ВОЕННО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан с войска или война, който се отнася до служба във войската, напр.: военноагресивен, военновъзпитателен, военноинженерен, военноикономически, военно-по-литически, военно-полицейски и др.
ВОЕННОАДМИНИСТРАТИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до военна администрация. Военноадминистративен контрол. Военноадминистративни наредби.
ВОЕННОВРЕМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който съществува, който става във време на война. Приказваше се само за някакви военновременни печалби, за натрупани милиони, но него това не го интересуваше. Г. Караславов, ОХ И, 579. Военновременна обстановка. Военновременен данък.
ВОЕННОВЪЗДУШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който е свързан със, който е предназначен за водене на военни действия във въздуха. Дадена е заповед за сухопътните, военновъздушните и военноморските сили в цялата страна да бъдат в пълна бойна готовност. ВН, 1959, бр. 2594, 3. Военновъздушни бази. Военновъздушен флот. Военновъздушна техника. II Който е свързан с подготовка за водене на военни действия във въздуха. Най-после нашата въздуш-на школа стана военновъздушно училище.
А. Станоев, П, 131.
ВОЕННОВЪЗПИТАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до възпитанието във военно училище или във войската. Във военновъзпитателната система на истинските велики пълководци стои грижливото, бащинско отношение към войника.
ВОЕННОИНВАЛЙД м. Лице, което е изгубило отчасти или напълно работоспособността си вследствие на нараняване или заболяване при участие във военни действия, по време на война. Баща й бил военноинвалид от Първата световна война. Г. Караславов, ПМ, 47. — В началото на войната военноинвалиди не влизаха., в сражения. П. Вежинов, НС, 144.
ВОЕННОИНВАЛЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от военноинвалид. Семейството.. се прехранва с четиридесет декара земя, надничарска работа и с малка военно-инвалидна пенсия. Г. Караславов, ПМ, 47.
ВОЕННОИНЖЕНЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е свързан с инженерната подготовка и осигуряване на военните действия. Военноинженерна фабрика.
ВОЕННОИНТЕНДАНТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до военен интендант или до военно интендантство. Воен-ноинтендантска служба.
ВОЕННОИСТОРЙЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. Който е свързан с историята на войни, военни събития, станали в миналото. Военноисторически архив. Военноистори-чески музей. Картини с военноисторически сюжети.
ВОЕННОЛЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Истор. Военнофеодален. За да се обезпечат материално, те [спахиите],.., успяват чрез насилия, грабежи и подкупи да превърнат част от военноленните си владения (спахилъци) в наследствени имоти. Ив. Унджиев, ВЛ, 10.
ВОЕННОМЕДИЦЙНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с военна медицина. Военномедицински институт. Военномедицинска комисия. Военномедицинска експертиза. Военномедицинска помощ.
ВОЕННОМОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан със, който е предназначен за водене на военни действия по море. Военноморска авиация. Военноморска база. Военноморски сили. Военноморски флот. I/ Който е свързан с подготовка за водене на военни действия по море. Военноморска академия.
ВОЕННОМУ нареч. Само в съчет. По военному. По същия начин като военен или както е във войската. Той вдигна ръка и поздрави по военному. Ст. Дичев, ЗС I, 196. Ротата .. направи проверка по военному. Ем. Станев, ИК 1П и IV, 489. Стражарите мълчаха, изпънали тела по военному. П. Спасов, ХлХ, 122.
ВОЕННОНАКАЗАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до наказания за престъпления във войската или във връзка с войската и войната. Приписа ни [военният прокурор] подвизи на големи функционери, за да приложи най-строгата санкция на военнонаказателния закон — смърт. Сл. Трънски, Н, 7-8.
ВОЕННОНАЧАЛНИК, мн. -ци, лс. Остар. Военачалник. Като чуха гласа и думите на Магу, най-близките до „Светкавица“ военноначалници се изправиха и почнаха да подскачат. Елин Пелин, ЯБЛ, 107. Някакви посланици доите при Милоша: те били Георги Кантакузин,..; главните военноначалници на хетерията. Ст. Ботьов, К (превод), 152.
ВОЕННО ОПЕРАТИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който се отнася до, който е свързан с военни операции. В зависимост от съдържанието на тематическа-та си задача очеркът може да бъде битов, пътеписен, историко-биографичен, военно-оперативен. С, 1954, кн. 3, 129. Военноопе-ративен план.
ВОЕННООТЧЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Воен. Който се отнася до отчитане на задълженията на едно лице към въоръжените сили на държавата и до военната му квалификация. Военноотчетна книжка. Военноотчетна специалност.
