край кладенци и извори. Г. Караславов, С, 39. Пастири със стадата си, воловари, орачи бяха наизлезли в полето. К. Ламбрев, СП, 325. Двама воловаре отишли да си пасат воловете. Д. Манчев, БЕ И, 25.
ВОЛОВАРИН, мн. воловари, м. Остар. и диал. Воловар. — Тодоро, Тодорке, /../ в село кого любиш, / дали воловарин, / или го-ведарин? Нар. пес., СбНУ ХХ\^ 44.
ВОЛОВАРИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Голям огън.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВОЛОВАРКА ж. Жена воловар. Отгоре, откъм пожънатите ниви, слизат четири крави. Кара ги млада воловарка. Г. Караславов, Избр. съч. УШ, 73.
ВОЛОВАРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Постройка, обор за волове. Средствата бяха предвидени за построяване и обзавеждане на воловарници, краварници, телчар-ници. ВН, 1964, бр. 4110, 4.
ВОЛОВАРНИЦА ж. Диал. Воловар-ник.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВОЛОВАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до воловар. Тази сутрин Николай, най-малкото воловарче от въ-белските малчугани,.., дойде пръв при Каменната чешма, дето беше сборището на неговата воловарска дружина. Г. Русафов, ИТБД, 247. ^
ВОЛОВАРСТВО, мн. няма, ср. Поминък, занятие на воловар.
ВОЛОВАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от воловар; малък, млад воловар. Идеха вечер и младите воловарчета да поят сиви волове и да закачат мили девойки. Ив. Вазов, Съч. IX, 191. Ранобудни воловарчета надничаха любопитно от високия бряг, зад който .. бяха напъдили добитъка си. Г. Караславов, ОХ IV, 149. По сянката ние, воловарчета-та, познавахме кога е дошло време да изкарваме добитъка на паша. К. Калчев, ПЙЖ, 68. По-надолу по склона пасеше добитък — крави и волове — и оттам достигаха кресливите гласове на воловарчетата, които рано-рано почнаха да играят на „чи-лик“. М. Марчевски, ГБ, 270.
ВОЛОВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. Вол.
— Дали си азе не работя по тия ниви като воловец? И. Вълчев, РЗ, 21.
ВОЛОВИНА ж. Остар. Волска кожа. Събираха еще волска козина и конски косми,.., които правяха коври (килимчета), купуваха воловината, които правяха седла и столове. П. Р. Славейков, СК, 44.
ВОЛОВОДЕН, мн. няма, м. Диал. Воло-водец; воловодиче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВОЛОВОДЕЦ, мн. няма, м. Род паразитни, безхлорофилни растения, които се развиват върху корените на други растения, имат крехко и сочно стъбло и люсповидни листа; синя китка. ОгоЬапсЬе.
ВОЛОВОДИЧЕ, мн. няма, ср. Диал. Во-ловодец; воловоден.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВОЛОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Волски. Ние бяхме вече в равнината. Далечко напред, по шосето се виждаше да се движи в същата посока един малък керван от воловски кола с литри, които кретаха полека напред. Н. Попфилипов, РЛ, 129. Тии [германците] не са имали друго облекло, освен медвешки или воловски кожи. Г. Иошев, КВИ (превод), 115-116. Турските злодейства са в състояние да накарат и хромите да са защищават, а българският народ има пълно право да каже, че неговите страдания са воловски. СбПер. п, 178.
О Воловско търпение. Остар. и диал. Волско търпение. Кой ни е крив, когато ние със своето воловско търпение в сяко едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. Ар. Ботев, Съч., 1929, 335.
ВОЛОНТЕР м. Остар. Волентир. Да играе на крикет,.., да фектува и в послед-нъото време да ходи на учение при волон-терете — ето ви главните занятия, които интересуват най-много ингелизете. Знан., 1875, бр. 5,74.
— Други форми: волонтйр и волинтйр.
ВОЛОНТЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Волентирски.
— Други форми: волонтйрски и волинтйрски.
ВОЛОНТЙР м. Остар. Волентир. Един богат русенец .. са обещал да въоръжи на своя сметка 8 000 волонтири. Хр. Ботев, Съч., 1929, 8. Линколн влезе като воггник в полка на волонтирите в Нюсалем. И. Груев, СП (превод), 179.
— Други форми: волонтер и волинтйр.
ВОЛОНТЙРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Волентирски. В Руско-турската война 1828-1829 година той участвува отново като доброволец. Става началник на своя „волонтирски“ отряд и получава капитански чин. Г. Дръндаров, ВЗ, 23.
— Други форми: волонтерски и волинтйрски.
ВОЛООК, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който има големи спокойни очи (епитет на богинята Хера). Облакосборецът Зевс отговори на свойта съпруга: / „Херо почитана и волоока! Ти утре ще видиш, / ако поискаш, как Зевс всепобеден без милост погубва / цялата силна войска на аргийците ко-пиеборци“. Ал. Милев и др., И (превод), 209.
ВОЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от вол или на вол. На кръглия пруст, под сянката на чардак от опнати сухи волски
