ха как да организират агитпунктовете, водовоза, охраната на снопите. И. Петров, НЛ, 234.
ВОДОВОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни. Прил. от водовоз. Водовозна бъчва.
— От Сг. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВОДОВЪРТ м. Индив. Водовъртеж. На този неотменен празник / на нищетата, водовърт / на всички болки и омрази — / гостува там самата смърт. Ив. Мирчев, Стр, 41.
ВОДОВЪРТЕЖ м. Място в река, море и др., където водата се върти в кръг и увлича към центъра и надолу; въртоп. И в Босфора, и в Дарданелите върху повърхността на водата наблюдавахме силни водовъртежи и ивици от пяна. Д. Богданов, ТА, 8. Двамата [неприятели] трогателно си помагаха. Общата опасност бе ги помирила изведнъж. Течението ги отнесе малко настрана. Там имаше малък водовъртеж. Той ги подхвана, завъртя ги. Т. Харманд-жиев, КЕД, 107. Моята лодка много пъти попада в опасни водовъртежи и само издръжливостта на мореплавателя ме спасяваше... М. Марчевски, ТС, 120. • Обр. Така" бае Стояне. Попаднах в един водовъртеж от противоречия и туй то. Елин Пелин, Съч. IV, 132.
ВОДОВЪРТЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Рядко. Който е свързан с водовъртеж. • Обр. Водовъртежното чувство между тримата: Зорка, Гроздан и Андро.. търси израз и въплъщение в неизречените образи на поета: Ние сме онова, което прави от нас любовта. Бл. Димитрова, Лав., 47. Ако тръгна надалече., /и се загубя в шумове водовъртежни, / .. / ще ме преследва самотата. Н. Зидаров, Ж, 68-69.
ВОДОДАЕН, -айна, -айно, мн. -айни, прил. Спец. Който служи като източник за водоснабдяване. В представата на тогавашния софиянец Витоша беше преди всичко вододайна зона и високопланинско пасище. П. Мирчев, СЗ, 113. Трябва да допълним, че повърхностните води проникват в дълбочина по други разломи, които пресичат во-додайните и изливат в тях водите си. Н. Ненков и др., БС, 17.
ВОДОДЕЛ м. 1. Спец. Линия, която минава по най-високите части на възвишение, планина и под. и разделя два съседни речни или морски басейна; водораздел. Минахме над Владая, разсипана живописно в швейцарската си долинка, минахме хубавата й седловина, вододел на Бяло и Черно море. Ив. Вазов, Съч. XVII, 142. Пред нас е Гълъ-бец, този естествен праг, който свързва Средна гора със Стара планина и служи за вододел между Искър и Тополница. Л. Мел-нишки, ПП, 14. Реките, които се вливат в Атлантическия океан, са най-дълги, защото главен вододел на Америка са Кордиле-рите и Андите. Геогр. V кл, 101.
2. Техн. Съоръжение, предназначено за отделяне, отвеждане на вода от главни във второстепенни напоителни канали. Все още всички канали не са изпробвани. На различни места по каналите има недовършени мостчета и вододели. РД, 1950, бр. 196, 3.
ВОДОДЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Спец. Прил. от вододел. Местността Топилата (..), която се намира на вододелната линия между реките Друшлявица и Елешница, е важен туристически кръстопът. М. Гловня и др., Р, 69. Тук е мястото, дето вълците слизат от вододелния път на Горна Марица, пресичат реката и минават в областта на Искъра. Н. Попфилипов, РЛ, 97. Втората група задачи на идейния проект на вертикалното планиране са: 6. Намиране главните водосливни и вододелни линии и свързването им със съществуващите и проектираните улици и площади. К. Груев, ПГ, 355. Вододелен връх. Вододелна височина. Вододелно било.
ВОДОЕМ м. Книж. Голямо естествено или изкуствено вместилище, което е запълнено с вода или е предназначено за събиране на вода; водохранилище, водовместили-ще, резервоар, басейн. Реките прииждат в коритата сухи и пълнят канали и водоеми. Ламар, ГМ, 6. Водните повърхнини — океани, морета, езера, блата, реки — изпаряват безспирно своята вода.. И извън водоемите стават изпарявания — направо от сушата или чрез растенията. Б. Русев, ЖНР, 7-8. Само за няколко години водната площ по изкуствените водоеми на кооперативните стопанства нарасна повече от 20 пъти. СП, 1958, бр. 151, 3.
— Рус. водоем.
ВОДОЕМНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Рядко. Водовместимост. За съд с по-голямо сечение, в който трябва да се налее повече вода, за да се достигне до определена височина, казваме, че има по-голяма во-доемност. Физ. X кл, 1965,125.
ВОДОЗАДЪРЖАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. 1. Който има свойство да задържа, да не пропуска вода. От по-голямо значение е теренът [на басейна] да бъде водонепропусклив, което ще рече водозадържащият пласт да лежи плитко под почвата. СП, 1958, бр. 151, 3.
2. Който служи, който спомага за задържане на вода, обикн. в почвата. По този повод .. ще се направи., научнопроизводствен опит за подобрение на пасищата чрез създаване на система от водозадържащи, про-тивоерозионни.. бразди. ВН, 1958, бр. 2234,
4. Водозадържащи канавки.
3. Който е присъщ на вещества, които задържат, не позволяват отделянето на съдържащата се в тях вода. Коренът трябва да притежава смукателна сила, по-голяма
