син. Щеше ли да го разбере, .. Пък и общите му работи с Паланския сват; .., парите в банката, акциите в няколко фирми. Г. Алексиев, РН, 56. Купувам акции. △ Акциите падат. △ Акциите се вдигат. △ Издавам акции.
◇ Вдигам / вдигна акциите на някого. Разг. Прекомерно хваля някого и ставам причина да добие високо самочувствие. Вдигат ми се / вдигнат ми се акциите. Разг. Добивам по-голямо самочувствие от отправени към мене хвалби, похвали. Падат ми / паднат ми акциите. Разг. Губя авторитет, престиж, значение.
— От фр. action.
АКЧЕ`, мн. -та, ср. Стара турска сребърна монета, равна на три пари; аспра. За всяка товарна кола със сурови железни руди се плащало по 5 акчета. П. Делирадев, В, 206. — Роб е. — Аго, продай ми го .. — Броил съм за него шест хиляди акчета. А. Дончев, BP, 35.
— От тур. akça. Друга форма: я`кче.
АКЪ`Л, мн. -и, -ища, след числ. -а, м. Разг. Ум. — Защо не пита мене, и аз с простия си акъл да му кажа, че никой досега не е побеждавал Русия, няма и да я победи. М. Марчевски, ГБ, 16. — Вие младите по-разбирате от нас, правете, каквото ви акъл учи. Сл.* Трънски, Н, 169. — Виж, че някой ден захвана да чета като по вода. Мене бавно ми работи акълът, но все работи, пустият! И. Петров, НЛ, 122. — Де го знаеш момчето на какъв акъл е? Що си издаваш намеренията? А. Гуляшки, ЗР, 179. — Ти на стари хора акъл да не даваш! — започва да се дразни старецът. — Като ти побелеят косите, тогава ще знаеш много. П. Незнакомов, МА, 30. — Кажи ми, Йордане, правичката ми кажи… Ти си по-млад от мене, .., ама съм дошъл от тебе акъл да зема. Каквото ми речеш, туй ще сторя. Ст. Марков, ДБ, 99. — Минчо пристига, .. За акъл иде той тука… Санким, малко са на бай Асена неговите грижи, ами и чуждите ще оправя… К. Константинов, СЧЗ, 154.
◇ Акъла ми е в краката. Разг. Ирон. Не мога да мисля, да разсъждавам; постъпвам глупаво, неразумно. Акъла ми е в някого, в нещо. Разг. Непрекъснато мисля все за едно и също нещо. Акъл за круши; акъл на буци. Разг. Ирон. Употребява се за глупав човек; заплес. Акъла ми не го побира / побере. Разг. Не проумявам нещо, недоумявам от нещо, струва ми се невероятно (обикн. за нещо много лошо, което ме изненадва). Акълът ми реже като бръснач. Разг. Много съм умен; имам остър, пъргав ум. Акъл — море, ум — бръснач. Разг. 1. Много бързо, лесно схващам, много съм умен и съобразителен. — Акъл — море, ум — бръснач, .., Учен човек съм, дяца… Чета Писанието и зная руски… Ив. Вазов, Съч. VI, 180.
2. Ирон. Употребява се за много глупав човек. Акъл назаем не искам. Пренебр. Не ми е приятно да ме поучават; нямам нужда от поучения. Блъскам си (бия си, бъхтя си) акъла. Разг. Мъча се да разбера, да проумея или да разреша нещо. Вземам / взема акъла на някого. Разг. 1. Отнемам способността на някого да разсъждава разумно; правя някой да оглупее. — Бях се зарекла на тоя ден да не подхващам работа, ама де-де. Накара ли те дяволът, заслепи те, та не виждаш… И акъла ти вземе, и ума ти изпие… Кр. Григоров, ОНУ, 52. 2. Смайвам, слисвам някого от възхищение или от голяма изненада. А сега ние, децата от нашата улица, стояхме пред файтона на бай Чавдар, оглеждахме се в лъсналите му калници, .. — Това е работа! — .. — Този файтон ми взема акъла! Ст. Стратиев, СВМ, 87-88. — А как пее и как свири на китара! Акъла ми взе, като го чух. 3. Правя някой да се влюби в мене, да се увлече по мене. Войводата мисли за топъл скут на жена .. Сестрата на байрактаря му взела акъла. М. Марчевски, П, 30. Виж му акъла, че му скрой кюляфа. Диал. Употребява се за глупав, несъобразителен човек. Води ми се акъла Диал. Вярвам, че нещо ще стане; надявам се на нещо. Водя се (вървя) по акъла на някого. Разг. Неодобр. Постъпвам, действувам напълно под нечие влияние; изцяло се влияя в постъпките си от някого. — Чуден човек си! — скара му се Илка. — Водиш се по акъла на деца като Милена. К. Калчев, ЖП, 24. Дохожда ми / дойде ми (идва ми / иде ми) акъла в главата. Разг. Вразумявам се. — Тебе трябвало да запрат, за да ти дойде акълът в главата, а не момчето. Кл. Цачев, ГЗ, 97. Един акъл за зиме ли, за лете ли. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой забрави, не се сети навреме за нещо или сбърка нещо. Завъртявам (завъртам) / завъртя акъла на някого. Разг. Правя* някого да се влюби в мене, да се увлече по мене. Избивам си / избия си от (из) акъла някого или нещо. Разг. Преставам да мисля за някого или за нещо; забравям. Изгубвам / изгубя си акъла по някого или по нещо. Разг. Силно изплашвам някого. — Изкара ми акъла, мари Милено! — изохка Илка. — Какво търсиш тук по туй време? К. Калчев, ЖП, 23. Изкарвам си / изкарам си акъла. Разг. Много силно се изплашвам. — Знаете, че не съм страшлив, ама казвам ви, братя, бях си изкарал акъла… Ст. Дичев, ЗС II, 459. И започнаха да хвърлят ръчни бомби, но не последва никакъв взрив. — Тю, да му се не види! Учение правят, а ние си изкарахме акъла! — засмя се бай Сандо. Ж. Колев, ЧБП, 141. Излиза ми / излезе ми (изхвръква ми / изхвръкне ми, изщуква ми / изщукне ми) от акъла. Разг. Забравям нещо, не мога да си го спомня. Имаш ли акъл. Разг. Възклицание за изразяване на възмущение, укор или учудване, когато някой постъпва неразумно или глупаво. Мръдва ми / мръдне ми акъла. Разг.
