скръб, принчипе,.. Ако се докаже твърдението, че православната църква наистина е християнска общност,.., негово светейшество би помислил да поеме покровителството на един княз от православно вероизповедание. Д. Добревски, БИ, 110. Министерството ще се състои от следующите лица: г. Петко Каравелов В. Радославов г. К. Стоилов — министър на външните дела и вероизповеданията. С Радев, ССБ II, 134-135.
ВЕРОИЗПОВЕДАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отнася до вероизповедание; вероизповеден. Вероизповеда-лен въпрос.
ВЕРОИЗПОВЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Вероизповедален. Ставаха шумливи., събори, не толкоз за вероизповедни въпроси, но, най-паче и особено, за черковното подчинение на новокръщените тогаз българи. Ч, 1870, бр. 4, 116. Каква ще бъде тая бъдеща Балкания,.., гдето общият интерес ще примири племенните умрази и вероизповедните съперничества? Пряп., 1903, бр. 17, 2. Предопределението на жените е трояко, следователно и възпитанието им трябва да бъде..: нравствено, умствено и вероизповедно. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 5.
ВЕРОИЗПОВЕДНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Вероизповедален; вероизповеден. Сега, когато влезне някой в една от калните и влажните колиби,.., вижда на онова място, гдето друг път седели идоли, вероизповеднически книги. П. Р. Славейков, СК, 70.
ВЕРОИЗПОВЕДНО. Книж. Нареч. от вероизповеден. Вероизповедно те са делят на православни, католици или латинци,.., и мюсюлмани. С. Бобчев, ПОС (превод), 49.
ВЕРОЛОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който прикрито действа със зла умисъл и с измама, като престъпва дадена дума, обещание; коварен, подъл, лукав. Консерваторите наистина са хитри, интриганти и вероломни, но нашите партизани пък са храбри и неустрашими. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 2, 152. Искаме да избегнем кръвта, но ако потрябва, ще отмъстим на вероломния враг! Й. Вълчев, СКН, 410.
2. Който съдържа, който крие в себе си измяна и зли помисли, намерения; коварен, подъл. — Ще я наредим тая работа! — отвръща някак неопределено запасното пол-ковниче и в едисоновския му мозък започва да зрее един вероломен план. Св. Минков, РТК, 112. От гърдите и раменете й [на Ирина] се излъчваше някаква магнетична сила, недостъпна за разума и стара като света. Павел усети тази вероломна сила ис леко усилие на волята отклони погледа си от Ирина. Д. Димов, Т, 681. Тъмен спомен, вероломен, / в морна памет в миг възспйра.
П. П. Славейков, Събр. съч. И, 40. Тя със трепет си припомни / нощните любовни срещи, / и постъпки вероломни, / и цалувки-те горещи. Ив. Вазов, Съч. IV, 52. // За очи, поглед, усмивка — който изразява зли помисли, намерения; коварен. Очите й, студени, черни и вероломни, гледаха с втренчената неподвижност на змия. Д. Димов, ОД, 12'
ВЕРОЛОМНИК, -ът, -а, мн. -ци, м. Коварен, подъл човек. В това време "Независимост” пише: "Кой може да обича един тиранин? Кой може да не чувствува презрение и отвращение към един вероломник и клетвопрестъпник?" С. Радев, ССБ I, 343.
ВЕРОЛОМНО. Нареч. от вероломен; коварно, подло, лукаво. Той бе и огорчен,., и възмутен от това, че Цеко измамнически, вероломно бе изменил на дадената дума. Т. Харманджиев, КЕД, 32. Новата народна партия — това е било само едно прикритие, за да могат вероломно да заграбят цялата власт и после да изтласкат либералите. Т. Влайков, Съч. П1, 71.
ВЕРОЛОМНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от вероломен.
ВЕРОЛОМСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Качество на вероломен. Ако фактите дойдат да опровергаят това, което те вчера са твърдели, общоделците не ще се забавят да излязат с едно "обяснение",.., че всичко се дължи напр. на хитростта на мо-нархизма или на вероломството на отделните личности. Г. Георгиев, Избр. пр, 451. Събирането на данъците ставаше се по-безпощадно,.. Масата, която си припомну-ваше добре обещанията на либералите, виждаше сега в поведението на Каравелова едно голямо вероломство и роптаеше. С. Радев, ССБ I, 249.
2. Вероломна постъпка. — Никога, никога няма да тласна Борислава против великодушния Асеня! Такова вероломство би опозорило любовта ми. Ив. Вазов, Съч. XX,
37. На няколко места [Паисий] отбелязва, че ако гърците са сполучвали понякога да победят българите, това се е дължало на тяхното коварство, на интригите и вероломствата им. Б. Пенев, НБВ, 52. Щом жестокостта не помагала, хищните немски графове я заменяли с вероломство. Един от тях поканил 30 славянски князе на пир и по време на пира наредил изменничес-ки да ги избцят. Ист. VI кл, 49.
ВЕРОНАЛ, мн. няма, м. Апт. Бял прах със слабо горчив вкус, използван като успокояващо и сънотворно средство. Макар че беше спал до късно и бе взел два пъти сил-на доза веронал за успокоение на нервите си, Братоев се намираше в лошо състояние. Ив. Мартинов, М, 7. Често се среща и отравяне със сънотворни средства — луминал, веронал,., и др. НТМ, 1966, кн. 211-212, 52.
— Нем. Уегопа!.
