БОГАТИ`РСТВО, мн. няма, ср. Качество или проява на богатир.
БОГА`ТИЧКО. Нареч. от богатичък. Противоп. бедничко. Райка всякога обича чистичко и богатичко да посготви. Т. Влайков, Съч. I, 164. Видим ли него, или жената му, или децата му чисто, богатичко облечени, то да има леснина с очи да ги изпием. Ил. Блъсков, ПБ II, 4.
БОГА`ТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от богат; не много богат. Противоп. бедничък. Няколко черкеза отишле при една по-богатичка фамилия копаче да откраднат хубавицата им мома. Хр. Ботев, Съч. 1929, 236. Само по себе се разбира, че такивато преселници са биле нещо богатички хора, хубаво изградените им къщи,… , доказваха това. Ил. Блъсков, ДБ I, 17.
БОГАТИ`Я, мн. няма, ж. Събир. Диал. Имотният слой от населението. Противоп. беднотия, сиромашия. Тук личаха събрани всички управници, цялата богатия от града. В първата редица пред олтара стърчеше окръжният управител,.. По-назад стояха млади наперени офицери, търговци и богати занаятчии. П. Здравков, НД, 86-87.
БОГА`ТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Богатичък.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОГАТКИ`НЯ ж. Диал. Богата жена; богаташка. Преди имаше ли капели? — Нямаше. Имаше ли турнели? — Нямаше. Най-многото, което носеха богаткините, беше малакофа. Ст. Чилингиров, ХНН, 35.
БОГА`ТКО. Диал. Нареч. от богатки; богатичко. Момчето се втренчи с уморен поглед в навалицата посрещачи и скоро беше в прегръдките на разплаканата майка — низка, .., но богатко облечена жена. А. Страшимиров. А, 87.
БОГА`ТНИК, мн. -ци, м. Диал. Богаташ; богатинец.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОГА`ТНИЦА ж. Диал. Богаташка. Се поврати свети Петър: / „Ай от тува грешна майко! /.. Дали знаеш, паметуваш, / кога бяхме у бял света, / ти си беше богатница, / богатница, имовита. Нар. пес., СбБрМ, 49.
БОГА`ТНО. Остар. и диал. Нареч. от богатен; богато.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГА`ТО нареч. 1. В охолство, като богат, състоятелен, заможен човек; охолно. Противоп. бедно, сиромашки. — Че тъй ха, богато живейте вий в града?.. — подкачи мастор Калъо, като поглеждаше с удивление на богатото облекло на госта. Ц. Церковски, Разк. III. 220. 2. С много средства, с много пари; скъпо.
Противоп. бедно, сиромашки. Но те и двамата се обличаха богато: той — винаги с астраганен калпак, копринена вратовръзка и златен ланец на жилетката, а тя — в палто от лисичи кожи и всякога с копринени чорапи. А. Гуляшки, Л, 14. Стаята му е богато обзаведена: пружинено легло с красиви дървени табла,орехов бюфет. В. Чен-ков, За, 147. За мястото си в ложата те би платили богато. Ив. Вазов, Съч. X, 82. Много лесно се уреждаха и неговите работи и той бързо от обикновен строителен инженер в министерството стана богато възнаграден строител при едно частно дружество. Вл. Полянов, ПП, 200. Царя са много зарадвал, / Тодорка богато награди — / девет сандъка жлътици. Нар. пес., СбНУ XLVI, 17. // С външен блясък, великолепие; разкошно, великолепно. Робите посрещнали княза и го въвели в един чер-тог, богато украсен. Н. Райнов, КЧ II, 48. А над юнаците се дипли кадифян / червен байрак, .. / и двете му лица извезани богато — отсам с разярен изправен гордо лев, / .. / отвъд са думите тържествени и строги — / свобода или смърт… П. П. Славейков, Събр. съч. III, 135.
3. С голямо количество от нещо или с нещо, неща обикн. с голяма стойност или ценни за някого, нещо. Противоп. бедно. Ний — аз, Ванчо, Фильо и Иваницовия син .. заехме едно купе от I клас; в съседното II класно отделение се намести бай Ганьо с няколко другари, богато снабдени с провизия. Ал. Константинов, БГ, 26. Богато комплектувана библиотека, сбирка, колекция. // В изобилие; изобилно. А с големците той и неговите събратя умеяли много добре да се отнасят: ще ги посрещнат, ще ги нагостят богато, ще ги изпратят с почести. Ал. Константинов, Съч. I, 26. Но как богато, колко сито се хранеха! О. Василев, ДГ, 74. Дивият карамфил и всевъзможни блатни треви никнат бързо във влажната, богато наторена почва. Ем. Станев, ЯГ, 69. Ще бъдеш ли поне признателна, / че те наситихме със събития / и те напоихме богато/с кръвта на хиляди убити. Н. И. Вапцаров, Йзбр. ст. 1946, 44. Който сутрин яде богато, вечер гладен ляга. Погов., СбНУ XXXVIII, 182.
4. Във висока степен; много, всестранно, широко. А Емилия де Пардо Басан е най-го-лямата писателка, която до днес е дала испанската литература.. Както всяка богато надарена натура, тя имаше множество лица, множество образи. Б. Шивачев. Съч. I, 151.
БОГА`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на богат човек, на богаташ; богаташки. Противоп. бедняшки, сиромашки. Тя е бо-гатска дъщеря, „научена е на много, научена е да харчи. Й. Йовков, ВАХ, 59. Едно многобройно, както се виждаше, богатско семейство посрещаше баща си. Ст. Дичев, ЗС
