ЛФ, 1958, бр. 50, 2. При техните чести спорове тя стоеше встрани, не се бъркаше. △ Докато трая ревизията, той стоя встрани, не взе участие в разправиите с ревизорите.
4. Рядко. Откъм или по страничната част на нещо; отстрана. — Добре, качвайте се тогава, мулета такива! — .. А те това и чакаха. Мъчат се встрани да се покатерят в колата. П. Михайлов, ПЗ, 83.
ВСТРАСТЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е страстно увлечен; пристрастен, страстен. Половината от господата начело със съдията, .. бяха встрастени ловци. Ем. Станев, ТЦ, 7-8. Единият [Веркович], .. встрастен в борбата за духовна еманципация на българите в Македония, е виждал в песните опора за националното им осъзнаване. СбНУ, LII, 145.
ВСТРАСТЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; встрастя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Обикн. с предл. в. Страстно се увличам в нещо, по нещо; пристрастявам се. Тя е такава — славянска душа, изобщо склонна да се встрастява. Тя лудо обикна Елена, особено след като загуби сина си. П. Славински, ПЩ, 111. Незабелязано се увлече от анатомията и от медицината; той се встрасти в тая наука. Р, 1927, бр. 236, 4. Когато Гужук навърши седем месеца, аз го заведох в гората и започнах да го уча да гони. Той се встрасти в лова на зайци — лаеше подире им като камбанка и тъй упорито ги гонеше, че надмина всички гончета в града. Ем. Станев, К, 24.
ВСТРАСТЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от встрастявам се; пристрастяване.
ВСТРАСТЯ` СЕ. Вж. встрастявам се.
ВСТРЕВО`ЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Разтревожен. Те напуснали сичко и встревожени тръгнали към Циганската могила да търсят своите жени и деца. З. Стоянов, ЗБВ III, 278. И смъртно встревожени вечерни птици / пищят пред незрими завеси. Д. Дебелянов, С 1946, 34. Когато цяла Европа е встревожена и с напрегнато внимание следи сяко изменение, сека нова фаза на Източния въпрос; ..; тогава ние, българите, .., да стоиме със сгърнати ръце .., е и срамно, и глупаво, и престъпно. НБ, 1877, бр. 59, 229.
— От рус. встревоженный.
ВСТРЕВО`ЖЕНО. Остар. Книж. Нареч. от встревожен; разтревожено. Нейний ход Балкана смръщен дебне / и с тъмния си шум встревожено й шепне / светите ужаси на знойний кървав ден. П. П. Славейков, СбМис., 1910, кн. 1, 18.
ВСТРОЯ`. Вж. встроявам.
ВСТРОЯ`ВАМ, -аш, несв.; встроя`, -ои`ш, мин. св. -ои`х, св., прех. Техн. При изработка на уред, машина и др. монтирам, прикрепвам някаква част допълнително с цел да се усъвършенства уредът технически; вграждам. Най-често тази самоиндукционна бобина е встроена в самия токоизправител. НТМ, 1961, кн. 3, 8. встроявам се, встроя се страд.
ВСТРОЯ`ВАНЕ ср. Техн. Отгл. същ. от встроявам и от встроявам се; вграждане.
ВСТУДЕНЯ`. Вж. встуденявам.
ВСТУДЕНЯ`ВАМ, -аш, несв.; встуденя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. 1. Изстудявам, охлаждам.
2. Прен. Ставам причина някой да изпита усещане за студ, да изтръпне, да се вцепени поради това, че проявявам враждебност или строгост, неодобрение към него; смразявам, охладявам, вледенявам. Погледът му се дигна и встудени цялото множество. М. Яворски, ХСП, 373. встуденявам се, встуденя се страд. от встуденявам в 1 знач.
ВСТУДЕНЯ`ВАМ СЕ несв.; встуденя` се св., непрех. Рядко. 1. Ставам студен; изстудявам се, охлаждам се.
2. Прен. Ставам равнодушен, безчувствен; изстивам. Встудени се душата й: — Защо краят не идва? — изохкаха гърдите й. М. Яворски, ХСП, 385.
ВСТЪКЛЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от встъкля и от встъкля се като прил. Рядко. Обикн. за очи, поглед — който е станал неподвижен и с блясък на стъкло. Широкото, хубаво, здраво лице се бе покрило със смъртна бледност, встъкленият поглед като че ли все още гледаше остро и негодуващо. П. Вежинов, ВР, 279.
ВСТЪКЛЯ`. Вж. встъклявам.
ВСТЪКЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; встъкля`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Придавам на нещо вид на стъкло, встъклявам се, встъкля се страд.
ВСТЪКЛЯ`ВАМ СЕ несв.; встъкля` се св., непрех. Рядко. Обикн. за очи, поглед — ставам неподвижен и блестящ като стъкло. Лицето му се вцепени от страх, зеленикавите очи се встъклиха. Срещу него зееше черното страшно дуло на пистолет. П. Вежинов, НС, 265.
ВСТЪКЛЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от встъклявам и от встъклявам се.
ВСТЪ`ПВАМ, -аш, несв.; встъ`пя, -иш, мин. св. -и`х, св., непрех. 1. Книж. С предл. в. Включвам се, присъединявам се към определена група, колектив; постъпвам, влизам. От млади години тя встъпи в редовете на тогавашното социалдемократическо работническо движение в Сърбия. Ст. Благоева, ГД, 24. Като що встъпих в лицея да се уча, начнах да познавам по-добре как върват работите. АНГ I, 332-333. Встъпвам в партия.
2. Книж. С предл. в и в съчет. със съществителни за възраст, период и под. Започвам
