1. Обезумявам, побърквам се. 2. Ставам като безумен от изживяването на някакво силно чувство. Мътя (разбърквам / разбъркам) акъла на някого. Разг. Влияя зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене и действие; размирявам някого. „Пазете се, правоверни, от гяурина, не му давайте да дига глава срещу вас,.. „ — Ех, ех... Що ми мътиш акъла, ходжа ефенди?...Един е ал-лах за всички живи твари. Д. Талев, ПК, 297. На един акъл съм с някого. Разг. Разсъждавам по един и същи начин като някой друг. Не ми излиза от акъла нещо. Разг. Постоянно мисля все за едно и също нещо. Не ми увира акълът. Разг. Не се вразумявам, не ставам умен. Не съм с всичкия си акъл; не съм с акъла си. Разг. Ирон. Не съм напълно нормален. Опичам си акъла. Разг. Предпазлив съм, внимавам в постъпките си; постъпвам благоразумно, не върша необмислени действия. — Да, колко пъти съм й казвала: хей, момиче, опичай си акъла, че ще те пречука... М. Грубешлиева, ПИУ, 69. — Брей, опичайте си акъла, вар-дете се, че ако ни чуе някой, отиваме на гюрултия. Ал. Константинов, БГ, 93. Повеждам се / поведа се (повличам се / повлека се) по акъла на някого. Разг. Изпадам изцяло под влиянието на някого. — Ако Калофер се задоми, ако село засели, народът ще го намрази, ще рече: юнак над юнаци беше Калофер, народа закриляше от паши и бейове, а сега глава преклони и по женски акъл се поведе. М.Марчевски, П, 26. С акъла си съм. Разг. Разсъждавам, мисля нормално. С всичкия си акъл. Разг. Неодобр. Наивно, безразсъдно, глупаво. И ти с всичкия си акъл не прие такова изгодно предложение. Сече ми акълът. Разг. Мога добре да схващам, да разбирам; умен съм. — Тончо, ела да ми помогнеш, сине. Бъхтя си главата, ама акълът ми не сече. Вземай молива и пиши. Сп. Кралевски, ВО, 120. Стига ми / стигне ми акъла. Разг. Знам, сещам се как fta постъпя, как да се справя с нещо. Събирам / събера акъла на някого. Разг. Накарвам някого да се вразуми, да престане да върши неразумни, необмислени неща. Събирам си / събера си акъла <в главата>. Разг. Ставам разумен. — Аз ще изчистя ця-Аата околия от сърбомани, един нема да Остане.. Ще кажеш на даскалите, вели, акъла да си събират. И веднага да се върнеш, $а не умуват много даскалите. Д. Талев, РЧ, 204. Чавка (кукувица), патка ми е изпила акъла. Разг. Съвсем съм оглупял, оста-• и`ал съм без разум. Попът се плесна по че-\ Homo: Ей, кукувица ми е изпила акъла!
Щак тъй да забравя.. Ще го турим, на цент-ГШмно място ще го турим. П. Незнакомов, | GH, 41. — Василев е подписал задължител-бележки.. — Та Василев да не е идиот, да W? 6 изпила кукувица акъла? П. Спасов, ЕЩвН^' — Ти ще ме разбереш, мила — каза за трети път старата,.. — ще трябва да напуснеш., или пък.. —Да напусна?.. Чавка да не ми е изпила акъла?... Б. Болгар, Б, 74-75.
акълец
— От араб. през тур. akil.
АКЪЛЕЦ, мн. няма, м.Умал. от акъл.
АКЪЛЛИИКА ж. Простонар. Умна, разумна, паметлива жена.
АКЪЛЛИЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Простонар. Умен, разумен, паметлив.
— Кажи, ходжа ефенди, кажи какво да сторим! Ти си акъллия човек. Д. Немиров, Б, 106. Но все пак, като по-акъллия [Връбчо] от другите, не си пести труда да ни посъветва малко. Хр. Ясенов, Събр. пр, 142.
— Та не видиш ли накъде е тръгнал народа, бре слепчо... Та само ние с тебе ли сме най-акъллии... Кр. Григоров, Н, 22. Акъллия жена. Акъллия момче е той.
— От тур. аюШ.
АКЪНТИ`Я ж. Диал. В съчет.: Карам (подкарвам / подкарам, удрям / удря) на акънтия. Диал. Постъпвам, действам безогледно, без да се съобразявам с нищо. Един плаща, колкото ще, друг дума: „Аз за утре ще си платя. . Дядо Хаджи му отпусна края. — Чуваш ли ти, хаджийке, тя няма да я бъде тъй; твърде я ударихме по тези дни на акънтия. Ил. Блъсков, ПБ I, 64. На-прежните наши бяха я подкарали на акънтия: бре трепаха, бре бесиха, бре стреляха, съсипали бяха орталъка. Ал. Константинов, БГ, 20.
— От тур. akinti 'течение, поток, наклон'.
АКЪР, мн. акри, след числ. акра, м. Английска мярка за повърхнина, равна на 4047 кв. м. Родителите й бяха от стар шотландски род, богати земевладелци, притежаващи хиляди акри гори и пасбища. Бр. Йосифова, БЧМ, 17.
— От англ. acre.
АЛ, ала, ало, мн. яли, прил. Диал. Ален. Радо, Радо, бяла Радо! / Пустото ти бяло лице, / пустите ти черни очи, / пустите ти али устни. Нар. пес., СбНУ III, 42. Лудо ле, младо ле, яз сум била на пазар / .. /Лудо ле, младо ле, да си купам ал къделя. Нар. пес., СбБрМ, 423.
— Тур. al.
АЛ. Вж. ала1.
-АЛ. Хим. Наставка за образуване на термини, означаващи съединения, които съдържат алдехидна група, напр. : хлорал, ци-трал, ацетизал и др.
— Фр. al (dehide) 'алдехид'.
АЛА1 и (съкр.) ал, съюз. Разг. I. За противопоставяне. 1. Свързва части на изречението, които изразяват противоположни понятия или две изречения, когато действието в първото изречение е в някакъв смисъл противоположно на действието във второто; но, обаче, а, ама. Тя посегна да го земе, ала той го подръпна назад. Т. Влай-
295
