цинска вата. Стъклена вата. Азбестова вата.
3. Трикотажна тъкан, мъхеста откъм вътрешната страна.
— От нем. ^аЯе.
ВАТАЛ м. Техн. Основен механизъм на тъкачен стан, чрез който се извършва набиването на вътъка.
ВАТАЛА мн., ед. (рядко) ватало ср. Рамка на бърдо на ръчен тъкачен стан.
— Защо се блъскаш? — казваха й жените, като я завареха седнала пред кросното, хванала с две ръце дръжката на ваталата.
— Твоите снахи няма да постелят такива черги. Г. Мишев, ЕП, 211.
ВАТАЛЙН м. Плътна мека тъкан, която се употребява за подплата на горна дреха. Вълнен ваталин.
ВАТАЛЙНОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от ваталин. Ваталинова подплата.
ВАТАЛОВ, -а, -о, мн. -и. Техн. Прил. от ватал.
ВАТАХ м. 1. Остар. и диал. Главен майстор на рударска пещ, на видня. Само писарят, ватахът и гезеджията в един от двата мадана представляваха Махмуд бей при зариването на тялото в скованата от студ земя. А. Христофоров, А, 232. Казваха [рударите] на сгурията „шлякно“, на майстора „ватах“, на самокова „маден“. Вл. Свинтила, СЗЗ, 294.
2. Остар. и диал. Управител на чифлик и надзирател на ратаи. Един ватах разправяше, че когато Йоаким влязъл в палата и зинал да говори на Чоки, внезапно езикът му се свързал и той останал със зяпнали уста. Ив. Вазов, Съч. XIV, 202.
3. Диал. Главатар на русалийска дружина (Н. Геров, РБЯ).
— Вер. от трак. (Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971). — Друга форма: в а т а ф.
ВАТАХОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е на ватах.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ВАТАШКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от ватах.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ВАТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от вата (в 1 знач.). Ватена подплата. Вате-ни подплънки.
2. Който е подплатен с вата (в 1 знач.); ватиран. Той е стегнат е нова ватена куртка и в нови ватени панталони. Г. Караславов, Избр. съч. III, 74. Вратата се отвори и влезе Борко, изтърси снежинките от яката на късото си ватено палто и го закачи зад вратата. М. Марчевски, ГБ, 100. Ватено работно облекло.
2. Който е от трикотажна тъкан, мъхеста от вътрешната страна; ватиран. Ватена фанел-ка. Ватени гащи. Ватено бельо.
ВАТЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Индив. Ватенка; памуклийка. През нас, през порите на кожата ни префучават години-те-ветрове с лъх на вар и цимент, .. с усещане на скоравени от пот и мраз ватеници около врата като гилотина, с вкус на рядка бобена чорба от общи бригадирски казани. Бл. Димитрова, О, 107. Вечерта едва се вместиха [работниците] по пейките в клуб-ната барака. Мокрите ватеници лъхаха на сняг и умора. Бл. Димитрова, ПКС, 121.
ВАТЕНКА ж. Горна работна дреха с дебела ватена подплата, тегелирана отгоре на равни разстояния; памуклийка. От тъмни зори пътувам в рейса за Мадан, претъпкан с непознат народ, облечен във ватенки. Н. Стефанова, РП, 117. Той бръкна във вътрешния джоб на парцаливата си ватенка, показа дебел свитък едри банкноти. Л. Ди-лов, ПБД, 180. Облякохме по една скъсана ватенка и отидохме.. на строежа на 8-ета-жната сграда в центъра на града. Ст, 1965, бр. 1008, 3. Всяка вечер секачите, наметнали избелелите си ватенки, сядаха сред бригадирите направо на земята и захласнати слушаха набързо приготвените литера-турно-музикални програми. Б. Геронтиев, Б, 11.
ВАТЕРКЛОЗЕТ м. Остар. Тоалетна с приспособление за механично измиване с течаща вода.
— От англ. >уа1ег-с1о8е1.
ВАТЕРЛИНИЯ ж. Мор. Линията върху корпуса на кораб, до която стига водата. Накрая в залива влезе бял кораб, по-малък от другите, наклонен на левия си борд. Той плаваше, потънал над ватерлинията. ЛФ, 1958, бр. 11, 1. Върху бордовете на кораба, особено около ватерлинията, се виждат обраствания — зелени водорасли и белите черупки на рачета „морски патенца“. Д. Богданов, ТА, 59.
— От хол. ига(егЦ]п.
ВАТЕРПОЛИСТ м. Спорт. Играч на ватерполо. Международният турнир по во-дна топка в Торино продължи вчера с две нови срещи .. Във временното класиране начело са унгарските ватерполисти. ВН,
1961, бр. 3146, 3. В спортния календар са предвидени редица междуградски срещи с плувците и ватерполистите от Варна, Разград, Лом.. и др. НС, 1958, бр. 29, 2.
ВАТЕРПОЛО, мн. няма, ср. Спорт. Състезателна игра с топка между два отбора, която се провежда във вода, като играчите се придвижват чрез плуване; водна топка.
— От англ. \уа1ег-рою.
ВАТИКАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Ватикан, малък град-държава в Рим, резиденция на папата. На ватиканския престол седеше един от най-амбициозните папи, папа Пий IX, който за
