модействувала с карбидите и така са се образували въглеводородите — основнотд градиво на живота. Д. Пеев, ЖДП, 9-10. Електроните не си взаимодействуват или съвсем слабо си взаимодействуват с атомните ядра, т. е. с протоните и неутроните. ВН, 1958, бр. 2275,4.
ВЗАИМОДЕЙСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от взаимодействам; взаимодей-ствуване.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ, МН. -ИЯ, ср. Книж. 1. Всеобща форма на връзка на телата или явленията, осъществяваща се във взаимното им изменение. Молекулите на веществата не само се движат, но и си взаимодействат, т. е. между тях се проявяват сили на взаимодействие. Физ. УП кл, 47. Литературата и животът се намират в постоянно взаимодействие. В духовно бедни епохи не могат да се явят велики художествени произведения. Ив. Богданов, СП, 164. Тези елементи [хелий, неон] не влизат в химическо взаимодействие с другите елементи — това са така наречените благородни газове. ВН, 1958, бр. 2127, 4. При взаимодействието на това съединение [хлорна вар] с киселина се отделя хлор. Хим. IX кл, 1950,48.
2. Взаимно влияние, съгласуване на действия, отношения между групи хора, страни и под. В Североизточна България с Добруджа се наложило взаимодействието между местните аяни и значителни кърджалийски дружини — съюз, типичен за размирието тук. В. Мутафчиева, КВ, 105.
ВЗАИМОДЕЙСТВУВАМ. Вж. взаимодействам.
ВЗАИМОДЕЙСТВУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от взаимодействувам; взаимо-действане.
ВЗАИМОЗАВЙСИМОСТ, -тта, мн. -и,
ж. Книж. Взаимна зависимост на предметите и явленията; взаимовръзка, взаимообус-ловеност. Като изучава природата и обществото, човек разкрива необходимата връзка и взаимозависимост на явленията. НТМ, 1961, кн. 11, 29. Тази взаимозависимост между проблемите — технология, организация и автоматизация на производствените процеси — налага те да се решават комплексно. ТД, 1971, бр. 7, 1.
ВЗАИМОЗАМЕНЯЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Способност, свойство за взаимно заменяне. Новата организация на заводите все повече се подчинява на стандартизацията и на принципа на взаимозаменяемост на машинните части. Маш. IX кл,
186.
ВЗАИМОЗАМЕНЯМ СЕ само мн., несв., непрех. Книж. Взаимно, един друг се заменяме.
ВЗАИМОЗАМЯНА, мн. взаимозамени,
ж. Книж. Взаимна замяна.
ВЗАИМОЗАЧЙТАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Взаимно зачитане, уважение между двама или повече души, зачитане един друг. Митрополитът на Влашко и Йоанициус не бяха пропуснали да създадат дух на някакво ефимерно равенство и взаимозачитане.. И все пак щеше да се наложи някой да взема пръв и сетне последен решения, другите да се подчиняват. Д. Добревски, БИ, 300.
ВЗАИМОИЗГОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който носи или представлява взаимна изгода; взаимноизгоден. Взаи-моизгодна търговия. Взаимоизгодни отношения между народите.
ВЗАИМОИЗКЛЮЧВАЩИ СЕ само мн., прил. Книж. Които се изключват един друг, взаимно; взаимно изключващи се. Нашата поезия се нуждае от трезва и спокойна преоценка на изминатия път.., която да държи сметка за положителното и да не разкъсва произволно досегашния процес на развитие ца отделни взаимоизключващи се етапи. В. Йосифов, Избр. тв I, 56.
ВЗАИМОИЗТРЕБЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Обикн. в съчет с в о й-н а — в който взаимно се убиват, унищожават. Взаимоизтребителна война.
ВЗАИМОИНДУКТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Физ. Който се отнася до взаимна индукция. Взаимоиндуктивен метод.
ВЗАИМОИНДУКТЙВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Физ. Коефициент на пропорционалност, който определя електродвижетцото напрежение, индуктирано в един проводник при промяна на тока в съседен проводник.
ВЗАИМООБМЕН м. Книж. Взаимен обмен. Йонният обмен се извършва между йони, които притежават еднакъв заряд. Този взаимообмен се извършва между йоните на разтвора и йоните на твърдото разтворимо вещество, което е в концгакт с разтвора. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 8. Напоследък се извършва засилен взаимообмен на информация между двете служби.
ВЗАИМООБРАЗНО нареч. Рядко. Заемообразно. И започна търсенето на жито
навсякъде, където тя знаеше, че може да се почука. Брашното искаха взаимообра-зно. Н. Каралиева, Н, 140. И аз мисля още утре да заминеш за дезесето, да ни отпуснат семе за посев, взаимообразно. Ст. Даскалов, СЛ, 27.
ВЗАИМООБУСЛОВЕНОСТ, -тга, мн. няма, ж. Книж. Взаимовръзка, взаимозависимост. Взаимообусловеност на явленията.
ВЗАИМООСИГУРЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отнася до взаимно осигуряване. Учителската взаимо-осигурителна и спомагателна каса приема влогове. К, 1926, бр. 86,4.
ВЗАИМООТНОШЕНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Обикн. мн. 1. Отношение, създало се
