да изложи слабините си и с внезапен скок нанесе удар. И. Радичков, СР, 18. // Който се появява, възниква, настъпва неочаквано и бързо; ненадеен, неочакван. Ние се гледаме едни други, внезапна радост ни об§ема, в очите ни почти ще бликнат сълзи. И. Йовков, Разк. И, 160. Лицето на генералния директор почервеня от внезапна ярост, което му се случваше много рядко, и вените на слепите му очи се издуха. Д. Димов, Т, 261. Събранието се устрои в задната стаичка на долния етаж, съседна на спалнята ми, стаичка най-голяма и най-удобна в къщата в случай на внезапна тревога. П. Михайлов, МП, 43. Него го пробуди внезапна мисъл, че той даже не попита за името на момичето и на селото му. Ив. Вазов, Съч. IX, 13. Далечните върхове се откриват като испо-лински крепости, озарени от внезапна светлина. Л. Стоянов, X, 44. Добрите мисли на бай Атанас са прекъснати от внезапен звън. Хр. Смирненски, Съч. II, 116.
О Внезапна спирачка. Приспособление за аварийно спиране на превозно средство, при което се задейства автоматично неговата пълна спирачна мощ. Той понечи да се обърне, но Сергей удари внезапните спирачки и го сграбчи за рамото: — Виж там! Ст. Волев, МС, 69. Дръпнахме внезапната спирачка. / Влакът спря. И хукнахме завчас. Ас. Босев, ВМ, 88.
ВНЕЗАПНО. Нареч. от внезапен; ненадейно, неочаквано, изведнъж. Тоя дядо Йоцо.., беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година. Ив. Вазов, Съч. X,
95. Идеята за създаване на вътрешна революционна организация не се появи внезапно. Тя узря бавно и постепенно. Ив. Унджи-ев, ВЛ, 104. Селцето, стреснато от внезапно настъпилия есенен студ, в уплаха се е смълчало в мъглата и мрака. Елин Пелин, Съч. I, 53. А над Берлин, потънал в ситен скреж / и лунни сребросинкави петна, / внезапно екна първият гърмеж. Хр. Смирненски, Съч. I, 65.
ВНЕЗАПНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от внезапен; неочакваност, не-надейност. Щом [Мария] излезе от палатката, очите й се спряха на Васил. Веднага го позна. Внезапността на срещата я уплаши и кръвта се дръпна от лицето й. Ив. Планински, БС, 62. — Балчев, какво правиш? — извика Винаров, поразен от внезапността и бързината, с които стана сбива-нето. Ем. Станев, ИК I и II, 112. Той [ески-мосът] е крайно вещ в управлението на платноходките и прави такива преходи из Полярния океан, че учудва и най-опитните моряци, които знаят опасностите от леда и крайната внезапност и сила на бурите. ПН, 1934, кн. 2, 28.
ВНЕЗАПУ нареч. Остар. Книж. Внезапно. Той бил син на един цар и готвял са да наследова престола, но внезапу оставил палатите си. Н. Михайловски, РВИ (превод), 22. Трипани не изгуби време; тегли откача на пищова, и внезапу крошум, който прониза гърдите на турчина, върли го долу мъртъв и прострян на пода. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 9. Вдовица заслуженаго офицера,.., София Дюбуа, след мъжева си смърт, внезапу паднала в крайна сиромашия. С. Радулов, ГМП (превод), 49.
— Рус. внезапу.
ВНЕСА. Вж. внасям, внисам, внося и вносям.
ВНЕШЕН, -шна, -шно и -шне, мн. -шни, прил. Остар. Книж. Външен. Между всички млади девици Круазицки, Франциска Пен-сон ся отличаваше с приятна внешна красота и весел нрав. С. Радулов, ГМП (превод), 5. Внешне или вънкашно чувство е способност в душата да ся извещава за вънкашни предмети. Й. Груев, КЛ (превод),
8. В тази епоха церковното управление при всичките внешни и внутренни препятствия е било твърде просто. Ч, 1870, бр. 4,
115. Внешна слава, междуособни прения и раздори,., ето, вкратце, блестящий, но тесен круг, в който ся е ограничавала вообще деятелността както на нашите праот-ци.., така и на другите,.., народи. Ч, 1871, бр. 11, 325.
— От рус. внешний.
ВНИЖА. Вж. внизвам.
ВНИЗВАМ, -аш, несв.', внйжа, -еш, мин. св. внйзах, св, прех. 1. Надявам нещо на конец, тел и под.; нанизвам. След всяко преминаване в по-горно отделение, след всяко свидетелство и отличие в броеницата падаше по едно пъстро зърно. Когато Кирил встъпи в първи клас, радостният баща вниза единадесетото зърно в броеницата си. Г. Райчев, В, 29. Нагазват в сухия при-бой на окапалите листа. Рад изплита халка от една златиста тревица и я внизва на тънкия пръст на момичето. Бл. Димитрова, Лав., 76.
2. Прокарвам нещо (нишка, пръчка и под.) през някаква материя, като го преплитам с нея. Навярно това е причината, че посетителите не обръщат никакво внимание на местността с нейните канаристи зъбери,.., с нейната гъста "като ръж" смърчова гора, раздиплена като вълненик на невестинска снага. Тази невестинска премяна с внизани от есента ръждивочервени нишки на полите бе достойна за съзерцание. Н. Хайтов, ПП, 82-83. Прозорците са обшити с дървени, внизани една в друга пръчки, и покрай тях са наредени съдове с цъфнали индришета, латинки и шибои. О. Василев, ЖБ, 16.
3. Обикн. поет. Вкарвам, забивам дълбоко остър предмет (стрела, копие, кинжал и под.) в нещо. И нареждаха се таврите срещу тях [старците], опваха лъкове и внизва-
