най-напред беше на военна служба и достигна до чин воевода. Р. Каролев, УБЧИ, 15. Войска без воевода се разпръснува и се изгубва като рой пчели без майката! Ст. Ботьов, К (превод), 182.
ВОЕВО`ДИЦА ж. Остар. Войводица; войводка, воеводка. — Май не била Хризотриклина, а Величка воеводица — настави някой. Ст. Загорчинов, ДП, 373.
ВОЕВО`ДКА ж. Остар. Войводка; воеводица, войводица. Във нейните стъпки, привидно тъй кротки, / отеква безстрашен, без сън и покой / вървежът на българските воеводки, / повеждали отбор юнаци на бой. Бл. Димитрова, Л, 270.
ВОЕВО`ДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Войводски. Ивайло се подава отдясно в богато воеводско рухо. Ив. Вазов, Съч. XXI, 78. Харамийските пищови, окачени на стената, напомняха неговия писан със злато и сребро воеводски силях. Ст. Сивриев, ПВ, 55. Воеводски град.
ВОЕВО`ДСТВО, мн. -а, ср. 1. Остар. Войводство. Подир падането на Ботева при Вола част от дружината му, .., под воеводството на ранения в крака герой Пера, бе фанала планината. Ив. Вазов, Съч. XI, 17. От Пиза да са упътим към Милано, .., като преминем през Парма, някогашна столица на воеводството Парма. С. Бобчев, ПОС (превод), 122.
2. Административно-териториална единица в Полша, съответстваща на окръг, област. Полското царство ся дели на осем воеводства. Ив. Богоров, ВГД (превод), 42.
ВОЕНАЧА`ЛНИК, мн. -ци, м. Началник, който командва войскова част или цяла войска. В началото на VI век двамина траки управляваха могъщата ромейска империя: Юстиниан велики и неговият военачалник Велизарий. А. Каралийчев, С, 42. Хората бяха или хиляда, или петстотин, а можеше да има и две хиляди. И най-опитното око на военачалник не би могло да ги преброи. А. Дончев, ВР, 184.
— Друга (остар.) форма: военнонача`лник.
ВОЕНАЧА`ЛНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до военачалник. Неговата черникава чаталеста брада беше докарана по брадата на генерал Гурко и даваше на бай Христа военачалнически вид. Ст. Чилингиров, ХНН, 27. Военачалнически способности.
ВОЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който е свързан с воин или с войска. Селският мегдан приличаше на военен лагер; цяла рота войници със зелени дрехи бяха завардили всички улици. А. Каралийчев, ПГ, 38. От градината долетяха звуците на военната музика, която свиреше „Травиата“. Д. Димов, Т, 80. Още от четвърти клас Митя беше решил да постъпи във военното училище. Г. Стаматов, Разк. I, 78. Пленникът наричаше Камен „господин поручик“, защото последният носеше офицерска куртка. Макар по нея да нямаше никакви знаци, от които да личи военният чин, Марин през целия разпит го наричаше все така. К. Ламбрев, СП, 335. Военен парад. Военен преврат. Военни власти.
2. Който е свързан с война, който се отнася до война. — Във военно време един войник е длъжен всичко да може… Ив. Вазов, Съч. XIII, 10. Главните военни действия се развили в Източна Тракия. Тук при селата Гечкенли, Селиолу, Петра и др. българските войски нанесли съкрушителен удар на турската армия. Ист. VII кл, 115. Военни планове. Военен кореспондент. Военна плячка. Военна история.
3. Като същ. военен м., военни мн. Военнослужещ. Инвалидът Начко .. раздаваше на вдовиците и сираците подарени от военните стари войнишки дрехи. Ил. Волен, НС, 66. Той беше съвсем побелял човек, прав още, висок и по всичко приличаше на стар военен. Й. Йовков, ВАХ, 92.
◇ Военно положение. Особено положение, въведено в страна или в отделни нейни части, при което са в сила военни закони и разпоредби с цел да се осигури държавен и обществен ред в условия на война, при стихийни бедствия или поради други извънредни обстоятелства. В цялата страна било въведено военно положение. Имало полицейски час, били сформирани военнополеви съдилища… Г. Караславов, ОХ IV, 551.
> Кой ти разбира от военна музика. Разг. Не заслужава толкова притеснение (обикн. за някаква грешка или пропуск, който е останал незабелязан).
Разбирам колкото магаре от военна музика. Разг. Ирон. Никак, нищо не разбирам.
ВОЕНИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Пригаждам, приспособявам нещо за обслужване на военни нужди. Хитлер е военизирал икономиката на Германия преди започването на войната. // Преустройвам нещо така, че то да стане на военни начала, военизирам се страд.
— От рус. военизировать.
ВОЕНИЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от военизирам като прил. Който е пригоден, приспособен за обслужване на военни нужди. Военизиран отрасъл. // Който е организиран, създаден или се извършва, става на военни начала. Има стотици военизирани отреди, наброяващи в своите редици според най-скромни изчисления общо 45 хиляди души — всички въоръжени Тр, 1963, бр. 286, 3. Военизирани школи.
ВОЕ`ННО. Нареч. от военен. Народът ще воюва за своята свобода. И той трябва да има свои военно подготвени водачи. Ив. Унджиев, ВЛ, 194. Англия се сблъскала военно най-напред с Холандия — главния й търговски съперник. Л. Мелнишки, К, 54.
