2. Остар. Хипотенуза. Правоъгълен тр-к [триъгълник] е, който има един ъгъл прав,.., страната, что е срещу правий ъгъл, наричащ верев (хипотенуза). В. Груев,
— Тур. уегеу.
ВЕРЕВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който е на верев. Втората тропоска се минава леко наклонена, веревна. Т. Кръстев и др., ТГДО, 146. На поли и на манта от нищещи се тъкани .. подгъвът може да се почисти с веревно бие. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 91;
ВЕРЕВНО. Рядко. Нареч. от веревен. Полата може да се скрои веревно.
ВЕРЕМ м. Остар. и диал. Туберкулоза. Белиница и знай всякога колай / ще найде на дошлий какво и как да каже, / и рани на душа и по снага намаже, / со сладки приказки и подсладен мехлем; — / цереше всякакви неволи и верем. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 186.
— От араб. през тур. уегет.
ВЕРЕМЛЙЯ, ед. неизм., мн. -ии, прил. Диал. Който е болен от туберкулоза; туберкулозен.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕРЕМЯСАМ. Вж. веремясвам.
ВЕРЕМЯСВАМ, -аш, несв.\ веремясам,
-аш, св., непрех. Диал. Заболявам от туберкулоза.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
ВЕРЕМЯСВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от веремясвам.
ВЕРЕН, вярна, вярно, мн. верни, прил.
I. Който проявява постоянство в отношението, в чувствата си към някого или към нещо; предан. Свърталището на Косана бяха дълбоките усои и високите поляни по билото на планината, където всички „овчари бяха негови верни побратими. И. Йовков, СЛ, 49-50. Той вече не можеше да се покаже пред заптиетата и търсеше с поглед някой верен човек, комуто да поръча да обади Огнянову опасността. Ив. Вазов, Съч. XXII, 146. — Апостолите, както и представителите, да се закълнат, че ше бъдат верни на своето отечество. Л. Стоянов, Б, 76. Един бе Чавдар войвода — / един на баща и майка, / един на вярна дружина. Хр. Ботев, Съч., 1929, 32. Той наздраво вече мисли за царската корона: търси вече верни приятели и предани другари между велможите. В. Друмев, И, 14. // Който е присъщ на човек, постоянен в отношенията, в чувствата си към някого или към нещо. Както мнозина скромни, некрасиви и нищожни на вид хора, които твърде често не можем да оценим от пръв поглед, Гужук носеше храбро и вярно сърце. Ем. Станев, ЯГ. Вярното сърце на девойката му дава сила в работата. Л. Александрова, ИЕЩ, 295. // Поет. За любов, дружба и под. — който свидетелства за привързаност, преданост. Видях два прегърнати бука в гората, /.. / О буки, казах им, вий тъй сте прекрасни: /.. / Завидни е ваиипа любов безконечна, /.. / Какво я направи тъй вярна и вечна? Ив. Вазов, Съч. П, 180. Къде си, вярна ти любов народна? Къде блестиш ти, искра любородна? СбДЧ,
183.
2. С предл. най следв. обикн. отвл. съществително. Който е последователен и твърд в отстояване на нещо (разбирания, възгледи, традиции и др.) или в проявите на характера си. Ролан Доржеле е романист, който остава верен на традицията в най-добрия смисъл на думата. Н. Лилиев, Съч. Ш, 268. Нашите съждения за стихотворенията на Л. Каравелов ще се видят на мнозина твърде строги. Ние сме искали да бъдем верни на художествената истина. К. Величков, ПССъч. VIII, 41. — Много го обичам. Той е така верен и предан на делото и за нищо друго не мисли. Д. Ангелов, ЖС, 140. Бил съм либерал, истински либерал и сега си оставам такъв. Оставам верен на своите убеждения. Т. Влайков, Съч. П1, 71. Полковник Филипов, верен на своя търпелив и твърд характер, нито за миг не се отчая, нито за миг не се сломи у него вярата в сполучливия край на делото. П. Вежинов, СО, 169. Свикнал да заповядва, той [П. Хи-тов] остава верен на себе си и не желае да се подчини на повелята на новото време. Ив. Унджиев, ВЛ, 207. // Който твърдо устоява на нещо обещано (дума, клетва и под.). — Да останем верни на думата си, що дадохме на Раксина. Ив. Вазов, Съч. XX, 181. На клетвата си той [поп Ангел] беше останал верен. К. Величков, ПССъч. I, 116. Верен на обещанието си. Н Нар.-поет. За дума, клетва и под. — който остава непроменен, който бива (или ще бъде) изпълнен. Хъшовете се разотидоха, като си дадоха предварително вярна дума да държат всичко тайно от чорбаджиите. Ив. Вазов, Съч. VI, 61. Му-рао бей му прощаваше. И в знак, че думата му е вярна, кърсердаринът му пращеше, божигробски броеници от кехлиоар. Й. Йовков, СЛ, 12. Аз съм ся клела, заклела / и клетвата ми вярна е. / Първо ми либе Никола / първо венчило той ще е. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 941.
3. Който съответства на истината, на действителността; истински. Конкурентите от Анверс получиха верни сведения: — той никога не можа да се издигне много и нито веднъж не направи голям удар. Сделките му бяха ограничени и страхливи. П. Спасов, ХлХ, 14. Честното сърце на Златаров не му е позволило да преиначава, ръководило го е чувството му за отговорност пред бъдещето: да даде верен образ на оня, който ще бъде превърнат някога в легенда. М. Кремен, РЯ, 28. — Защо да не идем? И близо е!.. Това вече не беше вярно. Брестовете
