ВАДЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Срок, определено време да се изплати полица или дължима сума. За остатъка [от парите] ще да са моля да ма почакате до края на януа-рий, т.е. още един месец от вадето на полицата. Хр. Ботев, Съч., 1929, 405. Стоил написал, че дава в заем на Богдана 2 500 гроша, който той е длъжен да му заплати, когато дойде срокът (вадето). Хр. Макси-мов, СбЗР, 22. Времето за изплащание на този дълг беше със срок (ваде) от 9 до 18 месеци: горе-долу до една година трябваше да са наплати. Ил. Блъсков, ПБ, 60.
— От араб. през тур. уайе. — Друга (диал.) форма: ваад&.
ВАДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вадя* като прил. Остар. и диал. 1. За животинска кожа — който е щавен, обработен. Секи бързаше да са сподобие с тая дра-гоценност [новата книга], която увиваше в по два-три ката вадени кожи и я изучаваше наизуст от край до край. 3. Стоянов, ЗБВ
1, 25.
2. За човек — който е опитен (Ст. Младенов, БТР).
◇ Вадена кожа. Диал. Опитен, оправен човек.
ВАДЕНЕ1 ср. Отгл. същ. от вадя1 и от вадя се. Той има случай скоро да се покаже и кавалер, когато майката, при вадене пари за билета, ненадейно полита от едно тръсване към негова страна и той я обфа-ща с ръцете си. Ив. Вазов, Съч. XI, 76. Отдавна не беше идвал в града си, хората го бяха забравили; а ваденето на паспорт, което преди се извършваше за ден-два, сега беше станало бавна и трудна работа. Ст. Дичев, ЗС II, 555. Вадене на каменни въглища. Вадене на цвекло.
ВАДЕНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от вадя2 и от вадя се; напояване. Вадене на домати и пиперки.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАДЕНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от вадя3 и от вадя се; клеветене, злословене.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАДЕНЕ4 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вадя4 и от вадя се; щавене. Стипцата ся употребява за лекарство, за вапсу-вание .., за вадене на кожите за фабриките. Д. Мутев, ЕИ, 126.
ВАДЕНКА ж. Разг. Картинка, която след намокряне се залепва и отпечатва върху някакъв предмет; ваденче.
ВАДЕНЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Ваденка. Сандев продаваше на децата ваденчета, плочи, тетрадки. Ем. Станев, ИК I и И, 326.
— Друга (диал.) форма: в а д я н ч е.
ВАДЕЩ СЕ, -а се, -о се, мн. -и се. Прич. сег. деят. от вадя се като прил. Който може да се вади, да се изкарва извън мястото, където се намира. Вътрешният обем на шкафа е разпределен на изолирани отделения, всяко от които е с индивидуална плъзгаща се или вадеща се вратичка с матово стъкло. Вл. Помаков, ПДП (превод), 136.
ВАДЖЙШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Прос-тонар. Който предизвиква неприязнено чувство, омраза; омразен, ненавистен, проклет, пуст. А как искаше да слуша, как го интересуваше тая ваджишка външна политика! Г. Караславов, Избр. съч. X, 105,
— Трябва да помислим за изборите ей, хубаво да помислим. Мене много ме еи сщрах от таз ваджишка тайна стаичка... И. Йовков, Б, 69. — Ела мари, Веденке, ела барем кравичката да ми издоиш, че аз не мога от таз ваджишка болест нищо да подхвана — посрещна я бабичката. Ст. Марков, ДБ, 248. — Ката вечер под Делидимовия яз я чакам. Не идва... — Кажи ми, мале ма, от камък ли беше ваджишкото й сърце? 3. Сребров, Избр. разк., 129.
ВАДЖИЯ, -йята, мн. -йи, м. Простонар. Укорно или гальовно название на нещо; пущина. Еле тази солунска митница — на сърцето ми е израснала, ваджията! Ал. Константинов, Съч. I, 213. —Да му се не види ваджията! — мърмори Тодораки, както всякога. — Изправил Палешника току пред дюгеня си един камък, не може човек да мине... Д. Немиров, Б, 109. Като опитен войник, той познаваше снарядите по гласа и често казваше, че нито веднъж не се е излъгал. — Познавам ги по свирката тия вад-жии и отдалече знам къде ще се лепне. Л. Стоянов, X, 27.
— Вер. от ит. иц"§1а ’омраза’.
ВАДИДУШНИК, мн. -ци, м. Разг. Човек, който измъчва, тормози, ограбва хората; душевадец. — Така е, чедо, — нареждаше тя, нямаш ли имот, и добитък не можеш да гледаш. Тоя изедник, тоя вадидуш-ник, Черкезина, що народ е изгорил... Кр. Григоров, ОНУ, 38.
— Друга форма: вадодушник.
ВАДИЦА ж. Остар. Умал. от вада; ва-дичка. Водата в обикновений си вид (..) се намира на сушата в различни водовмести-лища: в извори, вадици, реки. К. Смирнов,
3, 52. Изворът извира и тече по земята на вадици. Д. Манчев, БЕ И, 97. Той бил полугол и час по час отривал лицето си, по което текле изобилни вадици пот. Л. Караве-лов, Съч. VII, 64.
ВАДИЧКА ж. Умал. от вада. Пояхме зеленчуковото си бостанче нощя и по едно време водата намаля, намаля и спря. Дядо ми викна: „Я тръгни по вадичката и да видиш кой ни прави пакост!“ Б. Обретенов, С, 105. Отгоре, от пролома, се спущаше една бистра вадичка, която пресичаше платото на железопътната линия и минаваше досам колибката на бай Младена. Д. Кал-фов, КР, 48. Мина много време, а дъждът не спираше. Напои се всичко с влага, поте
