2. Показател за ефективното използване на товарни вагони, определящ се от количеството време, през което са натоварени.
ВАГОНОРАЗПРЕДЕЛЕ`НИЕ ср. Желез. Разпределение на железопътните вагони по райони, линии и пр. Ощетявал е [началникът] ежегодно с около половин милион (500,000) лева от неправилното вагоноразпределение и въобще безполезно разтакание подвижния материал на железниците ни. Пряп., 1903, бр. 80, 2.
ВАГОНОРАЗПРЕДЕЛИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Желез. Който се отнася до вагоноразпределение. Вагоноразпределителна служба.
ВАГОНОРЕМО`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до ремонт на вагони. Вагоноремонтно депо. Вагоноремонтен отдел.
ВАГО`Н-РЕСТОРА`НТ м. Специално обзаведен с маси вагон във влак, в който се поднася ядене и напитки на пътниците. През Разделна минаваха ката ден по два бързи влака от чужбина. Те не спираха на малките гари и старецът не знаеше откъде идат тия богати хора, насядали покрай затрупаните с храна и чаши маси на вагон-ресторантите. А. Каралийчев, ПГ, 61-62. Прекарах всичкото време на пътуването във вагон-ресторанта. X. Бенадов, СбСт., 91.
ВАГОНОСТРОЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отрасъл на транспортното машиностроене, в който се произвеждат вагони. Специалисти във вагоностроенето. Разширяване на вагоностроенето.
ВАГОНОСТРОИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Специалист, който работи във вагоностроенето. Локомотивът бълва бели облачета пара към прозорците, сякаш иска да поздрави вагоностроителите, които от началото на годината са дали 16 вагона надпланова продукция. ВН, 1960, бр. 2667, 2.
ВАГОНОСТРОИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с вагоностроене. Вагоностроителен завод.
ВАГО`НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вагон. В малките вагончета нахлуваха пътници от околните големи села. Те мъкнеха торби, кошници, дамаджани. А. Каралийчев, ПД, 29. Разликата е тая, че тук вместо пешком, летовниците, .. дошли от Европа и Америка, се отморяват, като се разхождат с автомобили, автобуси, „електрически“ или въздушни вагончета. Ив. Мирски, ПДЗ, 104-105.
ВА`ГРИ мн. Истор. Славянско племе от групата на балтийските славяни, което през XIV век било асимилирано от немците.
ВАГРЯ`НКА ж. Метал. Цилиндрична шахтова пещ за топене на чугун. Не е далеч денят, когато от вагрянките ще потече разтопен чугун, ще се разнесе тътнежът на мощни чукове и преси. РД, 1958, бр. 3, 2.
— От рус. вагранка.
ВА`ДА ж. 1. Изкуствено прокопан канал, по който тече вода за напояване или за каране на воденица. Вадата, която беше отбита наблизо там от реката, бе обляла май половината ливада. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 26. А сега от двете страни на овощните градини — вади. Поработили нашенци. Кр. Григоров, ОНУ, 180. Сгушена в гориста долинка над селото, карана от водите на дълбока вада, отбита от голямата река, воденичката работи сто и петдесет години непрекъснато и неуморно. Елин Пелин, ПР, 50. Като сребърни потоци Искърът и многобройните воденични вади извиват и блещат из равнината. Н. Попфилипов, РЛ, 3.
2. Малка рекичка, поточе. Изворът образуваше лъкатушна вада, която се губеше под сенките на ред стволести орехи. А. Страшимиров, А, 629. Дружината ни чакаше в селото на един чардак на пътя, поставен над бистра вада, каквито прохлаждат обикновено припланинските села. Ив. Вазов, Съч. XV, 117. // Вода от силен дъжд, от топене на сняг и под., която се стича като поток. Плисна пороен дъжд. Из двора потекоха пенливи вади, направиха си път под оградата. К. Петканов, ОБ, 231. Снегът бързо се топеше. Отвсякъде течеше вода, шуртяха вади, проблясваха капки. Й. Стоянов, ПД, 92.
3. Обикн. мн. Струя от пот, кръв и др. Почака още някое време Стоян Глаушев, сетне сложи дървото на мястото му, влезе си в дюкяна. .., обърса с шамия потта, бликнала на вади по лицето му. Д. Талев, ЖС, 114. Горещ пот, размесен с кървави вади, течеше по дебелия врат и широкото почервеняло лице на хванатия разбойник. Ив. Вазов, Съч. VII, 57.
4. Остар. Плавателен канал. В 1869 л. през ноемврия многобройни гостие, надошли в Египет от всички страни на света, за да ся намерят на тържеството за отварянието на новия път, с очите си видяха корабите да преминат по прокопаната вада из едното море в другото. Лет., 1871, 199. Венеция при устието на р. Брента лежи на 80 островчета, скачени с много мостове; вадите изпомежду служат като улици. Й. Груев, УЗ, 84-85.
ВАДАНЛЪ`К, мн. -ци, м. Събир. Диал. Покъщнина, съдове, уреди. Чибурът за сирене. Трошачката за царевица. Двата бакърени котли. Кратуната солница .., паниците, лъжиците — целият този свят, в който бе живяла досега .. и който се събираше само в една дума, в старата дума ваданлък. .. — .. Какво приказваш , синко… къде ще денем и този ваданлък? Г. Мишев, М, 212.
— Вер. от араб. през тур. vatan „отечество, огнище“.
— Друга форма: вадинлъ`к.
