ВЕЧЕРНИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Многогодишно тревисто растение от сем. кръстоцветни със сравнително едри, обикн. бели, розови или червени цветове, които вечер се разтварят, а сутрин се затварят. Не8реп8 тайгопаШ.
ВЕЧЕРНИК3, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Обреден хляб за Бъдни вечер; вечерня2.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ВЕЧЕРНИК4, мн. няма, м. Диал. Вечерно сватбено хоро.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ВЕЧЕРНИНА ж. Остар. Вечерня1. Те не рачиха да дойдат на училището при събранието, а решават в църква., да почнат вечернината. АНГ I, 482. Ний отидохме в училището за вечернина, защото беше събота този ден. М. Кънчев, В, 261.
ВЕЧЕРНИЦА1, мн. няма, ж. Народно название на планетата Венера, когато се явява вечер на запад по-рано от другите звезди и е най-светла. Мръкна се сякаш изведнъж и на небето над побледнелия запад, като едърискъпоценен камък, огря вечерницата. И. Йовков, В АХ, 154. Слънцето залязва, свечерява се. Над селото се показва ранила вечерница. П. Тодоров, Събр. пр П, 212. Бе съвсем тъмно. До преди час ниско на запад светеше вечерницата — необикновено едра и светла. П. Вежинов, ДБ, 196-197. Вечернице, най-ранна и най-бяла, / най-хубава сред всичките звезди, / нали ти дълги векове си гряла / над моя край, над моите деди? Л. Даскалова, СТ, 24.
ВЕЧЕРНИЦА2 ж. Диал. Малка нощна пеперуда, която се върти около светлината на лампа; вещерица2, вещица2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕЧЕРНИЦИ само мн. Диал. Хоро, което жетварите играят късно след вечеря.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВЕЧЕРНИЧКА ж. Умал. от вечерница1. Бръкни, момлъо, извади пръстен, ладо-то ладо. /.. / Сама звезда вечерничка. Нар. пес., СбВСт, 178.
ВЕЧЕРНЯ1 ж. Църковна служба, която се извършва привечер. На днешната вечерня не се влизаше в черква, преди да ударят тържествено камбаните. Елин Пелин, Съч. IV, 47. Долетя камбанен звън — камбаната на "Свети Климент" призоваваше християните на вечерня. Д. Спространов, ОП, 190. От една черква долитаха тихите песни ца вечернята и Бори отиде да запали свещ. Й. Вълчев, СКН, 15. Клепещото пропя необичайно настойчиво за вечерня. Ст. Даскалов, ВМ, 56. Преди да звъннат ут-ринна, звъниха за вечерня, / преди да чуя сватбени, надгробни чух слова... Е. Багря-на, ВС, 66.
ВЕЧЕРНЯ2 ж. Диал. Обреден хляб за Бъдни вечер; вечерник3.
ВЕЧЕРОМ нареч. Диал. По вечерно време, вечер; вечери. У три гнезда — три славея,.., / едън пойе вечером. Нар. пес., СбНУ ХХИ-ХХШ, 16.
ВЕЧЕРЯ ж. 1. Последното хранене вечер преди заспиване. Отначало вечерята вървеше тихо, чинно, без много разговори. Й. Йовков, Ж 1945, 111. След вечеря докторът отиваше в познати семейства, дето до късно играеше на карти. Елин Пелин, Съч. II, 174. —Да бехме поканили и ние учителката на един обед или вечеря... Ама с тая наша теснотия... нема къде да се завъртим толкова люде... Д. Талев, ПК, 213. Преди да си отидат посланиците на Дигил хана, Чоки им даде тържествена вечеря. Ив. Вазов, Съч. XIV, 105. Кратка вечеря, длъг живот. Н. Геров, РБЯI, 121.
2. Храна, която се яде вечерно време. Дяконът, с връзка дрехи и вечеря под мишница, мина напред през заспалия двор. Ив. Вазов, Съч. XXII, 27. Лила седяла около огнището и готвила вечеря. Л. Каравелов, Съч. И, 65. Набързо приготвената вечеря бе покрита с вестник на масата в кухнята. Кр. Кръстев, К, 165. — Ако не бях се нахранил у вас, тази нощ от глад щях да пукна. Джена, мойта хубостница, не ми сложи вечеря, защото бяха вече я изяли. К. Петканов, ДЧ,
32. Скоро донесе топла вечеря, подире се закови да направи мехлем. Ст. Марков, ДБ,
3. В съчет. с предл. по, до. Времето, когато се вечеря. — Да си отпочинем, Стайко, че да поемем пак към лозята. Знаеш: по вечеря най-много пакости стават. Ц. Церковски, ТЗ, 117. От зори та до вечеря, / от неделя до година — / с тъпан време се измеря / ден по деня до амина. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 94. Мързеливите по вечеря се разработват. Н. Геров, РБЯ I, 121.
О През море ти (му, и) вечеря. Диал. Възклицание за изразяване на желание нещо или някой да е далеч от нас (обикн. при опасение от някаква болест). И ето че доде лошото, сполетя я тежката напаст. Като от невиделица доде тя, — през море й вечеря! Т. Влайков, Съч. И, 229. — Оная лошотия, дето бе го нагазила тогава, през море й вечеря, мина му слава богу, скоричко му мина. Т. Влайков, Съч. II, 64. — Е... като не искаш да ни попееш — върви си! През море ти вечеря! — рече Пелинко. Елин Пелин, Съч. I, 25.
ВЕЧЕРЯМ, -яш, несв. и св., непрех. Храня се вечерно време. Тая прохладна майска вечер, чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора. Ив. Вазов, Съч. XXII, 9. Вечерта в деня на литията Еньо се прибра в къщи по-рано и остана да вечеря. Елин Пелин, Съч. Ш, 100. Наца не
