алергичен към някаква храна, вещество, лекарство и др.


АЛЕРГИЗИ`РАНЕ ср. Мед. Отгл. същ. от алергизирам и от алергизирам се. Сурови яйца не бива да се пият поради опасност от алергизиране и внасяне на инфекции. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 123.


АЛЕРГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. 1. Който се отнася до алергия. Алергично въздействие върху организма. Алергична мигрена.

2. Който не понася въздействието на някои външни фактори или погълнати вещества и е склонен към алергия или получава, има алергия от тях. Тя е алергична към цвета на тополите. • Обр. Алергичен съм към лицемерието.


АЛЕ`РГИЯ ж. Мед. Особен начин на реакция — непоносимост на организма (на човек или животно) спрямо някои храни, вещества, лекарства или външни въздействия вследствие на което обикн. получава обрив, зачервяване на кожата, очите и др. Това свойство на организма и на кожата при някои лица да реагират по-особено и различно спрямо действието на разнообразни дразнители, които на огромното мнозинство хора не причиняват никакви болестни реакции, .. се нарича алергия — променен начин на реагиране. Ил. Петков и др., КВБ, 33. Алергията днес се схваща като израз на реакция на нервната система. Б. Кърджиев, ОПА, 212.

— От гр. ᾶλλος ’чужд, друг’* + ̆εργον ’работа, дело’.


АЛЕРГОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Дял от имунологията, който се занимава с алергичните заболявания и реакции. На последния европейски конгрес по алергология .. бе проведена разгорещена дискусия върху прилагането на кортикостероидите за лекуване на алергични заболявания. З, 1969, кн. 1, 6.


А`ЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за кон — възчервен, червеникав. И един ден, сутринта рано, яхнали своите добре охранени алести коне, те заминаха за Дъбин. Т. Влайков, Съч. III, 280. Минаваха файтони с черни и алести коне, с офицери, с жени, облечени в коприна. Д. Габе, МГ, 47. В тая минута тълпата се разтика и даде път на файтона, влачен от два великолепни алести жребци. Ив. Вазов, Съч. XXV, 199. Смехът звънна по Найдините устни, алестите коне се залюляха. А. Каменова, ХГ, 94.


АЛЕУ`ТИ мн., ед. (рядко) але`ут м. Коренните жители на Алеутските острови и на остров Беринг, които говорят език, родствен на ескимоския. Мнозина мислят, че алеутите съставляват коренното население на Командорите. Пог., 1988, бр. 37, 6.


АЛЕ`Я, -е`еш, мин. св. няма, несв., непрех. Поет. Аленея. От заник-слънце озарени, / алеят морски ширини. П. К. Яворов, Съч. I, 60. Лудее буйната игра. / Гърди пъхтят, лица алеят… Ив. Вазов, Съч. III, 214.


АЛЕ`Я СЕ несв., непрех. Аленея се. Наоколо от фесове червени / алей се урвата, като на нива мак. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн.* 2, 166. През клоните на гъстата градина / алей се ивицата керемиди, / обраснали със