богоугодно и честито настоящият ден. Ем. Васкидович, ПП (превод), 91.
2. Като благодеяние, с благотворителна цел; благотворително. Много по-благоразумен би бил, ако би намирал на несчастните случаи да печелят сами хляба си с работа и с труд; .. или ако, за да бъде уверен, че милостинята му ся употреблява богоугодно, би вносил онова, что му е истина излишно, в обществената сиромашка каса. С. Радулов, НД, 123-124.
БОГОХВАЛЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Книж. Който възхвалява, величае Бога. Богохвалебни песни. Богохвалебни химни.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОХВАЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възхваляване, величаене на Бога.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОХУ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който хули, оскърбява Бога; богохулствен. Той ненадейно запя Ботевата молитва. Под хипнотизацията на тия старинни, мощни, богохулни звукове, тълпата се развълнува. Ив. Вазов, Съч. XXV, 134. Светите дари в това тайнство [причастието], според богохулното им [на богомилите] учение, не са плот и кръв Христови, в собствен смисъл, ами са просто брашно, проста жертва, която се принася на демоните. ПСп, 1873, кн. 7-8, 92. С продаването на православната вяра Палеолог превари опасността, която му се готвеше от страна на силний неаполитански крал и другите латинци, .. Но чрез това богохулно дело византийский император е имал на ум да извлече и друга още полза. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 32-33. Богохулни думи. Богохулни слова.
БОГОХУ`ЛЕЦ, мн. -лци, м. Кншк. Богохулник. Ондуракс не разбра дали Ирник подреждаше поканените по свое усмотрение, или действуваше по внушение на княза; на челното място се настани богохулецът Каран. А. Гуляшки, ЗВ, 425.
БОГОХУЛИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Богохулник. — Да задуши дяволът синца ви: синките клеветници и синките богохулители. Л. Каравелов, Съч. II, 108.
БОГОХУ`ЛНИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който хули Бога, който изрича или върши богохулство. А юдеите грабнаха камъне да го замерят с тях, като че е богохулник и прави себе си бог. Н. Михайловски, ССИ, (превод), 150. О, Авраме, недей говори така. Ти си богохулник. Как смееш да наричаш Иеова жесток! Св, 1927, бр. 5, 3. Варлаам е един богохулник и анадолски капасъзин! Ив. Вазов, Съч. VIII, 30.
БОГОХУ`ЛНИЦА ж. Книж. Жена, която хули Бога.
БОГОХУ`ЛНИЧЕСКИ, -а, о, мн. и, прил. Книж. Който се отнася до богохулник и до богохулничество. Богохулнически думи.
БОГОХУ`ЛНИЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. богохулнически; богохулно.
БОГОХУ`ЛНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. Книж. Богохулство.
БОГОХУ`ЛНО. Книж. Нареч. от богохулен; богохулнически. От погледа на госта си Кукена долови, че да се говори на свещеник така е неприлично и богохулно и че жените ще разнесат всичко из селото. П. Славински, ПЗ, 104.
БОГОХУ`ЛСТВАМ и БОГОХУ`ЛСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. 1. Изричам или върша богохулство. Еднаж едва ли не ми прилоша, когато го слушах как богохулствува: — Бог ли? — .. Не вярвам да има подобно създание. Ст. Чилингиров, ХНН, 149. — Няма какво да се моля — махна с глава брациговчанинът и плесна приклада на пушката. — Това ми е иконата и молитвата. — Е, ти пък .. — забеляза някой с упрек в гласа. — Не богохулствувай, че смъртта е наблизо. В. Геновска, СГ, 401. Като прощаваше греховете на разслабленийт, направи себе си равен с бога, и затова те рекоха: той богохулствува. КТЕМ, 138.
2. Остар. Гавря се, подигравам се с нещо възвишено; кощунствам. — Петдесет години откак той лежи в гроба — .. — а те все още го съдят и осъждат и богохулствуват с неговата памет. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 146. — Аз съм се клел в името на народа и само на народа дължа ответ. — Ти богохулствуваш, сине! — предупреди той [свещеникът] боязливо. — Помисли какво говориш! Ако не се разкаеш, душата ти ще иде направо в ада! Ст. Дичев, ЗС II, 821. Не богохулствувай, о създане клето! Не казвай: празна реч е любовта! К. Христов, Т, 13.
БОГОХУ`ЛСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от богохулствам; богохулствуване.
БОГОХУ`ЛСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Богохулен. Знам те аз, коварно човече, защо ме спираш и какво значи тая ехидна усмивка*, .. О, знам какво ми носят твоите богохулствени уста. Ив. Вазов, Съч. IX, 112.
БОГОХУ`ЛСТВО, мн. -а, ср. Книж. 1. Само ед. Хулене, отричане на Бога с думи, мисли или постъпки. — Еникий, мислите ти са еретични… Пази се от богохулство. Елин Пелин, Съч. IV, 88. А вън от това има и чисто расови причини, които тласкат испанеца към крайности… / Краен идеализъм, краен материализъм и крайно безбожие, което стига до богохулство. Б. Шивачев, Съч. I, 26. Но дойде Деветнайсети
