Избр. пр III (превод), 13. Но человеците са толко отяготени от безсрамството ти [на мухата], чтото направиха наръчно сечиво, мухоловките, за да тя пъдят от къщите си. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 67-68.
БЕЗСРЕ`БЪРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. Ритор. Ирон. Който няма пари; безпаричен. Безсребърен друмник, с измачкана раница, / седя в този сънен локал. Хр. Смирненски, Съч. II, 189.
— Друга (остар.) форма: безсре`брен.
БЕЗСРЕ`БЪРНИК, мн. -ци, м. 1. Църк. Християнски светец, който е лекувал, без да взема пари, даром. Безсребърници са онези св. Божии угодници, които са изцерявали болестите на ближните си без заплата. З. Петров и др., ЧБ (превод), 258.
2. Прен. Рядко. Човек, който не е алчен за пари, за парична отплата.
3. Ритор. Ирон. Човек, който няма пари. А пък в това време честният и вечният безсребърник Коста Арсениев е бил предмет на най-грозни гонения и преследвания. Ал. Константинов, Съч. I, 30.
— Друга (остар.) форма: безсре`бреник.
БЕЗСРЕ`БЪРНИЦА ж. Рядко. 1. Жена, която не е алчна за пари, за парична отплата.
2. Ритор. Ирон. Жена, която няма пари.
— Друга (остар.) форма*: безсре`бреница.
БЕЗСРО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който няма определен срок, не е ограничен по време. Безсрочна ваканция. Безсрочна полица. Безсрочен отпуск. Безсрочен кредит. Безсрочен влог.
БЕЗСРО`ЧНО нареч. Без определен срок. Безсрочно използвана земя.
БЕЗСРО`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безсрочен.
БЕЗСТИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Безсрамен. Той биде предаден, и от един поп! .. / Тоз човек безстиден със ниско чело, / пратен на земята не се знай защо. Ив. Вазов, Съч. I, 172. Някои днешни недорасли дописници, .., пълнят някои от сегашните български вестници с безстидни хули и псувни. К. Шапкарев, МЖБМ, 23.
— От рус. бесстыдный.
БЕЗСТИ`ДНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Безсрамник. Случи ся да ся науча за злочестината на една мома, обезчестена от безстидника някого си Исидора Христодактила. П. Р. Славейков, ЦП II, 155.
БЕЗСТИ`ДНИЦА ж. Остар. Книж. Безсрамница.
БЕЗСТИ`ДНО нареч. Остар. Книж. Безсрамно. Несмислен в разсъжденията, безстидно дързнува да осъжда заслугите на другите. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 82. — Не ли ся срамуваш, кажи ми, да достигнеш до такъв разврат, .., да разпиляваш тъй безстидно имотецът? М. Балабанов, С (побълг.), 60.
БЕЗСТИ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Безсрамие, безсрамност; безстидство. — Гняв, безстидност и голям срам е ако земе да владее жената над мъжа си. У, 1871, бр. 16, 255.
БЕЗСТИ`ДСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Безсрамие, безсрамност; безстидност. Но този злонравник до таквоз безстидство бе пристигнал, щото го тегли на съд, за да му плати обещаната заплата. П. Р. Славейков, ПИ, 9. — Царице! Робите ти плачат пред вратите на града — и разказват твоите страшни нощи на позор и безстидство! Н. Райнов, ВДБ, 89.
БЕЗСТИ`ЛИЕ, мн. няма, ср. Книж. Отсъствие на определен стил, на характерни черти или на характерен метод на работа в областта на изкуството или в друга творческа дейност.
БЕЗСТОПА`НСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който няма стопанин, който не е собственост, притежание па някого. Настанихме се в една палатка, безстопанствена, както ни казаха, дето спяха безплатно неколцина туристи като нас, в двора на горското училище. К. Константинов, ППГ, 191. Някой се обади, че преди малко в конака докарали два безстопанствени коня, единия бял. П. Стъпов, ЖСН, 297.
2. Който не се стопанисва добре, който не се поддържа в добро състояние. В завод „Христо Смирненски“ има около 30 тона разни безстопанствени машини, негодни вече за работа. ВН, 1960, бр. 2607, 2. Безстопанствено имущество.* / / Който показва недобро стопанисване. Безстопанствено отношение към обществената собственост.
БЕЗСТОПА`НСТВЕНО нареч. Без да се стопанисва добре. Блокът е използван безстопанствено и има нужда от значителен ремонт.
БЕЗСТОПА`НСТВЕНОСТ, тта`, мн. няма, ж. Юрид. Престъпление на длъжностно лице, което нарушава икономически или юридически законови изисквания, в резултат на което причинява значителни вреди, обикн. за да извлече изгода за себе си. — Ето ви, другари, кръгло петте хиляди лева .. от привидните ми кражби.. Те не са мои, а на обществото, .. — За тази престъпна* безстопанственост никаква милост — направо на прокурора ще ви дам! Г. Краев, СКТ, 27.
БЕЗСТРА`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който не проявява или не изпитва страст, силно влечение, силно чувство; студен, хладен, равнодушен. Хладнокръвният, дори безстрастен доктор Шулц пристъпи към своя пациент с някаква странна смесица от страх и почит. Ст. Дичев,
