нета (след Меркурий) и най-близка до Земята.
2. Римско название на гръцката богиня на любовта Афродита.
— От лат. Уепиз, -епз през рус. Венера.
ВЕНЕРИАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с планетата Венера. При едно завъртване на Венера около Слънцето, тя се завъртва около 24 пъти около оста си, т.е. една „венерианска“ година се състои от 24 венериански денонощия. ВН, 1961, бр. 3048,4.
ВЕНЕРИК, мн. -ци, м. Човек, болен от венерическа болест.
ВЕНЕРИН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с богинята Венера. Венерин храм.
О Венерин косъм. Бот. Декоративно вечнозелено растение с дребни полукръгли пе-рестоназъбени листенца, разположени на дълга тънка дръжка, използвани в народна-та медицина като лекарство против кашлица. АШапШт сарШиз уепеш.
ВЕНЕРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Венерически.
ВЕНЕРИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет. Венерическа болест. Мед. Общо название на трите болести (сифилис, гонорея и мек шанкър), които се предават предимно по полов път. Градоначалникът нарежда: никоя певачка, келнерка или служителка в кафене да не получава право да упражнява занаята си, ако не представи медицинско удостоверение, че не страда от венерически болести. К. Странджев, ЖБ, 89.
ВЕНЕРОЛОГ, мн. -зи, м. Мед. Лекар, специалист по венерология.
ВЕНЕРОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Мед. Дял от медицината, който изследва симптомите на венерическите болести и методите за тяхното лечение.
— От лат. Уепиз, -епз ’Венера, богиня на любовта’ + -ло-гия.
ВЕНЕТИ мн. Истор. Венеди; венди, винди.
ВЕНЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м.
1. Изплетен кръг или дъга от цветя и клонки, който се носи на главата за украса или се поставя на гроб, паметна плоча и др. Магдалина безгрижно пасла бащините си кози по тия планински поляни, брала горските цветя, правила венци и китки и пяла. Елин Пелин, Съч. I, 105. Трогателни, но къси и прости са тия следсмъртни обреди на бойното пдле. Няма речи, няма некролози, венци. Й. Йовков, Разк. II, 146. Прекрасни венци окичваха вратите, прозорците и катедрата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 67. Плетете венци и китки / да кичим глави и пушки! / И тогаз с венец и китка / ти, майко, ела при мене. Хр. Ботев, Съч. 1929, 7. Вило моме зелен венец, / пол го вило полгодина, / цял го вило за година, / си го кладе на главица.
Нар. пес., СбБрМ, 472. Полагам венец.
• Обр. Над широкото поле, заградено с венец от сини далечни планини, трептеше адска марана. Елин Пелин, Съч. I, 17.
2. Обикн. мн. Корона, която се слага върху главата на всеки от младоженците при венчален обред. — И девер нямате, и венци нямате, и черква няма! Каква венчавка тука?
— каза троснато попът, посъвзел се вече. Ив. Вазов, Съч. XIV, 52. — Дядо попе, ще река, ти си ни венчавал, кръстник, ти ни си държал венците... и ще им разцравя всичко, всичко, от игла до конец... Й. Йовков, А, 84. Чорбаджийските щерки й завиждаха и я мразеха, че им отне най-желания ерге-нин, а старите чорбаджийки кривяха устни, мръщеха се недоволни: невестата, още щом се върна от църквата — свали сватбения венец от главата си, а сега, вместо да стои права до стената там,.. — седна и тя наред с гостенките. Д. Талев, ПК, 420-421.
— Снощи си ма калесали /.., / булка да венчая, мамо, /мойто първо либе. / .. /— Като венци слагаш, Герге, / люто да въздъхнеш, / като венци дигаш, Герге, / люто да я кълнеш. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 549.
3. Само ед. Обикн. със съгл. опред. Украшение за глава във вид на корона или металически кръг, което се слага тържествено при коронация или при присвояване на високо звание. — Той може да завиди на силата ти, да те предаде. Той може да се продаде на тия ромеи, заради които ти му даваш царски венец. А. Дончев, СВС, 193. И разчу се между боляри и духовници, че царят ще снеме венец и ще отстъпи престол на брата си. Н. Райнов, КЦ, 22. — Тяхната благословия и свещеническият венец, който те ще ми дадат, за мене ще бъде проклятие и синджир на носа. Д. Талев, ЖС, 230. Императорският венец на Симеона сочил на българските господари към цариградския престол; а царската титла на Петра, който бил припознат фактически от Византия, са преобразили на празен звук. Г. Боб-риков, ИОБ (превод), 13.
4. Изработено от сребро или злато украшение или изписано сияние, ореол около главата на светец в икона. Изтриваха с кърпа иконите и златните и сребърни венци по тях. Ив. Вазов, Съч. XIII, 99. Та той й някаква икона подарил. И златен венец. Й. Йовков, Ж 1945, 153. Небето се отвори и дядо господ, голям, много голям, се спусна към земята, със златен венец на главата. Елин Пелин, Съч. II, 41. Няма светец без венец; / няма дявол без рога. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 229.
5. Прен. Обикн. с несъгл. опред. Успешен завършек на значително и трудно дело. Последваха щастливи години, пълни с любов, щастие и богатство, а двете деца — .. — бяха венецът на всичко. М. Марчевски, П,
108. Разбира се, аз нямах нищо против това, дори щях да се радвам, ако Дашев раз
