черкви наместиха [гърците] слуги на олта-ря, проповедници и духовници, на които главното управление ся всредоточаваше в лицето на патриарха. Б. Димитров, А I (превод), 31.
ВСРЕДОТОЧАВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от всредоточавам се; съсредоточаване.
ВСРЕДОТОЧА СЕ. Вж. всредоточавам се.
ВСТАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил.
1. Спец. Който се вмъква, вставя допълнително вътре в нещо, като обикн. може и да се извади, махне. Работното колело [на турбината] ..е метален диск.., по периферията на който са прикрепени лъжицообраз-ни лопатки (перки),.. Когато лопатките са разглобяеми (вставни), те се изливат от специална хромникелова стомана. Ст. Михайлов и др., ГМ, 162.
2. Остар. За звук — който се вмъква за улесняване на изговора между струпани съгласни или гласни, или за съединяване на две основи; вмъкнат. Кога две прости думи ся со-единяват в една сложна, то или ся сливат така, чтото първата от них си губи окончанието и ся присоединява с втората чрез вставни гласни звуци: о и е (път-е-шест-
вие, вод-о-пад,..), или ся соединяват тъй, чтото всяка една запазва своя първоначален вид. С. Радулов, НГ, 116.
ВСТАВКА ж. Книж. 1. Рядко. Нещо, което се вмъква, поставя вътре в друго или между други неща. Вставка на дреха. II Допълнение, по-късно прибавена бележка в ръкопис. В заглавията на похвалните творби Климент е титулуван „епископ словенски“. Може би титлата епископ е вставка на късните преписвачи? Н. Драго-ва, КО, 174.
2. Остар. Звук, вмъкнат в думата допълнително за улесняване на изговора или за съединяване на две основи. Коренните звуци составят постоянната и неизменна част на всички думи, които произлизат от един корен; но това не ще каже, че тия звуци .. не приимат ни вставки, ни пропущане, ни преместване на звуците. С. Радулов, НГ, 112.
3. Вставяне, вместване (Ст. Младенов, БТР).
— Рус. вставка.
ВСТАВЯ. Вж. вставям.
ВСТАВЯМ, -яш, несв.; вставя, -иш, мин. св. -их, се., прех. Рядко. 1. Вмъквам нещо в друго, между други неща.
2. Диал. Поставям, оставям, като закрепям към нещо.
3. Диал. Казвам нещо, прекъсвайки думите на друг, между мислите на друг; вмятам.
— Ние Махмуда го пращаме на училище — встави Въчо,.., —а ти, каквото искаш, това приказвай! Н. Нинов, ЕШО, 84.
4. Остар. Вмъквам звук между струпани съгласни или гласни за улесняване на изговора или за съединяване на две основи. Кога ся струпат няколко согласни мъчно произно-сими звуци, то за пълногласие, нашият язик обича да вставя между них гласни звуци. С. Радулов, НГ, 110. вставям се, вставя се страд. Звук „н“ ся вставя навремени между две гласни, а навремени и между гласни и согласни звуци: понеже вместо по-еже, в-н-имание вм. въ-имание. С. Радулов, НГ, 109.
ВСТАВЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вставям и от вставям се.
ВСТРАНА нареч. Разг. Встрани, настана. На масата, малко встрана, в една ълбока калаисана тепсия, бе сложен пуяк. Д. Калфов, Избр. разк., 259. Кравата си пасе встрана. Краката й клепат, когато пристъпя, опашката й често фучи, а меката й кожа потрепва на предните плещи. Ил. Волен, ДД, 138.
ВСТРАНИ нареч. 1. На място, което се намира вляво или вдясно от някого, нещо, от даден център; настрана, отстрани. Ниви имаше пред тях, зад тях, встрани. П. Вежинов, НС, 98. Встрани от пътя тихо шумоляха узрелите жълти жита. Сп. Кралев-ски, ВО, 132. Встрани от каменната ограда и доста надалечко сред поляната се виждаше една старовремска могила. Й. Йовков, ЧКГ, 58. // На известно неголямо разстояние, недалеч от някого, нещо. — А вие почакайте малко встрани. Ей там, на сянката закарайте колите — продължаваше да говори Моис. П. Спасов, ХлХ, 89. Масите бяха отрупани с гозби, шишета, чаши. Неколцина вече гуляеха там, а малко встрани седяха цигуларите. П. Здравков, НД, 79. Стоян пристигна в Ичме след обед и право на Свети Илия отиде.. Застана встрани от хорото и затърси с очи Калина. К. Петканов, П, 93.
2. По посока наляво или надясно от някого, нещо, от даден център; настрана. При един завой конят уплашен кривна встрани. Д. Марчевски, ДВ, 7. Внезапно насоченото встрани оръжие се извъртя към него. Ст. Дичев, ЗС I, 174. А Нонка сякаш не го виждаше напреде си. Едвам когато дойде при него, дигна очи, погледна го и се отби встрани, като че искаше да го отмине. И. Петров, НЛ, 204. През стъклата на прозорците се виждаха ресните на прибрани встрани скъпи пердета. Кр. Григоров, Р, 71. Оглеждам се встрани.
3. Прен. Обикн. с гл. оставам, стоя. Без връзка с някакво обществено явление, събитие; настрана, изолирано. Докато Александър разсъждаваше и все разсъждаваше някак встрани от живота, спокоен и пресметлив, Евлоги се втурна сред действителността като борец. А. Гуляшки, Л, 251. Никога не съм си поставял за цел да оставам встрани от здравата, прогресивна, реалистична линия на нашата поезия.
