2. Псих. Излъчване на енергийни вълни от организма, което според някои учени може да въздейства на психиката или организма и се използва обикн. в методите на нетрадиционната медицина. Неговата [на екстрасенса] биоенергия не само я усещаш с тялото. Тя може и да се види. Диал., 1990, бр. 13, 3.
БИО`ЗИ мн., ед. (рядко) био`за ж. Хим. Вид монозахариди, които съдържат два кислородни атома в молекулата си.
БИОИМПУ`ЛС м. Физиол. Биоенергийно излъчване. Засега терминът биополе се оспорва .. Независимо че изследванията, които извърших край телевизионен екран, потвърждават присъствието на биоимпулс. П, 1991, бр. 15, 7.
БИОИНЖЕНЕ`РСТВО, мн. няма, ср. Спец. Съзнателно предизвикване на изменения в биологичните особености и наследствените белези на живите организми. Специалист по биоинженерство.
БИОИНФОРМА`ЦИЯ ж. Биол. Особен вид сигнализация (обикн. с електромагнитна природа) между животни от определен вид, при която се предава информация за наличие на опасност, местонахождение на храна и др.
БИОКАТАЛИЗА`ТОР м. Биохим. Вещество, което ускорява или забавя химическите процеси, свойствени на живата материя. Откритието, че биокатализаторите са белтъчни вещества, дало решаващ напредък за развитието на съвременната наука за структурата и функцията на ензимите. ЖМБЕ, 53.
БИОКАТАЛИТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биохим. Който е свързан с ускоряването или със забавянето на химическите процеси в живата материя. Биокаталитичен ефект. Биокаталитична активност. Биокаталитичен процес.
БИОКЛИ`МАТ, мн. няма, м. Спец. Съвкупност от климатични условия на някое място, които имат значение за съществуването, живота и здравето на живите същества и особено — на хората.
БИОКЛИМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Спец. Прил. от биоклимат. Биоклиматични особености на Европа.
БИОКИБЕРНЕ`ТИКА ж. Спец. Наука за общите закономерности на управлението и предаването на информация в биологичните системи и за начините на нейното кодиране.
БИОКРЕ`М м. Козметичен крем, който съдържа екстракти от органически вещества. Като ходи в чужбина, харчи цялата си валута за разни козметики, помади и биокремове. П. Вежинов, НБК, 12.
БИОЛО`Г, мн. -зи, м. Учен, специалист по биология. В 35 дена биолози, .. обходиха горите и местата около тях в Добруджа и събраха обилен научен материал. Пр, 1952, кн. 6, 60. Руският биолог Бахметиев е бил професор в Софийския университет.
БИОЛОГИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Обяснявам факти от обществения живот с биологически причини, биологизирам се* страд.
БИОЛОГИЗИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от биологизирам и от биологизирам се. В повестта .. доминира .. стремежът към биологизиране .. Авторът създава .. обстановка, каквато господствува в разказите за дивите животни. С, 1951, кн. 3, 181-182.
БИОЛОГИЗУ`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Биологизирам. биологизувам се страд.
БИОЛОГИЗУ`ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от биологизувам и от биологизувам се. Индивидуализацията на героите често става в разрез с типичното съдържание на техните образи, .. И вместо индивидуализация в много случаи се получава биологизуване, принижение на идейния облик на героите. С, 1951, кн. 4, 163.
БИОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до биологията; биологически. Биологични закони. Биологични явления. Биологични процеси. Биологични науки. Биологичен метод.
2. За родител, обикн. баща — който е същински баща на дете; рожден, роден.
◇ Биологичен кръговрат. Биол. Кръговрат на химични елементи и вещества, който се извършва при жизнената дейност на организмите (зелени растения — животни — гнилостни бактерии).
Биологична смърт. Мед. Състояние на организма, което настъпва вследствие непоправими повреди в тъканите, главно в мозъчната кора, след което изчезват характерните за живота прояви. Настъпи клинична смърт .. Имаше само три минути, след това щеше да настъпи биологичната смърт. В. Робов, ПСВ, 57.
БИОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Биологичен. Биологически метод. Биологически процеси. Биологическа защита. Биологически науки.
БИОЛОГИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. биологически; биологично. Но все пак два основни извода вече са ясни: геологически Луната е жива, а биологически — мъртва. РД, 1969, бр. 224, 5.
БИОЛОГИ`ЧНО. Нареч. от биологичен; биологически. — Не считам, че човек се ражда само за това, да създава себеподобни и да се изявява биологично. Й. Попов, СЛ, 167.
БИОЛО`ГИЯ ж. 1. Само ед. Наука, която изучава закономерностите в развитието на органичния свят. Той бе завършил медицина
